Вацлав Павел Боровичка
Именити разузнавачи (6)

4

Малко след дванадесет часа пристигат най-запалените, сега е два и половина и вече в чакалнята и в кабинета на адвоката Донован в центъра на града, в Манхатън, са се струпали почти толкова журналисти, колкото по време на пресконференция на президента в Белия дом.

Джеймс Брит Донован ще защитава съветския разузнавач Абел. Сензационна новина. И то на двадесети август 1957 г., когато в паметта на хората още бяха пресни инквизиторските процеси на трибуналите на Маккарти. Нали съвсем доскоро масово заседаваха комисиите за разследване на антиамериканска дейност и съдиите се опитваха да разберат кой какво мисли за комунизма? А сега на позорния стълб е един истински комунист, още повече полковник от съветското разузнаване, заловен in flagranti^[1].

Журналистите очакват нещо пикантно и адвокатът Донован трябва да им го сервира, съответно гарнирано с приключенски подробности, днес в два и половина следобед. Та нали той е поел защитата на полковник Абел.

Разочарова ги малко.

„Между дейността на обвиняемия и на личности, като съпрузите Розенберг или Алджър Хис, има голяма разлика. Ако данните от обвинението отговарят на истината, то става въпрос не за американец, извършил предателство, а за съветски гражданин на почти бойна позиция, който е служил на родината си на отговорно място. Като американски гражданин мога само да се надявам, че правителството на Съединените щати разполага със също такива доблестни мъже на също такива важни места в много страни на света…“

Журналистите не очаквали такова изявление. И то не било единственото, от подтекста на което се долавяло възхищение. Алън Дълес — самият директор на превъзнасяното до небесата ЦРУ — също бил въздъхнал и казал, че ще се радва, ако има в Москва свой човек с такива качества, какъвто Москва е имала в Ню Йорк. Говорело се също, че не само ФБР и ЦРУ, но и говорителят на Вашингтон смятал арестувания Абел изобщо за най-забележителния, а следователно и за най-опасния разузнавач, залавян до момента от полицията на Съединените щати.

Журналистите знаят това и точно затуй ги учудва фактът, че Донован си позволява да произнесе такава будеща съмнения уводна реч по дело, което дори още не е започнало. Но Донован е едни от малкото американски адвокати, който може да си позволи това. Именно затова бруклинската Адвокатска колегия помолва тъкмо него да поеме защитата. Всеки знаел каква сензация ще предизвика процесът, шефовете на американското правосъдие също съзнавали, че не могат да си позволят втори случай, напомнящ съдебната инсценировка срещу съпрузите Розенберг, Все по-често се говорело, че полицията е фалшифицирала представените доказателства и че осъждането на съпрузите Розенберг е едно обмислено юридическо убийство.

Председателят на съвета на Адвокатската колегия в Бруклин Лин Гуденъф най-добре дефинира положението в разговора си по телефона с адвоката Донован: „Джеймс, съветът е дълбоко убеден, че заедно с този съветски полковник пред трибунала, ще бъде изправено и цялото американско правосъдие“. Вярно е, че този цитат, публикуван от Донован, звучи патетично, но разкрива истинската атмосфера на подготовката на процеса. Съдиите не можеха да си позволят да допуснат нито грешка, нито колебание. Световното обществено мнение беше будно. То разполагаше и със средства, чрез които да изрази становището си.

Джеймс Б. Донован е сред американския юридически елит. Молейки тъкмо него да поеме защитата, същевременно колегията подчертава високите лични качества на неговия клиент. Донован е американец до мозъка на костите си и видът му, и поведението потвърждават това, — симпатичен е и умее да се държи в обществото. Той е на четиридесет и една години, младолик и с прошарени коси.

Завършил е Фордамския и Харвардския университет. С други думи, достойна за уважение правна квалификация. Но и по други съображения той е призван юрист. Има собствен опит в областта на невидимия фронт. И то немалък. Бил е юридически съветник при разработката на строго секретни задачи във Ванвър Буш, в институция, наричана пред обществеността Бюро за научни изследвания. В действителност там се правят стратегически проучвания и не може да се отговори на въпроса, доколко работата на адвоката Донован се е ограничавала само с юридически съвети. Напротив, по всяка вероятност той е участвувал в дейността на, няколко секции на тази институция.

