Вацлав Павел Боровичка
Именити разузнавачи (29)

12

Преди и по време на процеса журналистите се интересуваха главно от задкулисните любопитни моменти в живота на обвиняемите. Предполагаха, че Питър и Хелън Крогер не ще да са така неопитни, както иска да внуши Лонсдейл на съдебните заседатели с декларацията си. В голямата игра, която се е разигравала, няма място за любители. Семейство Крогер, тоест Морис и Лона Коен, не са били нито любители, нито начинаещи. Американският публицист Грамонт писа за тях: „Биографията им отговаря на класическия пример на американски комунисти, които излязоха от партията, за да продължат да работят за Русия в нелегалност“.

Бащата на Морис бил преселник, евреин, но не и магнат. Пристигнал в Америка от Русия преди революцията, тъй като не понасял тамошните несигурни отношения. В Бронкс отворил зарзаватчийница. Тя не била нито златна мина, нито осигурявала безоблачен живот, но все пак била в състояние да изхрани семейството.

Момчето завършва основното си образование и кандидатствува в Джеймс Мънро Хай Скул и завинаги влиза в спортните летописи на института. По-специално умее да играе футбол. Във всяко американско училище това означава половин успех. Той е популярен, добросърдечен, зачита спортната чест и се държи съобразно с нея. Умее да се погрижи за съотборниците си като по-възрастен добър роднина и затова започват да го наричат Батко Морис.

Така преживява типичната за обикновения американски гимназист младост, играе честно и би дал живота си за честта на клуба. А когато през 1927 година в значителна степен допринася за победата на своя отбор, той става местна звезда и за него почват да говорят в цялата област. Умее да рита топка, но не му вървят физиката, геометрията, историята и някои други предмети, с които педагозите отклоняват вниманието на гимназистите от системните тренировки. Любимецът на публиката не трябва да се страхува за дипломата си, тъй като в Америка дори и учителят не смее да се противопоставя на общественото мнение. А може би тъкмо поради това, че става въпрос само за състава на футболния отбор „Мисисипи Стейт Юнивърсити“. Батко Коен умее да води топката като бог, затова получава стипендия и влиза като крило в университетския отбор. А понякога и учи.

Пътят на изгряващата звезда в Америка е застлан с долари. Залязващият фаворит прилича на есенен лист. Пада от горе и хората го тъпчат. При един мач Морис си наранява крака. Футболистът с изкълчено коляно е като Дон Кихот на игрището. Така асът става активен треньор, защото трудно се изоставя спортът.

Цели десет години Баткото работи в своята област, а през последните години в отбора на Университета в Илинойс. При това едва-едва изкарва изпит след изпит. И когато дипломата му е вече в кърпа вързана, прави съвсем неочаквано житейско салто.

Навярно е бил закърмен с войнственост и е бил прекомерно смел. Още през студентските години бил отявлен комунист. Неговата постъпка потвърждава това. През 1937 година изведнъж решил, приготвил си куфарите и изчезнал от общежитието. Не след дълго се появил в нюйоркското пристанище с американски задграничен паспорт под името Израел Олтмън. Младият спортист с древно име постъпил като доброволец в бригада „Ейбрахам Линкълн“, за да участвува в испанската Гражданска война. След няколко дни отпътувал за Мадрид. Не криел симпатиите си към комунизма и искал да провери политическите си убеждения на практика.

А когато след 1938 година се завърнал в Съединените щати, той се свързал със съветското търговско представителство в Ню Йорк „Амторг“ и помолил да бъде назначен на работа. Навярно били доволни от него, защото след година на Световното изложение в Ню Йорк станал един от управителите на съветския павилион. Ходел на работа и вместо на игрището действувал в профсъюзите. Би могло да се каже, че нямал нито миг свободно време, но въпреки това всеки ден се срещал със своето момиче.

Повечето от живеещите в Америка са преселници, Лона Тереза Петко е една от тях. Някога нейните родители избягали от Полша, но тя била родена в Адамс в щата Масачузетс. С Морис Коен се запознала в Ню Йорк, където се оказала при доста авантюристични обстоятелства.

От малка била упорита и безкрайно честолюбива. Навярно не й харесвало в Адамс. Не е изключено да не е понасяла потискащата еснафщина и ненужната скромност на родителите, които и отвъд океана не се отърсили от тях. Просто един ден тръшнала вратата и избягала от къщи. Била точно на четиринадесет години.

