Вацлав Павел Боровичка
Именити разузнавачи (28)

11

От библейски времена до наши дни разузнавачът е странен герой. Той е олицетворение на смелостта и безкористността, но същевременно е и едно необходимо зло. Величието на неговите дела се разкрива в повечето случаи с голямо закъснение. При това тайните агенти трябва да преодоляват невъобразими препятствия при лова на строго секретни данни. А когато най-после ги държат в ръцете си, те тепърва трябва да решават най-важното: как да ги предадат безопасно и незабелязано на ръководителя.

През Втората световна война нацистките техници от секретната служба откриха възможността за миниатюризация на фотографираните секретни материали. Във военната история влезе понятието микроточка. За известно време тя имаше превъзходство в тайното предаване на информация. След това другата страна разкри принципа на тази новост, научи се да разчита микроточките и край на сензацията. И едните, и другите се върнаха към радиостанциите.

По време на пребиваването си в Лондон Гордън Лонсдейл се настанява на два пъти в разкошната „Уайт Хаус“. Когато се настанил за първи път през 1955 година, колата за доставки на фирмата „Селфридж“ му докарала веднъж нов радиоприемник. В това нямало нищо необикновено, още повече че радиоприемникът бил обикновен. Можел да се купи във всеки голям универсален магазин. Бил произведен от фирмата „Буш“ и тя го нарекла „Колониал“. Цена — тридесет и седем лири. Подобно на много други серийно произведени радиоприемници „Колониал“ имал твърде чувствителен късовълнов обхват.

„Намираше се върху шкафа в моята всекидневна в «Уайт Хаус» и бе така невзрачен, че едва ли някой би го погледнал повторно. Кутията му бе полирана. Поставих върху нея малко копие от известната брюкселска фигурка «Манекен пис» — пишкащо момченце.

Този на пръв поглед невзрачен радиоприемник бе гласът на моето върховно командуване в Москва. По време на една от предишните срещи определихме няколко честоти, на които да предават за мен инструкции, и уговорихме също часовете на предаване. Предаваха инструкциите обикновено между три и четири часа сутринта. Съобщенията естествено бяха шифровани. Дори и да ги беше подслушвал някой, което не допусках, не можеше да разкрие техния смисъл.

Естествено трябваше да имам възможност да говоря със своето върховно командуване. Затова трябваше да намеря сигурно скривалище за моята сто и петдесетватова радиостанция. Не търсих дълго. Постоянно се срещах с Крогерови. Между другото те се преместиха от първоначалното си жилище в Пендър Райз в Катфорд и къщичката на Кранли Драйв номер 15 в Райслип. Намираше се недалеч от военната база на военновъздушните сили на Съединените щати, където околността бе направо обрасла с антени. Едва ли бих могъл да намеря по-добро място. Тук не можеха да открият радиостанцията.“

Гордън Лонсдейл грешеше.

Скотланд Ярд успява да открие райслипската радиостанция, без дори групата за засичане да използва пеленгаторни коли или да подслушва секундните предавания. Достатъчно било съвсем случайно сержант Хоскинс да се сблъска с посредствения господин Хаутън, застарелия бонвиван, алчен за пари и неспазващ никак законите на конспирацията. Изпращат по петите му група цивилни полицаи и край на тайната. После колата на инспектор Смит спира пред градинката на къщичката на Кранли Драйв, детективът слиза и позвънява.

Отваря му антикварят Крогер. Той е на петдесет години и изглежда добре. С интересно лице и уверен поглед. Смит се легитимира с тенекиената значка, окачена на верижка. Питър Крогер представя новозеландския си задграничен паспорт. Заявява, че се прехранва от продажба на редки издания и исторически ценни книги. Инспектор Смит арестува Джон Питър Крогер. После го помолва да бъде така любезен да извика долу съпругата си. Когато Хелън Крогер идва в хола, арестува и нея.

Кои са съпрузите Крогер и каква роля изиграват в случая Гордън Лонсдейл? Явно са били дълбоко посветени в тайната мисия на разузнавача. Несъмнено той им е вярвал, след като им е поверил радиостанцията.