През Втората световна война е бил юридически съветник на Дивия Бил, шефа на военната разузнавателна служба ОСС^[2], генерал-майор Уилям Дж. Донован, по стечение на обстоятелствата само негов съименник, но не и роднина. Не се знае каква длъжност е заемал адвокатът Джеймс Б. Донован в неговата организация, но се знае какво е вършел.

Още по време на войната тогавашният президент Рузвелт поставил пред генерал Донован задачата да изготви план за организиране на американска централна разузнавателна служба, която по-късно — в мирно време — да поеме задачите на Службата за стратегическо разузнаване. Генерал Донован приложил известното правило: като не можеш да се оправиш сам, възложи задачата на подчинените си. И възложил изготвянето на модела на организацията на своя съветник Джеймс Брит Донован. Ето защо може да се каже, че адвокатът Донован е бил духовен баща на американската следвоенна разузнавателна служба или поне един от тях. Следователно имал е не само опит в тази област, но е познавал и похватите на занаята. В този случай като защитник на съветския резидент и като пазител на доброто име на американското правосъдие той е бил човек на мястото си.

Не всеки би могъл да си позволи да защитава съветския разузнавач Абел, но Джеймс Брит Донован — да. Освен с професионални качества и богата практика той се е ползвал с добро име сред обикновените американци. А това е от голямо значение за американското обществено мнение, формирано от гладния за сензации печат. Впрочем Донован представляваше не само американския народ, но по свой начин и хуманистично настроеното човечество в процеса срещу Гьоринг, Рибентроп, Шахт, Кайтел, Йодъл и други от двадесет и двамата най-големи военнопрестъпници, изправени пред Нюрнбергския трибунал.

Той стоеше рамо до рамо с главния обвинител на САЩ Робърт Х. Джексън, заедно с него участвува в подготовката и приключването на процеса. Той се погрижи да бъде прожектиран пред съдебния трибунал и пред самите виновници филмът за нацистките ужаси в концлагерите. Когато преди време гледах чудесния американски филм „Нюрнбергският процес“ и наблюдавах перфектно овладените в художествен аспект действия на представителя на обвинението, спомних си за Донован. Сигурно през онези месеци след войната той е бил за американците и не само за тях легендарна фигура, олицетворяваща справедливостта. Дълги години американската общественост не забравяше неговото схващане за нацистите и бе убедена, че той знае как трябва да се гледа на всички, които се прицелват в знамето на ивици и звезди.

Посветените знаели, а не след дълго журналистите се постарават и обществеността да научи, че той е поел защитата не за да укрепи своя професионален престиж и не дори за пари. Слава не му липсвала, а печалба от процеса не можел да очаква. Вярно е, че при арестуването полковник Абел разполагал с някакви пари, но те едва ли биха стигнали за покриване на съдебните разноски. Някой допълнително изчислил, че хонорарът на Донован за тригодишния му труд във връзка с неговия довереник Абел би възлязъл на 250 хиляди долара без преувеличение.

Донован е получил десет хиляди долара. Изпратила му ги по-късно съпругата на Абел Хелене от Лайпциг посредством Фърст Нешънъл Сити Банк, очевидно временно пребивавала тогава в Германската демократична република. Донован не оставя за себе си нито долар от хонорара. Разпределя и десетте хиляди между благотворителни институции. Пет хиляди превежда на своя матерен Фордамски университет и по две хиляди и петстотин на юридическите факултети на Харвардския и Колумбийския университет. Постъпва така, защото може да си го позволи, тъй като е финансово независим и най-вече защото иска да постъпи така. Впрочем по време на работата в защита на своя клиент Абел у Донован възниква съвсем необикновено отношение към него и неговия случай. Несъмнено нещо повече от професионално задължение. Това се потвърждава и от характеристиката, която прави на обвиняемия, когото трябва да защитава. Според Донован Абел е „необикновено образован човек, който би могъл да изпълнява всяка професия. Говореше свободно английски и владееше също безупречно американския говорим език. Научих, че говори още пет езика, че е завършил електротехника, следвал е химия и атомна физика, че е отличен любител музикант и художник, както и математик и криптограф. Във всеки случай интелектуалец, а освен това имаше и чувство за хумор. Все по-добре се разбирахме… Той бе симпатичен човек.“

Може би нещо подобно, макар и с по-обикновени думи, би казал и полковник Абел за своя защитник. Но тогава, когато се срещат за първи път, той произнася едно изречение, което Донован не само добре запомня, но което го и уверява, че не е сбъркал, като е дал такава характеристика на своя клиент. Когато адвокатът му поисква основни указания по защитата, съветският разузнавач заявява: „Не предприемайте нищо, което би било под достойнството на човек, служил честно на велика страна“.

