Вацлав Павел Боровичка
Именити разузнавачи (35)

3

Бащата на Ким е бил безспорно забележителен човек. И навярно е получил истинско пророческо вдъхновение, щом е избрал за сина си прякора Ким. Впрочем обичал да чете стиховете на Киплинг и се бил влюбил в малкия герой от неговия роман, безстрашното ирландско момче Ким, което заедно със свитата на тибетския лама стига до Индия, където събира сведения за британското разузнаване. Ким Филби е роден в град Амбала — Индия. Баща му бил там чиновник в колониалната администрация и едва ли с друго име би могъл, да измисли за сина си по-точен прототип на бъдещата му кариера.

Родословието на Ким е проучено бог знае до кое коляно. Имал предприемчиви прадеди. Изглежда, са притежавали безброй качества и са се придържали към онези житейски принципи, които в поизменена форма след векове се появяват в характера на техния потомък. Прадедите му не са се бояли дори и от дявола, а Ким Филби без преувеличение е необикновен син на необикновен баща.

Неговите прапрадеди били тръгнали от бреговете на Скандинавия и с нестабилните си корабчета стигнали бреговете на Албион. Заселили се някога в торфищата на днешното графство Норфолк и основали тук колония, носеща името Филби. Водели стопанството както умеели, преживявали добри и лоши дни, женили се и се омъжвали, имали деца и внуци и някои от тях се издигнали. Станали търговци или облекли ризниците и постъпили на служба при краля. Техни братя пък възвисили душата си до бога и проповядвали пред съседите за ужасите на ада и блаженствата на рая. Но синовете на заселниците вече не се задоволявали с тежкия живот и розовата надежда за задгробно благоденствие, те съзнавали, че техните прадеди не са се заселили в най-благосклонния край, грабнали вързопите и тръгнали по света, за да видят дали така трудно се изкарва хлябът навсякъде.

Най-смелият хвърлил котва в Индия. Научил се да отглежда чай, купил плантации в Цейлон, облагородил ги, започнал да печели пари и се осмелил да поиска ръката на генералска дъщеря. По-късно тя родила син, когото нарекли Хари Сейнт Джон Бриджър Филби. Прославил се в много отношения, но най-вече с това, че бил баща на Ким.

Бащата Сейнт Джон наподобявал герой от роман, който не би посрамил дори Жул Верн. Притежавал много от качествата на интересните хора, вършел неща, за които други дори и не помисляли. Едни твърдят за него, че бил гениален, други го проклинат като еретик, предател и бунтар. Това са само мнения, нищо повече. Едно е сигурно — привлякъл е вниманието още в училище, тоест станал капитан на отбор по крикет в едно от най-реномираните частни училища в Уестминстър. Всеки, който поне малко познава условията на острова отвъд пролива Ламанш, може да прецени каква кариера е това за едно момче.

После следвал в Кеймбридж, където бил известен като изключителен лингвист, удавали му се чуждите езици (явно Ким е наследил тази дарба от баща си), получил академично звание с най-висок успех, подал молба за постъпване на държавна служба, получил добра работа в колониалната администрация в Индия, но станал бунтар. Вярвал в своята представа за социализма, присмивал се на английската колониална политика и не криел, че смята британския империализъм за нов вариант на старото робовладелство.

За него се знаело, че е срещу всичко, смятано за свято в Англия, но въпреки това през Първата световна война постъпил в британската разузнавателна служба. Явно са се нуждаели от него поради това, че владеел отлично чужди езици и познавал положението в Индия и Близкия изток. Заминал и изпълнявал заповедите. Въпреки това не се държал като кротък поданик на Нейно Величество, тъкмо обратното, където можел, мътел водата на британската политика. Открито застанал на страната на крал Ибн Сауд и публично заявявал, че ще стане владетел на арабския свят.