Не е единодушно мнението за мястото на съпрузите Крогер в портландската група. Дори и Гордън Лонсдейл не внесе яснота в загадката. Напротив, това, което писа за семейство Крогер, невинаги звучи еднакво. В някои отношения неговите изявления изглеждат спорни или противоречиви. Макар да нямаме възможност да проверим с точни методи истинските доводи или да разгледаме всички възможни подбуди, ще се опитаме да съставим правдив портрет на тази немлада, на пръв поглед солидна, смела и целеустремена съпружеска двойка.

„Ако трябва да се върнем към радиостанцията, която Скотланд Ярд откри в къщата на Питър Крогер, трябва да заявя, че тя бе резервна. Трябваше да я използвам само в краен случай. Може би само когато трябваше да предупредя Центъра за опасност от ядрено нападение срещу социалистическите страни. Ако някой си е мислил, че Питър и Хелън Крогер биха могли да обслужват станцията, значи няма понятие от техника. Не можеха да предават, дори и да знаеха за съществуването на станцията в техния дом. За предаване на оперативни сводки имах на разположение квалифициран радист. Той работеше със собствена радиостанция. Пристигна във Великобритания няколко месеца след мен. През декември 1960 година му казах да изчезва колкото се може по-скоро от Англия. Послуша ме и изчезна.“

Инспектор Смит арестува Питър и Хелън Крогер. Те приемат това спокойно и, изглежда, дори с известен респект. Госпожа Крогер пита дали може да включи електрическия бойлер, преди да излезе от къщи. Докато се върнат, ще им се стопли водата. Макар и убеден, че нито тя, нито нейният съпруг ще се върнат тъй скоро в еднофамилната къща в Райслип и дълго време не ще се къпят в собствената си вана, инспектор Смит кимва, може би за да не изплаши твърде много арестуваните.

Хелън Крогер отива в банята с чантата си в ръка. Инспектор Смит я помолва да я остави на масата. Хелън Крогер отказва. Инспектор Смит дръпва чантата, но тя я стиска здраво. Известно време се разправят двамата. Питър Крогер наблюдава мълчешком. Още от самото начало му е ясно, че жена му е влязла в неравна борба, и също така съзнава, че не може да й помогне. И тъй той стои настрана, необяснимо спокоен, макар да разбира, че в този момент се поставя на карта всичко.

Най-после чантата е в ръцете на инспектор Смит и госпожа Крогер вече не бърза да включи бойлера в банята. Двамата арестанти наблюдават своя противник. А той бърка в чантата и изважда бял плик. В него има писмо, написано с кирилица. Подател: Гордън Лонсдейл. Получател: съпругата му. Но това не е единственият трофей. Хелън Крогер е скрила между пудриерата, червилото и огледалцето още три малки стъклени пластинки. Очебийно наподобяват стъкълца за микроскоп. Но те наистина са за микроскоп. Когато по-късно инспектор Смит ги предава в техническата лаборатория на Скотланд Ярд, там установяват, че едва доловимите тъмни нетна, залепени по стъкълцата, са микроточки и съдържат удивителна информация.

На едното има микрофотография на писма, писани от съпругата и децата до Гордън Лонсдейл. На втората микроточка експертите откриват много сложен шестзначен код. Третата микроточка съдържа освен маловажни подробности и списък на осем лондонски улици, определени като място за срещи на свръзките.

В чантата на Хелън Крогер има обикновено писмо, както и други чужди писма на микрофилми, някои дори подготвени за четене под микроскоп. Тя не е написала и не е получила нито едно от тях. Агентите на Скотланд Ярд преценяват, че е работела в групата на Лонсдейл като технически сътрудник, грижила се е за спомагателната лабораторна работа, фотографирала е документите и е правела микрокопия. И ако се окаже, че тяхната преценка е правдива, значи, че денят, в който инспектор Смит е арестувал семейство Крогер, е щастлив ден за него. Навярно те са осведомени почти за всяка стъпка на сътрудниците в групата.