Не е често явление по време на процес да възникнат приятелски отношения между подсъдимия и неговия защитник. Особено когато единият е американски адвокат, а другият — съветски разузнавач. Ето защо онези, които следяха развитието на събитията, се опитваха да открият взаимозависимостите на приятелството между двамата. Не може да се каже, че успяха напълно. Все пак човешките отношения са по-сложни от възприетите условности.

Истина е, че полковник Абел е притежавал неоценимата дарба, с която се раждат някои щастливи хора, да създава около себе си приятна атмосфера. Това е постигал не само сред свои колеги от ателието, но и със същото умение преодолява бариерата на враждебността в предварителния арест.

Донован е от онези американци, които преди всичко държат да се спазват строго правилата на играта. Допада му поведението на Абел. Полковникът се държал като офицер, попаднал в плен, готов съгласно с военната конвенция да съобщи на противника само името и личния си номер и нищо повече. Обикновено при съдебните процеси закононарушителите не са партньори, с които адвокатите биха могли да беседват на високо равнище. Но полковник Абел по искане на следствените органи бил подложен на психоаналитичен тест, според който се определя степента на интелигентност, и постигнал максимален брой точки. Служебната характеристика гласяла: „Почти гениален“.

Донован уважавал своя клиент и по други съображения. Той знаел например, че Абел е заложил живота си в тази игра не за слава, пито за пари. Той е служил на родината си, изпълнявал своя дълг и не е питал какво ще получи в замяна. Подобна констатация е особено въздействуваща в американските условия, където всеки предварително иска да знае за какво колко ще получи.

Очевидно полковник Абел е разбирал от тактика. Той не се защитавал, не искал да бъдат призовани свидетели в негова полза и съгласно с правото на подсъдимия отказвал да свидетелствува. Чрез своя адвокат отрича да е предавал с късовълнова радиостанция секретна информация зад граница, тъй като никога не бил получавал указания да търси нелегални пътища за разкриване тайната на атомната бомба. Необходимите информации били публикувани в научния печат.

Неговата задача била да поддържа известна връзка. Единствената цел на посещенията в Ню Хайд Парк и пътуването на Хейханен до Куинс в Масачузетс била да се установи дали са все още там хората, от който са се интересували. Веднъж двамата заминали за Атлантик Сити, за да разгледат изложбата на предмети, повредени при атомен взрив. Експозицията била достъпна за обществеността. Той бил убеден, че обвинението не ще бъде в състояние да представи нито една секретна информация, която да е била предадена от него в Съветския съюз.

Защитникът Донован възприема тактиката, избрана от неговия клиент. Той съумява да прецени слабите и силните страни на обвинението. Знае, че ролята на Хейханен в процеса няма да бъде второстепенна. Ето защо решава да научи колкото се може повече неща за този бивш офицер от съветското разузнаване. По какви пътища е стигнал до предателството? Как е възможно съветското разузнаване да избере за толкова отговорно място тъкмо него?

Полковник Абел не му казва много за него. Само това, че е на тридесет и пет години, пълен, блед, светлокос, сиви очи, остра брада, тънки устни. Живеел във финландския квартал, в евтини хотели в Манхатън, известно време и в Бруклин, после бил наел в Нюарк Сити в Ню Джърси празен магазин с пристроени помещения.

Журналистите следят подготовката на процеса и бързо научават, че полицията не е спазвала законните положения, гарантирани от Конституцията на Съединените щати. В „Таймс“ и в „Ню Йорк Хералд Трибюн“ се появяват статии със сензационни заглавия, и то в един и същ тон: Абел твърди, че агентите на ФБР са действували противозаконно. Руският разузнавач обвинява ФБР.

Репортерите получават информация от първа ръка. Изходна точка в статиите им са фактите, съдържащи се в клетвената декларация на полковник Абел. В нея той описвал арестуването и посочвал факти от разпитите. И понеже според Донован агентите на ФБР не са действували съгласно с наредбите, той обръща вниманието на съда върху това обстоятелство. Следователно още в подготвителния стадий на процеса се хвърля сянка върху репутацията на ФБР. Журналистите критикуват действията на агентите на ФБР, които са искали да подкупят съветския разузнавач срещу десет хиляди долара годишно, а мнозина изразяват и съмнение относно достоверността на показанията на свидетеля Хейханен. Извън всяко съмнение е, че е изменил, че е преминал на страната на ФБР и неговото пътуване до Париж и посещението му в американското посолство на Плас дьо ла Конкорд може да е само един уговорен трик, за да не излезе прекалено скоро наяве, че е наемник на ФБР.

