Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mistři tajné služby, 1969 (Пълни авторски права)
- Превод от чешки
- Христина Милушева, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- hammster (2020)
Издание:
Автор: Вацлав-Павел Боровичка
Заглавие: Именити разузнавачи
Преводач: Христина Милушева
Година на превод: 1987
Език, от който е преведено: чешки
Издание: първо
Издател: Партиздат
Град на издателя: София
Година на издаване: 1987
Тип: очерци
Националност: чешка
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ №2
Излязла от печат: м. октомври 1987 г.
Редактор: Виолета Мицева
Художествен редактор: Тотю Данов
Технически редактор: Борис Въжаров
Рецензент: Андрей Богоявленски
Художник: Александър Хачатурян
Коректор: Славянка Мундрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9567
История
- — Добавяне
9
Всеки, който има макар и малко нещо общо с разузнавателна служба, трябва да има тренирана воля и нерви. Те не трябва да трепват дори когато животът му виси на косъм. Ким Филби се подготвял да отбие нападението. Бягството на британските дипломати в Съветския съюз по време на усилената офанзива на студената война предизвиква буря на Запад.
Ако ставаше въпрос само за Маклейн, Филби би могъл да извърти положението. Но той избягва заедно с Бърджес, доказуемо близък приятел на Ким. Следвали са заедно в Кеймбридж, той е прекарвал отпуската си в дома на Филби в Истанбул, живеели в един апартамент във Вашингтон. Излиза, че някой е предупредил Бърджес.
Лондонската служба за сигурност и инспектор Скардън, на когото двамата са се изплъзнали буквално под носа, пресметнали набързо колко хора са знаели за подготвяното дело срещу Маклейн и Бърджес и кой от посветените в тайната е имал възможност да ги предупреди за надвисналата опасност. Ким Филби. Може би единствено той.
Няколко дни след бягството на Бърджес и Маклейн във Вашингтон пристига четиричленен щаб от опитни работници на британската служба за сигурност. За инспектор Скардън вече било въпрос на професионална чест да открие „третия човек“, който е предупредил бегълците. Скардън научава това скоро и без изнурителен разпит. Но за обществеността този факт остава скрит доста години. Впрочем службата за сигурност си имала свои планове.
Ким Филби заявил с готовност и без видимо да се смущава, че Бърджес е научил за опасността от него. Бил дошъл случайно в канцеларията му в момента, когато съобщението на ФБР било на бюрото му. И тъй като тъкмо го четял и подозрението на ФБР го възмутило до крайна степен, просто думите му се изплъзнали от устата: „Представи си, какви нелепи безсмислици говорят аматьорите от ФБР? Твърдят, че си съветски шпионин!“ И двамата се били засмели над тази клевета.
Просто съобщението не му се сторило особено подозрително. В стремежа си да изтреби комунистите и да изтласка червената опасност отвъд границите на Новия свят ФБР се било оказвало вече няколко пъти в задънена улица и било станало за смях сред британските работници от разузнавателната служба. Обяснението на Филби обаче има и продължение с правдоподобна конструкция. То било едновременно защита и фактически намалявало вината от първата част на признанието до минимум.
След това събитие Ким Филби, както твърдял пред комисията в Лондон, се бил прибрал у дома, но Бърджес не бил вкъщи. Погледнал бил в стаята му. Някои неща били разхвърляни, а някои липсвали. Изведнъж Ким Филби си бил помислил, че все пак може би има някаква истина в подозрението на ФБР. Върнал се бил в посолството, за да разбере дали някой знае нещо за Бърджес.
Никой не бил го виждал този следобед. Ким Филби бил стигнал до убеждението, че все пак не е трябвало да говори с него за поверителното съобщение на ФБР. Може би по този начин е предупредил Бърджес. Затова искал да му е чиста съвестта и отишъл направо при посланика и подробно му докладвал.
В случая единствената възможна отбрана било нападението. Ким Филби нямал никаква надежда да скрие факта, че е предупредил Маклейн и Бърджес. Доказуемо той бил единственият от британското посолство, който бил получил съобщението на ФБР и който го бил чел. А Ким Филби знаел, че Скардън ще установи това, ако вече не са го уведомили с удоволствие от ФБР.
С този ход Филби спечелил. Поне време. Всичките му колеги от британското разузнаване и от Форин Офис били на негова страна. Филби и Бърджес били приятели. Всеки английски джентълмен би направил това за своя приятел от университета. А американците? Че кой гледа сериозно на американците!
Но американската разузнавателна служба била на друго мнение. ФБР информирало незабавно Централното разузнавателно управление и неговият шеф генерал Уолтър Бедъл Смит изпратил на британското Външно министерство ултиматум, в който настоявал незабавно да се отзове съмнителният Филби от длъжността завеждащ мисията за връзка между британската и американската разузнавателна служба. Ако това не стане веднага, американското ЦРУ възнамерява да преустанови обмена на информация. Едно толкова остро формулирано искане не биха могли да пренебрегнат дори и най-добрите приятели на Филби в Лондон и още в началото на юни го отзовават официално от Вашингтон.