Оказва се, че господата от Скотланд Ярд са хранили прекомерно големи надежди. Скоро инспектор Смит разбира, че нито Хелън Крогер, нито нейният съпруг са от тези, които ще се стреснат от първите заплахи на следователя. С пот на лицето агентите на Скотланд Ярд трябвало буквално да измъкват и най-малката халка от веригата на предположенията относно попадналия в ръцете им материал. Понякога това били ребуси. Впрочем не всички халки били логично свързани. А Питър и Хелън Крогер мълчали.

Еднофамилната къща в Кранли Драйв не била голяма, но въпреки това обискът, извършван от техническия щаб на Скотланд Ярд, продължил повече от седмица. Експертите снимали всеки сантиметър, изследвали, чукали и правели химически анализи. Чиновничките пишели предълги протоколи и подробни описания на намерените предмети. Инспекторите, който участвували в обиска, имали чувството, че халюцинират. Не минавало дори и час, без да открият нещо интересно. Онези, които са запознати със случая полковник Абел, при описанието на трофеите от райслипската къщичка ще си спомнят куриозните предмети от нюйоркското ателие на художника Емил Голдфус. Както изглежда, производството на тайници не било само негов патент.

Съпрузите Крогер купували и продавали ценни книги. Питър Крогер ги държал понякога вкъщи, следователно изглеждало съвсем логично, че поставил на вратата твърде масивна секретна брава и на всички прозорци ламаринени кепенци със стоманени резета отвътре. Сама по себе си тази далновидна мярка не би трябвало да бъде сигнал за подозрение. В края на краищата съпрузите Крогер били сключили и застраховка срещу кражба на сума 2750 лири именно защото имали в къщата си редки издания, а дори съвсем възможно е тъкмо застрахователният институт да е поставил въпроса за тази необикновена система от предпазни мерки.

И за микроскопа, който служителите от Скотланд Ярд открили в спалнята, би могло да се намери някаква мотивировка. Някои стари екземпляри трябва да се разглеждат под микроскоп. Но не като препарати върху стъкълца. Нещо повече, стъкълцата, които съпрузите Крогер имали като резерв, били същите като онези, които Хелън Крогер носела в чантата си. Върху тях имало микроточки, готови за разчитане.

Полицаите открили в жилището сравнително големи суми в наличност. В чантата си Питър Крогер имал двеста лири в банкноти по пет лири, в кафява книжна кесия намерили шест хиляди щатски долара в банкноти от по двадесет долара, а на тавана под изолацията на покрива агентите на Скотланд Ярд открили тайно скривалище и в него малко съкровище: 2563 долара в банкноти, 230 долара в американски туристически чекове и десет лири в британски туристически чекове.

Както се оказва по време на последвалия съдебен процес, в райслипската къщичка полицаите открили доста компрометиращ материал. Много от намерените неща послужили на обвинението като веществени доказателства.

Още от самото начало инспектор Смит бил убеден, че съпрузите Крогер не са само преуспяващи търговци, а са имали и друго, важно занимание. А след като получава върху бюрото си и новозеландските задгранични паспорти с фалшиви имена, намерени сред томовете в библиотеката, и след като установява, че по данни са издадени през 1954 година от консулството в Париж, той вече не се съмнява, че следата, която го е довела до къщичката в Кранли Драйв, е истинска.

След подробен обиск върху бюрото на инспектор Смит се трупат и други доказателства: манерка с две тайни прегради, електрическо фенерче с тайна кухина, а между страниците на Библията намират целофанено фолио с тънък слой чувствителна емулсия. Хелън Крогер би могла да си приготви филм за микроточки.

Изключителна изненада представлявала настолната запалка марка „Ронсън“. Тя имала тайна преградка и в нея два свитъка микрофилми. Когато служителите от Скотланд Ярд ги прожектирали в тъмно помещение на екран, сърцата им подскочили от вълнение. Те държали в ръцете си изключително доказателство.

