Дейвид Морел
Ловци на време (66)

1

Температурата се понижи. Въздухът стана спарен. Обувките на Бейлинджър издаваха стържещи звуци по каменния под, докато крачеше в мрака.

— Когато бях малък — каза Рей, — с неколцина приятели отидохме да изследваме една пещера. — Изглежда, опитваше се да прогони неприятните мисли, които го бяха обзели.

— И намерихте ли нещо интересно? — попита Аманда.

— Заклещих се.

— Какво?

— Приятелите ми отпрашиха с велосипедите да търсят помощ. Прекарах в пещерата десет часа, преди спасителният екип да ме извади.

— Не мисля, че това ще ме накара да гледам по-оптимистично на нещата — каза Бейлинджър.

— Да, но аз се измъкнах оттам, нали? Какво по-оптимистично от това? Стига си хленчил! Чакайте. Спрете. Светни вляво. Там. На пода.

Аманда насочи фенерчето в указаната посока и освети два обли прашни предмета.

Рей се приближи бързо до тях и вдигна единия.

— Фенери! — Той издуха прахта и потърка тумбестото стъкло с ръкава си. Когато разклати фенера, отвътре се чу плисък. — Боже мой, вътре все още има газ.

Франк се намръщи:

— И не се е изпарила след повече от сто години?

— Че как да се изпари? Капачката на резервоара е затегната — отговори Рей.

— Можела е да се изпари през фитила.

Рей вдигна стъкления похлупак и огледа фитила.

— Може би той е изиграл ролята на тапа, така че въздухът не е успял да се добере до газта. Какво значение има? Важното е, че можем да се възползваме от фенера. — Той извади запалката си.

— Не — каза Бейлинджър.

Рей постави палеца си върху колелцето на запалката.

— Недей! — Франк сграбчи ръката му.

Очите на пилота потъмняха под светлината на фенерчето.

— Пусни ме.

— Махни запалката!

— Предупреждавам те — каза Рей с дрезгав глас. — Пусни ме!

Бейлинджър отдръпна ръката си.

— Просто ме послушай.

Рей пусна запалката в джоба си.

— Господарят на играта не възрази, когато използвахме GPS приемника, за да проникнем тук. Това не е типично за него — рече Франк.

Пилотът остави фенера на земята.

— Трябва ли да смятаме, че сме го впечатлили с находчивостта си? Не мисля така — продължи Бейлинджър.

Рей изкрещя яростно и сграбчи с две ръце пушката за приклада и цевта. После блъсна с нея Бейлинджър в гърдите и го запрати към близката стена. Франк се спъна в железопътната релса. Щом падна на земята, Рей се хвърли върху него, като притисна пушката към гърдите му. Ръцете на Франк се оказаха заклещени под оръжието. Той се напъна да отблъсне противника си, но откри, че се задушава от натиска на пушката.

— Дръж шибаните си ръце далеч от мен! — изкрещя Рей.

Бейлинджър се напъна по-силно.

— Не ми казвай какво да правя! — Лицето на пилота беше изкривено от гняв. Беше изненадващо силен и яростният му натиск остави Франк без дъх.

— Спри! — извика Аманда.

Бейлинджър се гърчеше върху студения под на тунела, но не можеше да освободи ръцете си. Опита се да забие коляно в слабините на другия мъж, но Рей го обездвижи с крака. После наведе рязко глава и го удари с всичка сила в носа.

Франк чу остро изпукване. От носа му шурна кръв. Притъмня му.

— Спри, по дяволите! — изкрещя Аманда.

През замъглените си очи той видя, че тя се приближава до тях и се вкопчва в Рей.

— Пусни го! Не разбираш ли какво се опитва да ти каже?

Пилотът стовари отново главата си в носа му. Бейлинджър изохка, пред очите му всичко стана сиво. Помъчи се да си поеме въздух.

— Фенерите са капан! — изкрещя Аманда. — Защо Господарят на играта не възрази, че взривихме GPS приемника?

От ярост очите на Рей се бяха превърнали в две цепки. Той се отпусна с цялата си тежест върху пушката, с която притискаше гърдите на Франк. Аманда го задърпа за раменете.