Сейнт Джон Филби не бил само салонен опозиционер. След като британското правителство го назначило за министър на вътрешните работи в тогавашна Месопотамия, в знак на протест той се отказал от поста. Тогава му предложили да стане посланик в Трансйордания, но той отказал и тази почит. И за да го оставят най-после на мира, поискал от правителството да бъде уволнен. Обосновал молбата си с едно-единствено изречение, което би могло да бъде издялано на неговия паметник: „Аз съм срещу всяка форма на империализъм, включително британския“. Дата, подпис и точка на многообещаващата кариера. Но Сейнт Джон Филби най-после се чувствувал свободен. Приел исляма, обул сандали на бос крак, пуснал си рижа брада и мустаци, облякъл галабия, сложил на главата си арабска куфия и поел към Мека — пътя на всички мюсюлмани. Хари Сейнт Джон Бриджър Филби станал последовател на пророка Мохамед и приел името Абдулах Филби бей.

Бил член на известния лондонски клуб „Атинийъм“, неговата съпруга и майка на Ким Дора Джонсън била дъщеря на британски инженер. Но Сейнт Джон отишъл на пазара в Ер Риад и си купил там робинята Умферхад. Коранът му позволявал втора жена. И тъй като нищо не му пречело да увеличи харема си с още една (първата му съпруга Дора живеела с Ким в Лондон), взел при себе си някаква близка на крал Ибн Сауд. Затова Ким има брат Фарис Филби, високопоставено лице в кралския двор на Негово Величество в Ер Риад.

Сейнт Джон Филби станал забележителен арабист. Изследвал непознати области на Арабия, картографирал ги, а като съветник на краля имал пръст в търговията и в политиката. Когато в Близкия изток се развихря борбата между англичани и американци за арабския петрол, той се оказал онзи човек в сянка, който бил в основата на много загадъчни събития. Американските компании „Арамко“ и „Транс-Арабиън Пайплайън Къмпани“ имали големи неприятности с местните чергарски племена. Бедуините организирали нашествия в американските нефтени находища и хвърляли във въздуха нефтопроводите. Сейнт Джон Филби бил имал нещо общо с това.

Бащата на Ким имал определено антиимпериалистически възгледи, но все пак в началото на Втората световна война за известно време се завърнал в родината, кандидатирал се дори за парламента, но загубил изборите и скоро след това се оказал в лагер за интернирани. Носел се слух, че бил симпатизирал на нацистите. Не — бил е само срещу войната.

Говори се, че Ким имал безкомпромисен, властен и строг баща и че много се страхувал от него, когато бил малък. Мнозина твърдят, че причина за заекването на Ким е страхът на малкото момче от неумолимия семеен диктатор, който налагал желязна дисциплина. Нямаме възможност да проверим тези данни, но можем да се съгласим с твърдението, че бащата и синът имат много общи качества. Едно от тях е силната воля и способността да се устои при всички обстоятелства. Години наред бъдещият „разузнавач на века“ е живял сам със своята тайна. За това е необходима голяма сила и най-малкото майсторско самообладание, което е нужно само при двойствения живот, при вечния реприз на две различни роли, при които актьорът не трябва да сбърка нито една дума.

Роден е през 1912 година, непосредствено преди войната, която обърна света с краката нагоре. Живеел с майка си в Лондон, там ходел на училище и после поел пътя, отъпкан вече от баща му. Получил стипендия за най-добрия и най-екстравагантния колеж „Тринити“ на Кеймбриджкия университет. Дипломата от Кеймбриджкия университет е нещо като отличителен белег за нейния притежател. Но да си член на „Тринити“ означава нещо много повече, значи да влезеш в такъв кръг приятели, които стигат до високи постове в британския обществен живот и спазват неписания закон, според който с всички сили си помагат един другиму в кариерата.

Ким влиза в „Тринити“ през 1929 година, по времето, когато бавно, но сигурно започват да се рушат дотогавашните икономически и политически граници. Кризата от тридесетте години не отминава дори и островната империя. По улиците на градовете скитат два милиона безработни. Ким Филби знае това. Започва да размишлява, а по-късно и да се съмнява в системата, при която безработицата е закономерно явление.

Западните публицисти се опитваха да открият причините, които са довели всички големи съветски разузнавачи до комунизма.