По-късно съдебният експерт дава следното обяснение:

„Откритието съдържа почти изцяло списъци на позивни за тайна радиовръзка на групата. В първите три колони виждаме трите най-важни данни. Те се менят според датата, часа за предаване и дължината на вълната. Навярно московският Център е приемал сигнала. На втория план са дадени позивните за редовни донесения, които разузнавачите трябвало да предават винаги в първата и третата събота на месеца. Както виждаме от списъка, това са без изключение наименования на съветски градове и реки. Третата комбинация съдържа шифри за съобщения, предавани винаги в понеделник, и се състои също от руски позивни, писани с кирилица.“

Освен това оперативната група намира в тайника на настолната запалка шест свитъка микрофилми със специален код, който може да се каже, че е неразгадаем. Може би ще си спомните, че за подобни шифри стана дума и на процеса срещу полковник Абел. Кодът не може да се разкрие само защото радистът използва всеки шифър само веднъж, никога не го повтаря, следователно не може да се проследи нито системата, нито правилата, по които кодът е съставен. Впрочем такива правила изобщо не съществуват. Това са случайно групирани знаци, предназначени само за еднократно ползване. Всички микрофилми от запалката са обработени химически с калиев перманганат, така че при най-малкото загряване се самозапалват и изгарят.

Питър Крогер търгувал със стари издания. Но в неговата всекидневна бил намерен радиоприемник, който на пръв поглед изглеждал като от първите години на века. Черни копчета със скала, бутон за включване и изключване и слушалки. Но когато техниците от Скотланд Ярд, поразгледали тази старинна вещ отблизо, установили, че е високочестотен късовълнов приемник с приставка за магнетофон.

С такъв апарат разузнавачът може да приема радиограми, предавани с висока скорост. Радистът записва съобщението върху магнетофонна лента с нормална скорост, а когато предава съобщението, увеличава многократно оборотите. Всеки случаен слушател вместо радиограма чува само секундно свистене. Едва след като приемащият го запише на магнетофонна лента и го пусне бавно, може да разчете морзовия текст, да чуе цифрите на кода и да се опита да дешифрира съобщението. Само случайно може да се засече подобна секундна радиограма. А съвсем не е възможно да се засече радиостанцията в такъв кратък интервал. Докато работникът от контраразузнаването разбере, че краткото свистене може да означава предаване, то свършва.

По всичко личало, че съпрузите Крогер са страстни фотолюбители. Поне според обзавеждането на банята, която лесно можели да превърнат в отлична лаборатория с първокласно оборудване. Агентите на Скотланд Ярд намерили в жилището на Кранли Драйв и фотоапарат марка „Практика“, но той не бил на Крогерови. Както се оказало по-късно, Гордън Лонсдейл го бил оставил там на съхранение.

Инспектор Смит организирал великолепна акция. Такъв основен обиск при толкова трудни технически условия се правел веднъж на двадесет години. Впрочем техниците трябвало да го извършат незабелязано. Дори и най-близките съседи не трябвало да разберат, че в дървената къщичка на Кранли Драйв има полиция или дори, че претърсва къщата от тавана до мазето с всички средства на съвременната криминалистика.

Хелън Крогер била съвременна домакиня и кухнята й също била обзаведена съвременно. Инфрагрил, миксер, автоматична електрическа печка и естествено хладилник. Обикновен тип, но малко екстравагантен. Отдолу имал колелца като старите шевни машини. Необикновеното винаги е подозрително.

Агентът на Скотланд Ярд го дръпнал настрана. Под него имало линолеум, като в цялата кухня, но тъкмо тук бил наставен. Ако хладилникът не бил на колелца, без всякакво съмнение би могло логично да се каже, че са го поставили там тъкмо за да прикрива мястото, където така грозно бил съединен линолеумът.

Техникът си помагал с чукче. Почуквал по пода. Получавал се ту плътен, ту глух звук. Разлика в резонанса се получавала тъкмо там, където преди това бил хладилникът. Техникът пъхнал в цепнатината на линолеума нож и задърпал. Лесно издърпал линолеума, защото не бил залепен. На пода се появил капак.