В Ню Йорк имала късмет, защото на Парк Авеню намерила работа като бавачка в семейството на господин Уинстън. По всяка вероятност мястото не е било чак толкова лошо, но въпреки това Лона Тереза Петко скоро го напуснала. На единадесети юни 1941 година в Норуич в щата Кънектикът се омъжила за Морис Коен — помощник-учител в първоначално училище. Да, някогашният боец от бригада „Ейбрахам Линкълн“ междувременно станал учител.

Дълго време американското обществено мнение не искаше да допусне мисълта, че фашизмът може да бъде заплаха и за Новия свят. Преди Коледа с нападението си върху Пърл Харбър японците убедиха и последния янки, че не остава нищо друго, освен да се покаже на Хитлеровата ос авторитетът на американското оръжие. Отрядите на ФБР арестуваха много японци и други съмнителни елементи, а същевременно синовете на нацията обличаха изгладените униформи.

Морис Коен постъпва на военна служба. И макар да има боен опит от испанската Гражданска война, (а може би тъкмо затова) служи в тила. Изкарва две години в кухнята на полка в Аляска. Но успява по съседски да отскочи до Канада. А когато съюзниците се готвят да минат Ламанша, заедно с американските части се разполага на лагер във Великобритания. След дебаркирането остава в един от европейските гарнизони, а в края на 1945 година завършва и неговата военна служба. Морис Коен съблича униформата, измъква от гардероба цивилните дрехи, качва се във влака и заминава при съпругата си.

По-късно, когато Гордън Лонсдейл и семейство Крогер бяха изправени пред съда и процесът се превърна в първокласна сензация, възникнаха предположения, с който журналистите се опитваха да попълнят оскъдната информация за миналото на Крогерови. Фантазията помагаше да се запълват празнините, детективският опит на репортерите също намери приложение и мнозина публицисти разкриха повече неща, отколкото агентите на Скотланд Ярд. Така се появиха епизоди, които дообрисуваха биографията на Морис Коен и съпругата му Лона. Никой не можеше да провери тяхната правдивост, никой не потвърди, нито пък опроверга тяхното съдържание.

След войната Морис Коен бил преподавател в училището на Лексингтън Авеню и на Двадесет и шеста улица, а бил настанен със съпругата си на Седемдесет и първа. Живеели скромно. По онова време вече бил работел за съветското разузнаване. На територията на Съединените щати групата била ръководена от Джек Соблън. По-късно на негово място отишъл полковник Рудолф Иванович Абел и бил поел под свое командуване и семейство Коен.

Когато американското ФБР обвинява съпрузите Розенберг в предполагаем шпионаж и разкриване на атомната тайна на Съветския съюз, Морис Коен бил изтеглил спестяванията си от банката и казал на познатите си, че заминава на Запад. Щял да работи като сценарист в Холивуд. Напуснал жилището си в Ню Йорк, но в Холивуд никой никога не го бил виждал. Сведенията потвърждавали, че заминаването му било съвсем внезапно. Дори Лона Коен не успяла да си прибере тоалетите, оставила в жилището някои лични вещи и дори бижута. Една жена може да направи това само в краен случай.

Установено е, че следващата спирка по житейския път на семейство Коен е Австрия. Оттук Морис Коен писал до новозеландското консулство в Париж, изпратил на консула някои документи, от които се виждало, че името му е Крогер и че е новозеландски поданик. Моли за издаване на задгранични паспорти за себе си и за съпругата си, тъй като иска да се пресели във Великобритания, където ще отвори антикварна книжарница.

Пред съда се подхвърля въпросът, дали в този период семейство Крогер са сътрудничели и с кого. Появява се дори и мнението, че са се срещнали в жилището си с полковник Абел. Той бил в Лондон и се представял тук като Милтън — художник. Всичко това са предположения. Инспектор Смит не успява да уточни напълно тази част от живота на семейство Крогер. По-голям късмет имал при проследяването на миналото на съпружеската двойка на територията на Великобритания.