Разследването на случая с „третия човек“ по делото Бърджес-Маклейн се възлага на Секюрити Сървис (МИ-5), отговарящо за сигурността на територията на Великобритания. Ким Филби е високопоставен служител в британското разузнаване, тоест на службата, оперираща в чужди страни. За двете организации било известно, че се обичат като кучето и котката. Съперничеството било старо, но се засилило още повече поради следвоенната чистка. По време на чистката в службата за сигурност били разместени всички: от началника до портиера. В задействуваната вече организация били извършени големи промени, но разузнавателната служба избегнала бедствието по заобиколен път. От край време едната специална служба действувала напук на другата, отричала нейните методи, блокирала нейните проекти, не искала да сътрудничи, дори вършела точно обратното. И тъкмо тези сили се сблъскват при разследването на вината на Ким Филби.
Той поддържал първоначалното си показание и бил убеден, че инспектор Скардън няма и не ще има никакви други доказателства. А това, че казал на Бърджес за подозрението на ФБР, можело в краен случай да се приеме като непредпазливост или най-много като служебно лекомислие.
Още в първия рунд на борбата за Ким Филби се стига до сблъсък между двете специални служби. Ким Филби е работник от Сикрет Интелиджънс Сървис, а разследването по неговия въпрос иска да води конкурентната служба. Против това се обявява категорично неговата служба. Предлага свое решение на инспектор Скардън и шефовете му сър Пърси Силитоу и неговата дясна ръка сър Дик Голдсмит-Уайт от Секюрити Сървис, всяваща страх у лондонския престъпен свят.
Шефът на британското разузнаване генерал Стюърт Мензис ще се срещне с Ким Филби на разговор на четири очи между двама джентълмени. Ще отдели цял ден за него. По време на тази тъй дълга беседа ще се разбере до каква степен е вярно подозрението на инспектор Скардън. Ким Филби е високопоставен служител от Сикрет Интелиджънс Сървис, носител е на високи отличия, член на представителни клубове, следователно не е длъжен да отговаря на пряк въпрос. Но Секюрити Сървис не се съгласява с предложението.
По-нататъшното развитие на случая Ким Филби е изпълнено с противоречиви събития. Заподозреният напуска Форин Офис и явно не по собствена прищявка. Но остава служител на Сикрет Интелиджънс Сървис. В услуга на СИС, разбира се, вече не като завеждащ отдел или дори като един от предпочитаните началници, а като важен агент заминава скоро след това за Кипър.
Може да се предположи, че това решение е победа на службата, в която работи Филби, над Секюрити Сървис. Но в областта на разузнавателните служби рядко се срещат толкова опростени положения. Макар че едва ли някога ще узнаем истината за невидимата страна на тайните съвещания относно случая Бърджес-Маклейн и връзката между този случай и Ким Филби, все пак възниква едно предположение, което изглежда логично. Особено с оглед на последвалите събития.
Не е известно дали този план е изготвен от британското разузнаване или от инспектор Скардън или пък са се уговорили по него и двете служби. Но по всяка вероятност шефовете са си казали: от създалото се положение трябва да се извлече колкото се може по-голяма полза. Не разполагали с нито едно доказателство срещу Ким Филби. Косвени догадки за неговата вина съществували във връзка с „албанския крах“ и истанбулското фиаско, свързано с изчезналия господин Волков. Но юридически, официално, евентуално пред съда не биха могли да докажат нищо за Филби. Ето защо взели друго решение. Да го пуснат отново на терена. Да го изпратят някъде, където би могъл да се среща със съветски разузнавачи, където да създаде връзка със своите хора, ако наистина е в контакт с вражеска секретна служба или поне с Бърджес и Маклейн, Незабелязано, но без да го изпускат от погледа си, ще го следят, а Ким Филби рано или късно ще се издаде.
Планът бил дългосрочен и трябвало да действуват много предпазливо. Филби е стар опитен служител, не трябва ни най-малко да подозира, че играят с него нечестна игра. Отчасти успели. Само че не е известно какво е симулирал и какво наистина е вършел Филби.
Пристига в Кипър веднага след отпуската. Настанява се в канцеларията в сградата на тъй наречената земеделска опитна станция край село Аталаса. Станцията се състояла от няколко сгради, на пръв поглед по-скоро военни, отколкото цивилни, над които се издигала гора от антени. Според съобщения на експерти под сградите били изкопани подземни скривалища и тунели. Целият обект се охранявал от британска военна полиция. Казват, че Ким Филби пристигнал в Кипър като служител на британското Министерство за Близкия изток.