После всичко тръгнало бързо. Почакали да дойде и фотографът. Той направил репортажна серия от документални снимки за хода на отварянето на скривалището под пода. Първо иззидана шахта, покрита с бетонна плоча. Под нея дървен капак и след това подземно скривалище. В последвалия протокол на Скотланд Ярд за извършения обиск се появява констатацията, че в тайното скривалище, разположено под пода на кухнята в дома на Питър и Хелън Крогер, са намерени пет найлонови чувала, един от юта, един книжен чувал и зелена табла. В един от найлоновите чували била поставена мощна късовълнова радиостанция с обхват от Лондон до Москва. Тя била оборудвана с последните технически постижения, с феритна антена в капака на кутията и магнетофон за записване при различни скорости.

Намерените предмети, заедно със съдържанието на пазарската чанта на мис Бънти Джий и някои други факти, които инспектор Смит междувременно разкрил в миналото на арестуваните, предвещавали сензация. Но все още не трябвало да се стига до нея. Шефовете на Скотланд Ярд и пети отдел на военното разузнаване наредили да се работи тихомълком, за да не възникне у обществеността дори и сянка от подозрение.

Инспектор Смит имал основание за тази прекалена потайност. Запазеното в тайна арестуване на съпрузите Крогер от досадните журналисти играело важна роля в неговия план. От това зависел успехът на акцията.

Полицията разполагала с доказателства от жилището на съпрузите Крогер и те не били малко. Но дали целият този атрактивен шпионски реквизит е спомогнал за разкриването на истинския живот на мъжа и жената, който, макар и съзнавайки поражението си, се държали спокойно като хора, знаещи риска на своята професия? Естествено инспектор Смит стигнал до убеждението, че Крогерови са съветски разузнавачи и че е голямо тяхното участие в дейността на портландската група, ръководена от Гордън Лонсдейл. Но това било всичко, което знаели за тях. Кои са те всъщност? Кои са истинските им имена? Откъде, кога и защо са пристигнали?

Можеше да се предположи, че Гордън Лонсдейл ще помогне по време на процеса да се повдигне поне малко завесата на тайната около миналото на Крогерови. Тъкмо обратното. Гордън Лонсдейл, Питър и Хелън Крогер решават да не дават никакви показания. Но за голяма изненада на журналистите и съдебните заседатели Гордън Лонсдейл нарушава този принцип в хода на процеса и помолва съда да му разреши да направи изявление, отнасящо се до съпрузите Крогер. Журналистите подготвят бележниците си, най-после ще се хвърли малко светлина върху личността на антикваря и неговата жена. Гордън Лонсдейл разочарова слушателите. Изявлението му предизвиква нови съмнения, нови усложнения и нови догадки.

„Правя тази декларация, защото не искам да допусна съпрузите Крогер да страдат за нещо, което съм извършил единствено аз самият, като скрих някои веща в жилището им. Познавам съпрузите Крогер от 1955 година. (Бил се запознал с тях в Париж непосредствено след първата среща с Жан и си уговорил с тях среща в Лондон. — Бел.авт.) След кратко време станах близък приятел на Питър Крогер. Последните две-три години ги посещавах често и понякога оставах в дома им в събота срещу неделя.

Винаги когато заминаваха извън Райслип, Питър Крогер ми даваше ключа от къщата и ме молеше, докато ги няма, да стоя у тях, тъй като имаше антикварни книги на стойност няколко хиляди лири стерлинги. Знаеше, че живея в малък апартамент на мебелиран пансион. Естествено от жилището ми имаше ключ и персоналът. Именно това бе причината, поради която скрих някои свои неща в дома на Крогер. Бях оставил там например фотоапарат марка «Практика» на стойност двеста лири, фото принадлежности и още някои дребни неща.

Някъде през юли миналата година подарих на господни Крогер по случай рождения му ден запалка и две дървени подпорки за книги. Изглеждат като тези, които може да се купят навсякъде. Както видяхте сами, в тях имаше тайни прегради с различни предмети. После те бяха представени на съда като веществени доказателства.