Съпрузите Крогер купили от някакъв пенсиониран полицай къщичката в Райслип и му заплатили в брой пет хиляди лири. Отначало Морис отворил малко магазинче в Странд, посещавал търговете за стари издания, спечелил си няколко постоянни клиенти и ги снабдявал с американска антикварна литература. От време на време слагал в куфара няколко редки издания и заминавал с тях за Женева или Париж. По-късно инспектор Смит се опитва безрезултатно да докаже, че именно в тези стари редки книги Морис Коен пренасял през границата тайни сведения, умалени до микроточки. Антикварят затворил магазинчето през 1956 година и продължил да търгува само от дома си в Райслип. И доколкото разполагал с редки издания, съхранявал ги вкъщи. Затова бил поставил секретни брави, затова къщичката в Райслип имала жалузи. Крогер минавал за джентълмен в своя кръг. Грижел се за фигурата си. Дори и в този момент не забравял спортното си минало. Играел крикет като състезател, съседите го виждали всеки ден да тренира с щанги в градината.

Неговата съпруга участвувала в обществения живот на елита от предградието. Устройвала детски следобеди и дори съседките не клюкарствували по неин адрес. Напротив, всички наоколо обичали семейство Крогер. Никой от съседите не подозирал, а и те самите също, че къщичката е наблюдавана от полицията, че полицаите от Скотланд Ярд точно записват кой кога е дошъл и кога си е тръгнал, че следят на всяка стъпка усмихнатия антиквар и любимата му жена.

След арестуването на Лонсдейл и съпрузите Крогер инспектор Смит устроил още една странна акция. Трудно е да се намери логично обяснение за нея. Постигнатият резултат е също най-малкото съмнителен.

Естествено Скотланд Ярд се опитвал да скрие арестуването на Лонсдейл и Крогерови, за да може оперативната група да има възможност да разкрие и други сътрудници на Лонсдейл, за които още нищо не се знаело. Акцията била безуспешна. Още на другия ден във вестниците се появило съобщение за арестуването на вражеските агенти. Но въпреки тази очевидна трудност инспектор Смит се опитал да извърши заблуждаващ маньовър.

На девети януари, половин час подир обеда, тоест два дни след арестуването на Лонсдейл, инспектор Смит наредил радиоприемниците на подслушвателния център да бъдат настроени на дължина на вълната, посочена за този ден и час в таблиците, намерени сред реквизита на Лонсдейл. Същевременно до своите апарати седели дежурните по пеленгуване. Те трябвало да локализират тайната радиостанция, ако все пак се обади.

Точно в определеното време радистът чул в слушалката позивните и приемащата радиостанция записала на магнетофон съобщението. Не е известно Скотланд Ярд да е успял да изготви фалшива депеша и да я предаде като симулиран отговор и като доказателство, че групата още работи. Дори и електронните мозъци на центъра за дешифриране на Скотланд Ярд не успяват да разгадаят секретния код, по който били зашифровани информациите на Лонсдейл.

Макар да изглеждало, че става въпрос за съвсем нелогичен извод, инспектор Смит и неговият щаб повтаряли същия опит още десет дни след арестуването и на осемнадесети януари подслушвателната станция на Скотланд Ярд записала отново позивната на същата предавателна радиостанция от същото място. По-късно печатът разпространи съобщението, че според изчисленията на пеленгаторния център станцията била разположена някъде близо до Москва.

Тази констатация крие в себе си редица противоречия. Да предположим, че става въпрос за радиостанция на московския Център. Не е логично обаче тя да предава още десет дни след арестуването на Лонсдейл и неговите помощници. Или това е било замисъл, чиято същност остава неразгадана, или радиопредаването не е било предназначено за Лонсдейл. В този случай навярно е било адресирано към трети човек, който продължавал да работи. Следователно не е изключено Лонсдейл да не е бил главен разузнавач във Великобритания, би могъл да бъде някой все още неизвестен и неразкрит. Четири минути първия път и още четири минути втория път подслушвателната група на Скотланд Ярд записвала на магнетофонна лента позивните, за които служителите от Сикрет Сървис не намерили обяснение. За този епизод Гордън Лонсдейл не казва нищо.

Втората акция на следствения екип на инспектор Смит също изглежда някак нелогична. Все пак не може офицерите от Скотланд Ярд да бъдат толкова доверчиви и късогледи, за да си мислят, че в този най-обикновен капан ще влязат помощниците на разузнавача, за чието арестуване биха могли да прочетат във всеки вестник. Въпреки това инспектор Смит поставил допотопен капан в къщата на Кранли Драйв и може би е вярвал, че крадецът сам ще влезе в него.