Защитникът Донован изразява становището си за съмнителните методи на контрашпионажната служба тактично, внимателно, но въпреки това цитатът от неговата молба до съда е документ, който илюстрира колко свободно господата от ФБР тълкуват законните права и задължения на полицейските агенти.

„Преценено от юридическа гледна точка, от 21 юни до 7 август Министерството на правосъдието е действувало спрямо Абел като към чужденец, пребиваващ незаконно на територията на Съединените щати. В действителност обаче то е подозирало Абел, че е извършил престъпление — шпионаж в полза на Съветския съюз. И това е главната причина, поради която властите са се интересували от него.

Следователите са избрали този метод, защото са смятали, че отговаря на интересите на американския народ. Този, който се занимава с контрашпионаж, знае, че дезертиралият противников агент може да се окаже по-ценен от собствения. В случая държавната власт има възможност да получи не само по-точни данни за организацията на чуждата разузнавателна служба, но и да научи още подробности, имена и адреси на други противникови агенти, кодове и така нататък. И дори нещо повече: съществува възможност този човек да се използва и като агент на двете страни…“

ФБР избира привидно по-благоприятната възможност. Арестува полковник Абел, колкото се може по-дълго време крие, че го е хвърлило в затвора, и се опитва да го привлече на своя страна. „На пръв поглед изглежда, че са избрали тъкмо този метод в интерес на Съединените щати. Но той не довежда до целта… Ето защо долуподписаният смята, че в случая не са взети под внимание принципите, съдържащи се в четвърти и пети допълнителен член от Конституцията на Съединените щати, съобразно с тълкуването на Върховния съд.“

Можеше да се очаква, че както американската полиция, така и разузнавателната служба не ще допуснат да бъдат нокаутирани още в първия рунд. Юристите и особено тези, които знаят, че в техни ръце са държавната и съдебната власт, успяват в повечето случаи да обвържат истината с примки, изглеждащи напълно легални. Протестът се оказва безполезен. В случая възражението срещу потъпкването на законното право се оказва недотам убедителен аргумент, че да сбърка плановете на контрашпионажната служба. В кулоарите на юридическите институции вече се говори не по въпроса, дали Абел ще бъде признат за виновен и въз основа на какви доказателства, а за това, каква присъда го очаква. Доживотен затвор или електрически стол?

Мненията са противоречиви. Едни твърдят, че е по-целесъобразно доживотен затвор — ами ако упоритият разузнавач все пак след известно време реши да проговори, ами ако все пак склони да сътрудничи на ФБР? Втората група иска да постигне същото, но с други средства. Ще го осъдим на смърт и сигурно, когато тръгне към електрическия стол, ще размисли и ще проговори.

Декорите обаче трябвало да бъдат едни и същи. Решението трябвало да бъде взето от съд със съдебни заседатели. В грижливо съставения съдебен състав влизат три жени и деветима мъже. Председателствува опитният съдия Мортимър У. Байърс и това не е първото му шпионско дело. Представител на обвинението е прокурорът Уилям Томпкинс с още трима помощници, все чиновници от Министерството на правосъдието. Помощници на защитника Донован са още двама адвокати — Арнолд Фреймън и Томас Дьобьовоаз трети, по-късно министър на правосъдието в щата Вермонт.

Турнирът е вече подготвен. Но преди откриването му защитникът Донован предприема необикновена и нелека стъпка. Той знае, че главен противник на неговия клиент няма да бъде доказателственият материал, и е убеден, че козът в ръцете на прокурора е предателят Хейханен. Той е получил задачата да очерни полковник Абел колкото се може повече.

Треньорите се стремят да опознаят бъдещия си противник на чужд терен. Защитникът Донован също иска да научи за Хейханен колкото се може повече, и то преди сблъсъка пред съдебния състав. За целта избира два начина. Донован се възползва от правото на защитник на клиент, обвинен в деяние, за което се полага смъртно наказание, и иска от съда разрешение да разговаря с главния свидетел на обвинението. Междувременно наема частен детектив и му възлага да събере колкото се може повече сведения за живота в миналото на Рейно Хейханен.