Дори при съвсем повърхностно сравнение е ясно, че схемата на часовете за предаване, намерени у Крогер, е само копие от таблиците, които полицията намери в моя апартамент. Накратко искам да обясня, че тези предмети, които служат като веществени доказателства, са моя лична собственост, а в някои случаи те са подарени от мен на семейство Крогер. Става въпрос за запалката марка «Ронсън», за микроскопа, манерката, фотосветкавицата, кутията с целофан и няколкото парчета хартия, както и тези две хиляди петстотин шестдесет и три долара, намерени на тавана.

Често използвах банята на семейство Крогер като лаборатория за проявяване. Също така много от химикалите, намерени в тяхното жилище, са мои. По едно време се занимавах с микрофотография. Успях да произведа целофановата лента, намерена от полицията. Когато понякога оставах временно в жилището на Крогер, пишех на тяхната машина. Една от информациите, представени на съда като веществено доказателство, е написана именно от мен на пишещата машина на Крогер.

Веднъж, когато те бяха заминали и аз останах в къщата сам, в основите й открих подходящо място за скривалище. В него после оставих на съхранение за по-дълго време късовълновия предавател и някои други предмети.

Положих голямо старание да замаскирам добре скривалището. Беше ми ясно, че съпрузите Крогер ще имат големи неприятности, ако някой открие случайно скривалището. Затова реших, ако все пак нещо такова се случи, да им осигуря задгранични паспорти на чуждо име.

Снимах съпрузите Крогер и после залепих снимките им на паспортите. Поставих ги в кожена папка и я скрих в дома им. Ако служителите от полицията бяха изследвали отпечатъците на пръстите по предавателя, щяха да разберат, че нито един от тях не е на съпрузите Крогер.

В деня, в който бяхме арестувани, тоест в събота на седми януари, аз бях с госпожа Крогер на покупки. Тя купи юрган. Продавачът даде касовата бележка на мен. Намерих я, когато се върнах у дома. Разбрах, че съм забравил да я дам на госпожа Крогер, и си рекох, че трябва да я запазя. По време на покупките дадох на госпожа Крогер един плик и я помолих да го отнесе вкъщи. В него имах някои служебни документи, та не исках да ги нося със себе си вечерта на мястото, където се готвех да отида.

Ясно ми е, че е късно да искам да се коригират нещата, но въпреки това се надявам, че при тези обстоятелства ще мога поне да поема цялата отговорност за своите постъпки без оглед на това, какви ще бъдат последиците за мен.“

Печатът окачестви декларацията на Лонсдейл като празен жест, рекламен ход и отчасти като израз на колегиалност към семейство Крогер. Думите му обаче правят добро впечатление. От тях проличава ясно, че се стреми да спаси това, което може, но не за себе си. Напротив, смята за излишно да дели вината с други участници. Само че Лонсдейл възнамерява, а друг решава. В случая Скотланд Ярд!

Впрочем там вече са направили едно разкритие, за което не знае нито Лонсдейл, нито семейство Крогер. За инспектор Смит е също така голяма изненада. Само че в момента той вече бил спокоен. Още през есента на 1960 г. бил дал нареждане да се следят антикварят и неговата жена и от самото начало имал чувството, че не трябва да се задоволява само с констатацията, че това е просто едно семейство на име Крогер, което продава стари книги, води порядъчен живот и всички го обичат. Но тогава още нямал основание за подробно проучване на техния живот.

Инспекторът е търпелив и дочаква момента. И след като по-късно в къщата на Крогер намират паспортите с фалшиви имена, подозрението на Смит придобива конкретна форма и той вече има основание за полицейско дирене. Нарежда да снемат отпечатъци от пръстите на Питър и Хелън Крогер и в рамките на международното сътрудничество на криминалните централи поисква идентификацията им според международните обозначения, определени от Интерпол. От Вашингтон пристига депеша:

„Централната картотека на ФБР съобщава: отпечатъците на пръстите са идентични с тези на регистрираните граждани на САЩ Морис и Лона Коен. Местожителство неизвестно.“