Цели девет дни техническият екип обискирал жилището на Крогер. После тихо и незабелязано през нощта се измъкнали. Още същата нощ инспектор Смит дал заповед: в дървената къщичка в Райслип да се разположат на видимо място различни компрометиращи предмети от имуществото на съпрузите Крогер и да се наблюдава денем и нощем дали ще дойде някой да ги вземе.

Никой не дошъл. Естествено разузнавачите не са толкова неопитни, колкото би искал да бъдат инспектор Смит. Добра е школата на съветските разузнавачи. Иначе едва ли биха могли да устоят на конкуренцията, която жертвува годишно милиарди, за да получи секретни сведения.

И все пак в изоставената къща на съпрузите Крогер дошъл посетител. Един ден пред портичката застанал добре облечен и току-що избръснат господин. Чантата му била от марокен. Бръкнал в горния джоб на сакото и показал на скрития полицай някакво късче хартия. Тайният агент наистина не чукнал токове, нито пък отдал чест, но лицето му придобило твърде предан израз. При това посетителят не бил нито джентълмен, нито офицер от Скотланд Ярд, нито пък експерт от военното разузнаване. Мистър Майкъл Холбрук-Бауърс получил от инспектор Смит специално разрешение да посети дървената къщичка на Кранли Драйв, защото бил служител във фирмата „Стенли енд Къмпани“, адвокатската кантора, защитаваща интересите на Гордън Лонсдейл, съдружник, но и директор на фирмата „Пекъм Аутоматик“.

Не е ясно защо е получил разрешение, нито пък на какво основание Скотланд Ярд му е повярвал безрезервно, та не влязъл с него нито един от полицаите. Сигурно е обаче, че влязъл вътре, взел от чекмеджето снимките на съпрузите Крогер, които после продал на илюстрованите седмичници на твърде изгодна цена. Уж от името на своята фирма.

Навярно този случаен бизнес не е бил целта на неговото посещение на Кранли Драйв. Но също така не би могъл и да предвиди случайното откритие, което успял да направи. Впрочем мистър Майкъл Холбрук-Бауърс намерил твърде лесно и за няколко минути това, което оперативната група не успяла да намери за девет дни къртовски труд.

Някогашният партньор на Лонсдейл в търговията с автомати за дъвки намерил в жилището на Крогер кожени папки с тайна преградка, в която имало два задгранични паспорта. Под снимката на Морис Коен, тоест Питър Крогер, стояло името: Томас Джеймс Уилсън, собственик на магазин, канадски гражданин. Под портрета на Хелън Крогер, тоест Лона Коен, имало подпис: Мери Джейн Смит, секретарка, също канадска гражданка. Паспортите били фалшиви, във всеки имало листче и на него написани точните инструкции за визите и допълнителните изисквания при излизане от страната.

Очевидно Майкъл Холбрук-Бауърс е бил твърде ловък господин и неговата готовност и желание да търси там, където Скотланд Ярд нямал успех, са неизяснени и до днес. Впрочем осенила го още една чудесна идея. След като забелязал в библиотеката двете подпорки за книги, за които по-късно Лонсдейл говори пред съда, започнал най-напред да ги разглежда, после толкова дълго човъркал по тях, че най-после натиснал нещо и… едната страна на подпорката се отворила и представителят на адвокатската кантора „Стенли енд Къмпани“ забелязал в кухината пачка банкноти.

Още същия ден Майкъл Холбрук-Бауърс предал в ръцете на служителите от Скотланд Ярд двата канадски паспорта и четири хиляди долара в брой. Според правилото — услуга за услуга — може да се предполага, че полицейските чиновници не са настоявали да получат снимките на съпрузите Крогер, така че те се появяват в следващите броеве на илюстрованите списания.

Услуга за услуга. Но от кого наистина Майкъл Холбрук-Бауърс е получил описанието какво и къде да търси в обискираната дървена къщичка? Кой е познавал така съвършено обзавеждането на дома, че да го посъветва? Как е възможно техниците на Скотланд Ярд да са слепи и да не видят това, което е видял още от вратата чиновникът от адвокатската кантора? Лонсдейл мълчи, а никой друг очевидно нищо не знае.