Вацлав Павел Боровичка
Именити разузнавачи (38)

6

Хитлеровият маршал Ромел се прочу като „лисицата на пустинята“, стана нацисткият фаворит на африканския поход, но после трябваше да изостави всичко и да избяга. В началото на май в Африка победиха съюзниците, плениха към триста хиляди германци и взеха въоръжението на две противотанкови армии. Удари последният час на Хитлеровата авантюра в „черния“ континент. На дневен ред идваше Европа. Дори всяко момче, погледнало картата по онова време, можеше да пресметне, че най-близкият скок на англо-американските армии ще е насочен към Сицилия. А това знаеха и германците.

Надеждата за успех на едно настъпление, очаквано от противника, е половин надежда. Ето защо английските и американските стратези се опитваха да измислят военна хитрост, която да заблуди противника. Задачата не беше лесна. Но ето че британското разузнаване дава идея. Предлага проект за тайна операция с донякъде зловещото кодово наименование „Мляно месо“, известна в аналите на разузнавателните служби като „Случаят с човека, който не се е родил“.

Може би идеята е била на лейтенанта от военноморските сили Юън Монтегю. Някогашният юрист на Нейно Величество постъпил в разузнавателната служба. И един ден представил удивителен план, който скоро след това се появил на бюрото на началника на Пиренейската секция Ким Филби и на заместник-началника на Генералния щаб на британската армия сър Арчибалд Най. И тъй като необикновеният проект спадал към сферата за действие на лорд Луис Маунтбатън, представили проекта за одобрение и в отдела за „комбинирани операции“. Представителите на всички звена дали съгласието си. Нещо повече, смятали, че идеята е превъзходна. Лейтенантът от военноморските сили Монтегю получил заповед да се осъществи операцията „Мляно месо“.

Най-напред трябвало да се намери труп на млад мъж. Монтегю го намерил. Младежът бил починал от възпаление на белите дробове и неговите родители се съгласили с предложението, след като научили за какво става въпрос. Неизвестният мъртвец получил ново име: Уилям Мартин. И мисията му била да помогне за разгромяването на нацистите.

Групата на лейтенант Монтегю работела предпазливо. Пиренейската секция на британското разузнаване имала предвид, че нацистките агенти на адмирал Канарис слухтят, където могат, а и в Лондон имат доста свои тайни агенти. Ето защо изнесли трупа от моргата тайно през нощта и го сложили в хладилник. После от мъртвеца почнал да се ражда майорът от морската пехота Бил Мартин.

По принцип въпросът бил да се създаде несъществуващ офицер със съвършена биография, с минало, познати и близки, а също така с мисия, която да изиграе главна роля в операцията „Мляно месо“. Всичко трябвало да изглежда логично, правдоподобно и доказуемо. Епизодите трябвало да бъдат свързани един с друг. Агентите на шефа на абвера Канарис трябвало да имат възможност да проверят всяка от данните на биографията.

Премерили мъртвеца, намерили офицер със същата височина и физика и взели износената му униформа. Купили бяла риза от известен магазин за офицери, възможно било Бил Мартин да си осигури за предвижданото пътуване и предстоящата сватба нова риза, а бележката от магазина пъхнали в джоба на мъртвия. След като успели да му намерят достатъчно големи и износени обувки, сметнали, че всичко е наред. Не подозирали, че замразен мъртвец не може да се обуе. Следователно трябвало да оставят Бил Мартин да се размрази чак до коленете. Останалите части от офицерския гардероб също имали своя история. За всяка част можело да се провери в химическо чистене или в пералня, че действително принадлежи на Бил Мартин.

Първата част от подготовката била извършена. Но едва сега Юън Монтегю трябвало да покаже своите способности. Впрочем не било лесно да се изработи изрядно доказуемо минало на майор Мартин. Намерили му майка и баща. Няколко от последните любовни писъмца — писани непосредствено преди сватбата, за която Бил и Памела се готвели — сложили в портфейла на майор Мартин. Открили му сметка в една лондонска банка със задна дата, тъй като офицер на неговата възраст и положение би трябвало да има спестявания. Но за да отговаряло всичко на вероятната действителност, салдото на сметката преди сватбата било пасивно. Така че у Бил Мартин имало официално писмо, в което банката настоятелно напомняла за дефицита. Билети за театър, все едно че е бил с годеницата си на представление, билет от метрото, лични дреболии и монети — всичко това сложили в джобовете на офицера.