В случая Ким Филби никак не е трудно да се открият идеологическите подбуди. Началото може да се търси в Кеймбриджкия колеж „Тринити“ — среда, която на пръв поглед изглежда като че ли неподходяща за тази цел: всеки студент е своего рода революционер. Той смята за дълг на своето поколение да се противопоставя на възгледите на бащите. В помощ на Ким и неговите приятели идват драматичните моменти от кризата през тридесетте години. Тук нямало в какво да се съмняват. Старото, традиционното и обожаваното очевидно е лошо. Но кое е хубавото? Комунистическата партия на Великобритания прокламирала ясна програма. Била най-крайна опозиция, което ги удовлетворявало, и същевременно посочвала пътя за излизане от хаоса, което им импонирало.

Ким Филби не бил открояващ се студент. Затова пък в Кеймбридж се носело името на неговия най-близък приятел Гай Бърджес, който следвал история както Ким. Бил с една година по-голям, защото преди това бил в Итън, тук дошъл една година по-късно и станал съдбоносен другар на бъдещия ас на разузнаването. Гай Франсис дьо Монси Бърджес бил висок, чернокос, смел и опитен в живота. Произхождал от стар хугенотски род, имал прадеди благородници и влиятелни роднини, самият той се отличавал със знанията си по история и в крикета и имал необикновено смели планове. Ким не умеел така хубаво да говори, пречело му заекването, бил саможив, затворен, издържал на пиене и се владеел при всяко положение. Двамата се сприятелили и се опитвали заедно да намерят отговор на вълнуващите ги въпроси.

Бърджес бил още тогава комунист. Ким Филби все още размишлявал. После в играта влиза трети човек. Доналд Маклейн, по-млад от тях, следвал филология и имал с Ким общ проблем. Той също бил син на удивителен баща. Сър Доналд Маклейн бил водач на британската Либерална партия и министър в правителството на Аскуит. Синът не искал да изостава от баща си, но още от самото начало разбрал, че не ще бъде лесно да се открои повече от сър Доналд Маклейн. И тъй двамата бунтари срещат трети.

Мнозина днес си поставят въпросите, как и кога съветското разузнаване е привлякло за свой сътрудник Ким Филби и кой е бил посредник при разговорите.

Ким Филби заяви в Москва, че е преминал на страната на прогреса и мира преди юни 1933. Спомня си съвсем сигурно дори датата. Но възниква предположението дали за неговото решение не е допринесла срещата му с бъдещата му съпруга Елизабет Колман? Дали тъкмо тази двадесет и две годишна австрийска еврейка не му е посочила пътя?

Още по време на следването си Ким Филби се стреми да опознае света. И да усъвършенствува владеенето на чужди езици. Те били неговото хоби. Като дете научил хинди и арабски. По-късно през ваканциите пребивавал по-дълго време в чужбина и усъвършенствувал немски и френски език. Още по-късно научил испански, турски и руски. Но при пътуванията си из Европа през тридесетте години той усвоява нещо много по-важно от правилния акцент и безпогрешното произношение. На собствен гръб и в непосредствена близост изпитал опасността от настъпващия фашизъм. Скоро след завършването на университета, през 1934 година, той става свидетел на февруарските кланета на Долфус във Виена.

В Германия Хитлер завзема властта, в Берлин вилнеят щурмовите отряди^[1] и заплашват евреите. През март 1933 година австрийският канцлер Енгелберт Долфус извършва държавен преврат, в резултат на който съсредоточава властта в ръцете си. Забранява Комунистическата партия и разпуска Работническия съюз за защита. И тъй като си е измислил диктатура в друг цветен нюанс, поставя извън закона и Националсоциалистическата партия. Ликвидира одобрената от парламента Конституция и обявява Австрия за кастова държава. Но работниците не искат да се предадат. Организират въоръжено въстание. То започва в Линц и през февруари обхваща и Виена. Водят се жестоки боеве.

Ким Филби завършва следването и избира първата си професия — журналист на свободна практика. В началото на 1934 година заминава за Виена. Някои експерти твърдят, че тук бил изпратен, защото още тогава бил в услуга на съветското разузнаване. Не е сигурно и никой не го е доказал, нито опровергал. По-важното е обаче, че тогава във Виена се е запознал с Елизабет Колман, двадесет и две годишната бивша съпруга на главния редактор на забранения комунистически вестник „Роте Фане“ Карл Фридман. Ким Филби я наричал Лиза и не след дълго се настанил в жилището на нейните родители в Леополдщат. Влюбил се, тя също го обожавала. И тъй той изживял първата си любов по време на Февруарското въстание на работниците против авторитарното правителство на Долфус.

