Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mistři tajné služby, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
hammster (2020)

Издание:

Автор: Вацлав-Павел Боровичка

Заглавие: Именити разузнавачи

Преводач: Христина Милушева

Година на превод: 1987

Език, от който е преведено: чешки

Издание: първо

Издател: Партиздат

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: очерци

Националност: чешка

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ №2

Излязла от печат: м. октомври 1987 г.

Редактор: Виолета Мицева

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Борис Въжаров

Рецензент: Андрей Богоявленски

Художник: Александър Хачатурян

Коректор: Славянка Мундрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9567

История

  1. — Добавяне

11

Ким Филби изчезва и мнозина вярват, че е в безопасност. Това потвърждава и съобщението на шефа на бейрутската тайна полиция полковник Джалбут. Наистина то не е проверено, но изглежда правдоподобно. Тогава то не било публикувано. Полковникът твърдял, че неговите детективи успели да открият свидетел, който имал какво да каже по изчезването на Филби. През нощта на двадесет и трети срещу двадесет и четвърти януари 1963 година свидетелят бил на бейрутското пристанище и забелязал, че непосредствено преди отплаването на съветския товарен кораб „Долматово“ по корабната стълба минал човек, който по описанието приличал на Ким Филби. Излязъл от къщи на двадесет и трети вечерта, после още веднъж се обадил по телефона, че щял да отиде направо у Балфур, следователно е имал доста време, за да стигне незабелязано преди полунощ до пристанището и да се качи на кораба, който вдигнал котва преди разсъмване. В дневника на диспечера на бейрутското пристанище хората на Джалбут открили следната бележка: Долматово — посока на плаване — Одеса.

Никой досега не е потвърдил, че Ким Филби е пристигнал в Съветския съюз с кораба „Долматово“. Нещо повече, констатацията на полковника от ливанската тайна полиция е в противоречие с това, което Ким Филби казал на жена си. Впрочем той й признал, че изминал дълъг и труден път. В Москва пристигнал едва след половин година. А капитанът на „Долматово“ е насочил кораба направо към Одеса. Пътуването през Дарданелите и Черно море не трае половин година.

Елинър Филби заминала за Лондон. И имала редица неприятни разговори с господата Смит и Браун. Като съпруга на големия съветски разузнавач била също заподозряна. Но тя се запознала с Ким Филби едва в Бейрут, следователно не би могла да знае за неговата тайна дейност. Най-после разпитите свършили. Сега вече чакала само съобщение от Ким. Вярвала, че ще се обади в най-скоро време.

За да избегне следващи неприятни разговори, решила да посети в Ню Йорк дъщеря си Ани, която живеела при първия й съпруг. Писмото от Ким заварило Елинър Филби в Лонг Айлънд. Изпратила й го сестрата на Ким. Тя го получила на своя адрес, а адресът на подателя бил: Ким Филби, пощенска кутия 509, централна поща — Москва.

От този момент Ким и Елинър започват да си пишат почти всеки ден. Готвят се за срещата в Москва. Ким уверява съпругата си, че приятелите му ще се погрижат за безпрепятственото й пътуване. Елинър Филби се връща в Лондон, настанява се у приятелката си в Сейнт Джонс Ууд и тъй като с пълно право предполага, че агентите на британското разузнаване не я изпускат от погледа си, тя се среща пак с господин Смит, разказва му за кореспонденцията си със своя съпруг, но не споменава за намерението да замине при него в Москва. Не е нужно. Господин Смит не забравя нищо. Настойчиво предупреждава Елинър Филби дори и да не помисля за среща със съпруга си на съветска територия.

Може би тъкмо това строго служебно предупреждение е накарало Елинър да вземе бързо решение. На двадесет и пети септември отива в съветското консулство. Знае, че я следят. И тъй като не иска господин Смит да научи за посещението, тя се опитва по един малко филмов начин да се отърве от агентите, които непрекъснато вървят по дирите й.

На двадесет и седми септември в единадесет часа преди обед Елинър е на лондонското летище. Там я очаква непознат мъж, говорещ добре английски. Той е информиран за всичко. Елинър Филби му предава багажа и паспорта си. За известно време непознатият я оставя в бара на летището. Излиза и когато се връща, й казва, че всичко е наред. Елинър Филби не минава нито през митнически, нито през паспортен контрол, всичко това вместо нея е уредил високият синеок мъж. Качва се в самолета. След три часа прегръща на московското летище съпруга си.