Целият досегашен реквизит служел за потвърждаване на самоличността. Най-важното било скрито в куриерската чанта, прикрепена с верижка към китката на трупа. Чантата била кожена, каквато носят банковите куриери от лондонското Сити или правителствените куриери. Обикновената верижка около китката изключвала възможността някой да изтръгне чантата от ръката. В случая с Бил Мартин верижката била подходяща и от друга гледна точка. Един мъртвец не би могъл да държи дръжката на чантата, особено пък ако го очаква дълъг път сред морските вълни.

Чантата трябвало да съдържа документи, от които да се вижда, че съюзническите войски не възнамеряват да дебаркират в Сицилия, а в Гърция. Групата от Испанската секция, която подготвяла операцията, тъй като Бил Мартин трябвало да стигне до испанския бряг недалеч от Уелва, не сложила в куриерската чанта на майора плановете на операцията, карти или официални информации в истинския смисъл на думата. Това щяло да се стори подозрително на германските агенти и в крайна сметка и на Хитлеровите генерали. Сетили се за един по-елегантен начин. Далновидността и комбинативните способности на самоуверените офицери от абвера трябвало да изиграят своята роля. Германците трябвало да влязат в поставения капан благодарение на собственото си старание.

Специалистите подготвили до най-малка подробност и близкото бъдеще на фиктивно съществуващия Бил Мартин. Майорът бил куриер, изпратен със самолет от Лондон за Северна Африка. Носел някои документи и две лични писма на английски военачалници. Самолетът бил свален или се бил повредил, та някъде източно от Гибралтар бил паднал в морето. По всяка вероятност майор Мартин се бил спасил, доказателство за което била спасителната жилетка, но въпреки това загинал в морето с чантата на ръката. Явно някаква вълна го била помела от спасителната лодка, после прибоят довлякъл трупа до брега и го изхвърлил на плажа.

В куриерската си чанта майор Мартин носел писмо от заместник-началника на британския Генерален щаб сър Арчибалд Най — свръхкомпетентна и несъмнено точно информирана личност, — адресирано до генерал Александър, командуващ 18 африкански армейски корпус. То било написано на бланка: „Военно министерство. Уайтхол, Лондон, s. W. 1, Главна квартира на британските въоръжени сили“. В него подписаният Арчибалд Най между другото съобщавал на своя приятел някои подробности относно планирания морски десант на съюзническите войски на Пелопонеския полуостров в Гърция и малко злорадо се присмивал на противника, защото бил убеден, че генералите на Хитлер смятат, че десантът ще се извърши в Сицилия. Сър Арчибалд Най се радвал като хлапак, тъй като това щяло да улесни изпълнението на задачата.

И второто писмо било уловка. Изпращал го лорд Луис Маунтбатън до адмирал Кънингам, началника на главната квартира на британските въоръжени сили в Алжир. В него обръщал вниманието му върху писмото, което носел куриерът майор Мартин, като също подчертавал, че то съдържа някои строго секретни данни, и молел да се осигури възможност на Мартин да го предаде колкото се може по-бързо на генерал Александър. На връщане, пишел лордът, майорът би могъл да сложи в чантата няколко кутийки сардинки — в Лондон не се получават дори и като дажба.

Всъщност ставало въпрос само за тези две писма. Останалият реквизит бил само камуфлаж. Защото ако куриерът бил носел в чантата, закачена с верижка на китката, само тези две писма, предпазните мерки биха изглеждали твърде подозрителни. А ако пък биха били сложени ей тъй в джоба, може да бъдат погълнати от морските вълни. Майор Мартин трябвало да има чанта и за да се обоснове нейното наличие, било нужно да се сложи още един, и то обемист материал.

Ето защо лорд Маунтбатън изпращал в Алжир още и на генерал Айзенхауер шпалтите от някакви брошури за войниците и същевременно го молел да бъде така любезен да напише предговор към тях. Чантата се запълнила. Майор Мартин бил готов да изпълни бойната задача. Така мъртвецът се отправил на куриерския си път.

Облеченият и екипиран до последната подробност труп бил положен в голям, топлинно изолиран сандък, приличащ твърде много на ковчег. Сложили надпис „Оптически уреди. Внимание, чупливо!“ и го натоварили на подводницата от британския военноморски флот „Серъф“. Никой освен капитана на подводницата и лейтенанта от военноморските сили със специална мисия Юън Монтегю не подозирал какво всъщност съдържа продълговатият сандък, изнесен на 30 април 1943 година от трюма на подводницата недалеч от испанския бряг.