На дванадесети февруари започва акцията срещу водачите и дейците на Социалдемократическата партия. Извършени са много арести. Във виенските предградия израстват барикади. По време на въоръжените сблъсъци загиват към хиляда и петстотин работници. Виенските борци се отбраняват цели три дни. После са принудени да отстъпят пред превъзхождащия ги противник. Неколкостотин души минават в нелегалност във Виена. Ким Филби бил между тях. Помагал с каквото можел.

Виенският кореспондент на телеграфната агенция Ройтерс разказва как веднъж неочаквано Ким се появил през нощта в квартирата му и го помолил да помогне за спасяването на преследваните. Не постигнал много. Успял само да осигури няколко костюма, с които заподозрените се преоблекли и избягали на безопасно място. Филби участвувал в боевете в предградието Хайлигенщат, грижел се за ранените. Полицията не го открила. На двадесет и четвърти февруари 1934 година сключил брак с Елизабет Колман във виенското кметство. По всяка вероятност именно тя има лъвски дял за неговото решение да се включи в съветското разузнаване.

Лиза била почти две години по-възрастна от Ким и несъмнено по-опитна в нелегалната дейност. Била член на Комунистическата партия и продължила да работи и след забраняването й. Следователно би било логично нейният съпруг да стане член на партията, след като е участвувал в непосредствените боеве на виенските барикади. Щом като не е влязъл в партията или не е заявявал открито, че е комунист, значи е имал сериозна причина за това. Не е изключено още тогава да е поел дългосрочна разузнавателна задача. На вид е трябвало да живее като привърженик на империализма и консервативните принципи и под тази маска да се опита да се промъкне в британското разузнаване. В мемоарите си Е. Х. Кукридж твърди, че Ким бил още през тези дни във връзка с Владимир Алексеевич Антонов-Овсеенко, специален пълномощник на съветския консул във Виена. Той се бил появил по време на боевете в града и би могъл навярно да бъде офицер разузнавач, изпратен на бойното поле на социалистическия фронт.

Във Виена продължават репресиите срещу социалистическите водачи. Ким Филби изчезва от тази сцена. През лятото на 1934 година заедно със съпругата си заминава за Лондон. Така я спасява от арест. А след опита, придобит във Виена, самият той се убеждава, че е тръгнал по верен път.

Младите съпрузи се настаняват на квартира в лондонския квартал Сейнт Джоунс Ууд и започват съвсем нов живот. Представят се за привърженици на консерваторите. Ким търсел редакторско място в някое издателство на известната Флийт Стрийт, а тъй като журналистическата работа на нещатен редактор не била добре платена, неговата жена работела като детска възпитателка в Хампстед. По всички тогавашни изявления, статии и дори по поведението му може да се съди, че Ким се е опитвал да прикрие истинските си политически убеждения и че е искал да си спечели име на лоялен поданик на Нейно Величество.

Обърнал се към някои познати на своя баща и един от тях, сър Роджър Чанс, съученик на Сейнт Джон Филби от Кеймбридж и между другото също член на клуба „Атинийъм“, намерил за сина на стария си приятел редакторско място в незначителното „Ревю ъф Ревюз“ за също така незначителна заплата от четири гвинеи седмично (84 шилинга). И тъй той пише статии, пропити с мисли, които са далеч от неговите действителни политически убеждения, среща се с привърженици на десницата и избягва някогашните си приятели. Днес е ясно, че това е било предварително обмислено. Доказателство за това е и „промяната“ във възгледите на неговия приятел и бъдещ партньор Гай Бърджес.

Междувременно Бърджес завършил висшето си образование и станал журналист. През 1934 година разпространил сред познатите си, че има намерение да напише серия от репортажи за живота в Съветския съюз. Уговорил се с Дерек Блейк, активен член на университетския комунистически клуб, и заедно предприели пътуване из Съветския съюз. После, когато се срещнал с Ким Филби в Лондон, се държал като човек, който е дошъл, видял и прозрял. Говорел, където можел, че личният му опит от Страната на съветите го бил излекувал от идеализма. Тоест стигнал бил до извода, че бъдещето на света не било в социализма и че комунизмът бил преминал на реакционни позиции, че единственото спасение било в силните личности като Бенито Мусолини.