В действителност изпълнявал мисия на британското разузнаване. Не може със сигурност да се твърди, че имал за задача да възобнови някогашните си връзки като двустранен агент, макар някои обстоятелства да потвърждават това.
В Кипър съществува арменската организация „Мелконян Институте“. Тя обединява арменските емигранти от Съветския съюз и старите заселници от областта Левант. В цял свят арменците се държат като едно цяло, но въпреки това те приели Ким Филби в своята среда. Бил чест гост на института. Свирел там на пиано, интересувал се от арменската народна музика. В това нямало нищо съмнително, тъй като в Кипър нямало много културни развлечения. Но „Мелконян Институте“ се ползвала и със славата на политически център. Говорело се, че нейните членове са в състояние да доставят в Съветския съюз зашифровано съобщение за четири дни.
Голямата игра на разузнавателните служби е сложна. Всяко действие може да се разглежда от две страни, всеки факт може да има няколко обяснения. Ето защо всяко съмнение при преценката на комбинациите на разузнавателните служби е уместно. Да предположим, че Секюрити Сървис е поставила капан за Ким Филби и той рано или късно е трябвало да влезе в него. Но защо в такъв случай ще постъпва така непредпазливо? И защо след първите разкрития не се е намесила Секюрити Сървис? Връзката му с арменците подсказвала ясно за какво става въпрос. А екскурзиите на Филби до Турция и главно по посока на съветската граница също все пак не биха могли да останат скрити от агентите, които са го следели.
По-късно излиза наяве, че веднъж група от дванадесет учени от Британската академия на науките го застигнала близо до съветската граница. Пристигнали били в граничното село Догу Баязит, спрели до бензиностанцията да заредят колите и се заприказвали с обслужващия колонката, който говорел английски. Той им казал, че не били единствените англичани в момента в този край. Тъкмо преди малко оттук минал друг турист. Ходел ей тъй пеш само с една раница по планините. На учените това им се сторило невероятно, тъй като по шосето, по което пристигнали, не срещнали жива душа, а то било единственият проходим път в този край. И тръгнали към селото. В кръчмата заварили Ким Филби. Пийвал чай и разговарял с местните жители на техния роден език.
Един от учените се познавал с него от Лондон. Учудено го попитал какво търси в тази затънтена планинска пустош. Ким Филби бил отговорил, че е в отпуск, та тръгнал на лов за геоложки проби. Това му било хобито.
По-късно същият учен заявил на журналистите, изпратени от британския седмичник „Обзървър“ да проучат живота на Ким Филби, че тогавашната среща може да се обясни само по един-единствен начин. Ким Филби е стигнал до турското гранично село Догу Баязит откъм другата страна на границата, тоест откъм Ереван.
Тогава предпочели да не говорят с никого за загадъчната среща. Подозирали, че Филби работи в разузнаването. Предполагали, че не ще му бъде приятно да правят излишна реклама на неговата тайна мисия.
Следващият епизод от случая с аса на разузнаването Ким Филби може също да се обясни по двоен начин. Като капан и като камуфлаж. Но нека най-напред видим какво се е случило. Шефът на службата за сигурност сър Дик Голдсмит-Уайт наредил на инспектор Скардън да се заеме с един по-голям екип с проучването на миналото на Филби. Сега, когато той е в Кипър, има достатъчно време и спокойствие за тази цел.
Инспектор Скардън напрягал сили цяла година, но резултатът бил нищожен. Нямало никакви убедителни доказателства. Затова шефовете на Секюрити Сървис решили да се опитат да установят вината на Филби и истинността на досегашните доказателства чрез някакъв вътрешен процес, при който да не липсва нито истински адвокат, нито действителен съд. Разглеждането на делото трябвало да бъде като генерална репетиция за евентуален процес пред съдебен състав.
През лятото на 1952 година Скардън бил вече събрал някои материали и съдебната оперета можела да започне. Веднага след прелюдията при участието на целия състав оперетата се превръща във фарс. Арбитър в това премерване на силите бил съдията във Върховния съд Хелънс Милмо, не само заслужаващ доверие юрист, но и опитен следовател. По време на „съдебния“ разпит той трябвало да измъкне признание от Филби. Уви! Цели три дни групата присъствуващи юристи се забавлявала по-скоро поради безсилието на съдията и неговите помагачи и се възхищавала на блестящия начин, по който Ким Филби отговарял на въпросите. Лондонският „Сънди Таймс“ публикува характеристика на процеса, изречена от един от присъствуващите участници във фиктивния съдебен процес. „Изглеждаше така, че сякаш най-глупавият човек на света е подложил на кръстосан разпит най-умния.“
За три дни обвиняемият уморил съдията и обвинителя така, че накрая не знаели на чия страна да застанат. Секюрити Сървис загубила напълно играта. Ким Филби постигнал убедителна победа. Сред посветените започнало да се шушука, че той с удоволствие застанал пред съдията Милмо, защото знаел, че по този начин завинаги ще избегне кръстосания разпит на всяващия страх ловец на шпиони инспектор Уилям Скардън.