След като капитанът проверил точното местоположение на подводницата и го сравнил с координатите, изчислени от експертите по морските течения, Юън Монтегю отворил сандъка и изхвърлил замразения майор Мартин от палубата недалеч от испанския град Уелва. Специалистите изчислили, че в зависимост от силата и скоростта на течението, насочено към брега, то щяло да отнесе замразения майор Мартин на плитчината точно за толкова време, за колкото ще се размрази. И че резидентът на абвера, за чието съществуване в тази област британското разузнаване разполагало с точни данни, ще получи трупа в съвсем правдоподобно състояние.

Един рибар открил удавника, облечен във военна униформа. Разбрал, че е английски офицер, комуто не помогнала дори и надуваемата спасителна жилетка. Рибарят много-много не се вгледал в трупа и отишъл в полицейския участък. Испанската „Сегуридад“ намерила всички документи както в портфейла, така и в куриерската чанта на удавника. Фашистката „Сегуридад“ сътрудничела с фашистките шпиони и именно на това разчитали авторите на операцията „Мляно месо“. Така още същия ден документите попаднали в ръцете на резидента на абвера. Той имал чувството, че морето му е донесло най-големия шанс в живота. За това откритие той ще трябва да получи награда. Та документите имали неимоверна стойност.

Изпратил ги в Берлин, но експертите на Канарис не побързали да повярват. Колко пъти вече им се било случвало да се хванат на въдицата. Затова дали указание на агентите, действуващи на територията на Великобритания, да проверяват истинността им. Не е известно кой ги е уверил, че писмата не са фалшиви. Известно е, че генералите докладвали на Хитлер за голямото постижение на разузнавателната служба на Канарис, добрала се до първостепенна военна тайна.

Хитлер нямал навика да размишлява дълго. Прочита докладната записка, поглежда приложените фотокопия на писмата и има чувството, че и този път провидението му подава ръка. Веднага дава нареждане първа бронетанкова дивизия да се придвижи от Франция към Пелопонес, дава заповеди да се построят крайбрежни укрепления в Гърция и Сардиния. И в Сардиния, защото нацистките хитреци приели като намек бележката в писмото на лорд Маунтбатън за сардинките, които трябвало да му донесе майор Мартин. Помислили, че един толкова голям военачалник не си осигурява по такъв сложен начин рибни консерви, макар в Лондон да ги дават само с купони, и предположили, че в изречението се крие криптограма. Сигурно лорд Маунтбатън намеквал за десант на съюзниците в Сардиния.

От историята е известно, че съюзническите войски дебаркираха в Сицилия. Хитлер и неговите генерали се хванаха на въдицата на Пиренейската секция на британското разузнаване. Но малко са тези, които знаят, че тъкмо в деня, в който вещият Хитлеров „специалист“ Ромел заминал за Гърция, за да посрещне там съюзническите военни части с огън, английските офицери погребали със съответни военни почести неизвестния мъртвец, спасил живота на толкова живи.

Върху надгробната плоча издълбали надпис: „Уилям Мартин, 29 март 1907 — 24 април 1943, любим син на Джон Глиндуър Мартин и неговата съпруга Антония Мартин от Кардиф — и прибавили латински цитат, възхваляващ героизма на загиналите. — Duice et decorum est pro patria mori“^[1]. Нацисткият агент надзъртал през стената на гробищата. Още същия ден съобщил в Берлин за погребалния обред. Това било още една причина Хитлеровият генерален щаб да повярва на заловените документи.

След войната Юън Монтегю, свидетел на всичко, получава разрешение от британската военна цензура да напише и публикува мемоари за участието си в операция „Мляно месо“. В предговора на изданието от 1953 година той споменава за един свой партньор и добавя, че за съжаление не може да посочи името му. Ето защо го нарича с нищо неозначаващия псевдоним Джордж.

Ким Филби заяви, че е имал решаващ дял в реализирането на операцията с майор Мартин. През 1953 година Ким Филби е бил все още служител в британското разузнаване и то не би могло да разреши на Монтегю да цитира името му. Следователно не е изключено Джордж да е именно Филби. Към този епизод от биографията на Филби британското разузнаване не взема отношение. Естествено. Операция „Мляно месо“ е една от най-сполучливите хитрости във военната история. Тя е доказателство за изключително добре обмислени комбинации. А за английската общественост би било голямо разочарование да научи, че един от авторите на тази майсторска клопка е бил тъкмо съветският разузнавач Ким Филби.