Ким Филби живее в Москва в четиристаен апартамент. На вратата не е написано името му. Това би привличало твърде много любопитните. Отначало Елинър се чувствува добре в Москва. Но след година се задълбочава разликата във възгледите на съпрузите. Ким Филби е убеден комунист. Елинър не споделя неговите политически убеждения. Стига се до недоразумения. Бракът загубва почва. Елинър се връща през 1965 година в Лондон.

Две години след това при бащата отива синът Джон Филби. Заминал за Съветския съюз като турист и същевременно като пратеник. Редакцията на „Сънди Таймс“ го натоварила с доходна мисия. Получил списък на въпроси, който трябвало да върне с отговорите. Синът изобщо не се опитал да измъкне от баща си сензационно изявление. Дошъл, видял и застанал на страната на баща си. Репортерите останали разочаровани след изповедта на сина на разузнавача на века. Уважава възгледите на баща си, макар самият той да не е комунист. Смята го за гениален разузнавач, който му казал лично, че е работил тридесет години за съветското разузнаване. И то по убеждение, без да е получил нито една рубла възнаграждение. Как се чувствува в Москва ли? Каза, че най-после е у дома си. Години наред е живял в напрежение. Сега си почива. Прави впечатление на умен и солиден човек.

Но въпреки това Джон Филби отнася от Москва сензационен материал. Като професионален фотограф не пропуснал да направи няколко репортажни снимки на славния си баща, които се появиха в световния печат. На тях Ким Филби изглежда като всеки врял и кипял петдесет и пет годишен умен човек, преживял немалко в живота си.

Семейство Маклейн също живее в Москва. Среща се със семейство Филби. Но Гай Бърджес починал няколко седмици преди пристигането на Елинър. Не бил много здрав, а и не се пазел. До последния си миг останал необуздан бохем, който не признава общоприетите норми. Завещал на Ким библиотеката си, хармониума, вратовръзки с емблемата на кеймбриджкия Тринити Колидж и някои дребни неща. На погребението говорил Маклейн. После пренесли тялото на Бърджес във Великобритания.

Непосредствено преди да се появят в западните седмичници снимките на Ким Филби, направени в Москва, по страниците на световния печат премина нова сензация. Снимка на Джордж Блейк и съпругата му — както се разхождат по булевард Горки в Москва. Във Великобритания тя предизвика истинска суматоха. Тоест Джордж Блейк стана източник на още едно позорно поражение на пазителите на сигурността на кралството на Нейно Величество. На двадесет и втори октомври 1966 година Блейк успява да избяга от най-сигурния и най-охранявания затвор във Великобритания, от лондонския Уърмууд-Скръбс.

Британското обществено мнение кипва. Та това е скандално — разузнавателната служба търпи поражение след поражение. Правителството назначава комисия за разследване на причините за бягството на затворника. За председател определя някогашния вицекрал на Индия и Бирма, адмирала и следвоенния началник на британския генерален щаб Ърл ъф Маунтбатън енд Бърма. Дори и прочутото име на роднината на кралицата не помогнало разследването да постигне успех. Нищо не се установява. Може би само това, че за подготовката на бягството на Блейк се е погрижила някоя умело и ловко действуваща силна организация.

След бягството на Блейк британските полицаи претършували целия остров. Шефовете им впрочем се кълнели, че затворникът не би могъл да мине Ламанша. Акциите по издирването, в които включват и войската, напомнят състояние на бойна готовност. Но никаква следа от беглеца.

Не е известно по какъв начин Блейк е стигнал до Москва, а и нито Ким Филби, нито другите големи разузнавачи не разкриха рецептата за такова едно пътуване. Задкулисието на много операции на тайния фронт остава за вечни времена в сянка. Ким Филби написа и публикува свои спомени[1]. Не предизвикаха очакваната сензация. Не съдържаха или не можеха да съдържат някакви колосални разкрития. Изглежда, че и мемоарите на безсмъртните асове на разузнаването може да играят ролята на карти в голямата игра, започнала от началото на човешката цивилизация и продължаваща до днес.

Бележки

[1] В България бяха издадени под заглавието „Моята тайна война“. С., Военно издателство, 1981. — Бел.прев.

Край