И тъй Ким Филби устоява с чест на изпитанието. Но все още не го оставят на мира. Фиктивният процес се състоял през лятото. А още през октомври същата година изведнъж в Камарата на общините се чува скептичен глас. Един от членовете на парламента, полковник Маркъс Липтън, заявява, че Ким Филби е търсеният човек, който е предупредил Маклейн и Бърджес. Съобщението предизвиква смут не само сред депутатите, но и обрат в разследването на случая Ким Филби. Трудно е обаче да се каже точно дали този обрат е довел до нещо по-добро или по-лошо.
Сега вече въпросът бил от кого членът на парламента Липтън е получил информацията и защо я разкрива публично. Едни казват, че материала за сензационното разкритие му подхвърлило американското ЦРУ. То не било доволно от развитието на случая с Филби и искало да ускори неговото наказание. Според другата версия Липтън бил информиран от приятелите на Ким. Били убедени, че срещу него няма доказателства, и искали да постигнат публична реабилитация в Камарата на общините.
Третото обяснение е също логично. Тогавашният главен редактор Джек Фишмън купил от непознат човек сензационен материал за аферата около Филби. Но не можел да го публикува. Не бил доказуем. Филби можел да го съди за обида. Но съгласно със законите във Великобритания всичко, което се говори в Камарата на общините, придобива гласност и може да се публикува. Според тази версия Фишмън използвал полковник Липтън само като посредник, за да може да публикува материала. Но как Фишмън се е сдобил с този поверителен материал?
Самият той бил намекнал за някаква неясна връзка с ГДР. По-близо до истината обаче ще е твърдението, че един от неговите сътрудници, репортерът Джони Хънт-Кроули, се бил познавал с някакъв агент от Секюрити Сървис, който пък бил от екипа на инспектор Скардън.
Но защо изобщо се стига до тази инсценировка? Все пак не можем да повярваме, че това е до такава степен случайно стечение на обстоятелствата. По-скоро можем да предполагаме, че съществува скрита добра режисура. Аферата в Камарата на общините би могла да има само една-единствена цел — да успокои обществеността и да отвлече вниманието на Ким Филби, тъй като цялата акция би могла да бъде наистина една от многото психологически игри, чрез които са искали да му скроят сигурен капан.
Когато в британската Камара на общините някой депутат попита нещо, очаква, че споменатото лице ще се обади и ще отговори. В случая с Филби отговорът идва от най-компетентното лице, от самия министър на външните работи Харолд Макмилън.
„Нямам никакво основание да смятам — заявява той, — че господни Филби е предал някога интересите на страната или пък е онзи трети човек — ако изобщо съществува такъв.“
Обществеността възприема изявлението на Макмилън за стопроцентова реабилитация, но не знае, че решението на министъра има скрита за публиката прибавка. Макмилън я съобщава само на шефа на британското разузнаване: Ким Филби трябва незабавно да бъде уволнен от министерството, за да се сложи край на подобни усложнения.
Съвсем ясна заповед. Но шефът на разузнаването дори не се опитва да я изпълни. Така отново стигаме до загадъчните противоречия: клопка или камуфлаж е това? Дали господата от службата за сигурност не са се надявали, че след като му дадат възможност, Ким Филби ще се издаде и освен това ще ги насочи по следите на неговите съучастници? Или това е наистина борба между две групи, които взаимно са си създавали спънки?
Шефът на британското разузнаване си позволил да действува против решението на министъра на външните работи. Това говори за него повече от упорствуване по отношение на конкурентната служба. Впрочем той позволил на Ким да продължи да работи в разузнаването. Само му сменил досегашната служебна карта с журналистическа. И не се боял от усложнения нито в парламента, нито в правителството.
И тъй Ким Филби заминава за кратко време за Бейрут като кореспондент на британските седмичници „Обзървър“ и „Икономист“. Както по-късно се разбира, и двете места му осигурил висш служител от Форин Офис. Лично бил посетил главния редактор и му обяснил, че назначаването на журналист с такава изключителна репутация отговаря на интересите на Министерството на външните работи.
Още едно обстоятелство е в полза на предположението, че службата за сигурност е искала да вкара Ким Филби в капана. Поставят на пътя му умишлено Джордж Блейк, за когото в момента в Лондон вече знаят, че е съветски разузнавач. Изпращат го в Бейрут с надеждата, че двамата ще се срещнат, ще се договорят и така един друг ще се издадат. Само че събитията около Джордж Блейк се развиват другояче. Не е сигурно дали наистина е бил една от последните причини за неуспеха на Ким.