Така революционерът Бърджес станал привърженик на десните, за които по онова време били отворени навсякъде вратите във Великобритания. Попаднал в консервативните кръгове, запознал се с адмирал сър Хари Домвил, шеф на разузнавателната служба на британските военноморски сили, дори се опитал да си намери работа в централния орган на Консервативната партия. Вместо това станал секретар и финансов съветник на госпожа Ротшилд и се занимавал с нейните търговски сделки. Това пък му помогнало да си извоюва необходимата репутация и да се промъкне в кръговете, в които трябвало да попадне.

В този момент Ким Филби се среща отново с Бърджес. И на двамата е ясно, че най-доброто прикритие за единия и за другия е средата на възможно най-реакционните десни кръгове. Тогава все още мнозина англичани си мислели, че островната империя е и остров на политическата и икономическата сигурност, и може би тъкмо затова се срещат доста закостенели аристократи и влиятелни личности от „хай сосайъти“^[2], които се въодушевяват от Хитлеровия антисемитизъм, възхищават се от фашизма и смятат за предимство да бъдат членове на Англо-германското дружество. То не е многочислена организация, но както ще видим по-късно, при случая Тейлър Кент и баронеса Волкоф, не е единственото пронацистко дружество във Великобритания.

Няма смисъл да изброяваме лордовете и генералите, присъствували на срещите разговори на дружеството, въодушевени от идеята за чистотата на арийската раса, и гласували за разбирателство с Хитлер. Те не са единствените. Много политици, който не били постоянни членове на Англо-германското дружество, но посещавали събранията и дружеските срещи на членовете на организацията, поддържали официално същите възгледи. Гай Бърджес се вмъкнал в тези невдъхващи доверие кръгове благодарение на новите си — не ще и дума — твърде влиятелни контакти. Осигурил си ги като секретар и съветник на баронеса Ротшилд. И тъй като умеел да се държи добре с хората, а и бил твърде добър организатор, не след дълго се оказал между ръководните личности на фашисткото дружество. И препоръчал на вниманието на тези „учени“ мъже, които вярвали, че бъдещето на Британската империя е именно в техни ръце, приятеля си Ким Филби.

„Първите задачи, които ми повери съветското разузнаване, бяха за мен голямо разочарование. За работата на разузнавача имах далеч по-романтични представи. Това бяха дребни задачи. Но бяха истинска школа за мен. Впрочем тогава ентусиазмът ми беше много по-голям, отколкото опитът. Не можеха да ми възлагат сериозни операции. Тогава правех, каквото можех, и бях щастлив, когато научих, че съм зачислен сред постоянните кадри на съветското разузнаване“ — заявява Ким Филби.

Наистина тогавашните задачи му се сторили не толкова важни, но тъкмо всички онези дребни сведения, които имал възможност да събира сред британските видни личности, сред членовете на Англо-германското дружество и по-късно непосредствено сред нацистите в Берлин, създавали картината на тогавашното британско политическо развитие и помогнали на съветските стратези да определят действителното съотношение на силите в Европа.

От работата на Ким Филби бил доволен московският Център, но и новите му приятели, възхищаващи се така много от „героичните подвизи“ на Хитлер, виждали в негово лице един способен и лоялен мъж. Затова му поверили редактирането на списанието, издавано от дружеството, под заглавие „Англо-Джърман Ревю“. Като главен редактор на английското прохитлеристко списание естествено бил винаги добре дошъл в Берлин. Не пропускал нито една възможност да посети леговището на вълка. Срещал се с нацистките главатари и според собствените му думи бил в много добри отношения с Хитлеровия министър на външните работи Йоахим фон Рибентроп, с когото се запознал по времето, когато последният бил посланик в Лондон. При това Ким си отварял очите и наострял уши. А кой от нацистките величия (все едно, те били убедени, че един ден целият свят ще падне на колене пред тях) ще внимава какво говори пред английския журналист, който популяризира идеите на фюрера във Великобритания.