— Той е искал да влезем в тунела! Искал е да се почувстваме самоуверени и да свалим гарда си!

Тя обви ръка около гърлото на побеснелия мъж. Той отметна глава и я удари в лицето. Аманда политна назад.

— Фенерите могат да избухнат! — изкрещя тя. — Или пламъкът им може да предизвика експлозия на гризу^[1]!

На Бейлинджър му се виеше свят, носът му се пълнеше с кръв, дробовете му горяха от недостиг на въздух.

Над Рей надвисна сянка. Франк, който виждаше всичко замъглено, помисли, че халюцинира. Сянката държеше в ръцете си камък. Тя замахна и удари с такава сила, че дори неговото тяло се разтърси. От главата на Рей шурна кръв. Сянката замахна отново. Чу се хрущене на кост, придружено от плисък.

Франк видя как тъмните очи на Рей се разшириха, после се оцъклиха. Сянката нанесе трети удар и този път той прозвуча глухо.

Рей се разтресе и изхриптя. Сякаш не беше човек, а марионетка с прерязани конци. Той се стовари внезапно върху Бейлинджър и тежестта на мъртвото му тяло увеличи натиска върху гръдния му кош.

На Франк му причерня. Подутите му ноздри бяха задръстени с кръв и той изпита усещането, че потъва под вода, притискан от нещо тежко. Изведнъж натискът върху гърдите му изчезна. Нечии ръце избутаха трупа на Рей настрани и преобърнаха Франк с лице към пода на тунела. Кръвта се оттече от носа му.

— Дишай! — изкрещя Аманда.

Той се закашля и успя да накара дробовете си да заработят отново. В разраненото му гърло нахлу въздух. Някъде над него се чуваше дрезгавото дишане на Аманда. Бейлинджър бавно се надигна до седнало положение. На слабата светлина, проникваща през входа на тунела, видя, че тя се е навела над него, опряла гръб в стената. Аманда се свлече до фенерчето, което лежеше на пода. На светлината му лицето й изглеждаше мъртвешки бледо.

— Той…? — Тя не намери сили да довърши въпроса си.

— Гади ми се.

— От насилието е.

За известно време единственият звук, който се чуваше, беше ехото от дишането им.

— Той не ми остави друг избор.

— Така е — съгласи се Бейлинджър. — Продължавай да си го повтаряш. Той не ти остави друг избор. Ако не го беше спряла, вероятно щеше да ме убие. — Но Франк знаеше, че колкото и да се опитва да я убеди в това, никога няма да успее. Към кошмарите й щеше да се прибави още един. — Лошо ли си ранена?

— Бузата ми е подута от удара му с глава. А ти как си?

— Носът ми е счупен.

Бейлинджър свали раницата си. Гърба го болеше от вдлъбнатините, които му бяха направили кутиите с амуниции, когато падна върху тях. Напълни шепата си с вода от манерката и я плисна на лицето си, опитвайки се да го почисти от кръвта. После извади походната си аптечка и разпечата една антисептична кърпичка.

— Дай на мен. — Аманда пропълзя до него и избърса внимателно лицето му.

Франк се помъчи да скрие болката си.

— Надявам се, че нямаш нищо против мъже с неправилни черти.

— Винаги съм искала да живея с мъж, който прилича на боксьор.

Той разгледа на светлината на фенерчето синината върху лявата й буза.

Прегърнаха се.

— Благодаря ти — прошепна Франк.

Не искаше да я пуска. Но после погледна над рамото й към тялото на Рей.

— Тунелът. Гробницата. Полунощ.

Аманда кимна.

— Ако не спазим срока, Господарят на играта ще взриви тунела и ще ни погребе. Никога няма да успеем да излезем навън.

Бейлинджър се обърна към един дирек, върху който беше монтирана камера.

— Господарю на играта, наслади ли се на смъртта на Рей?

Ослуша се за отговор, но после осъзна, че слушалките и шапката му са паднали по време на борбата. Сложи си ги отново и зачака Господарят да проговори.

— Може би радиосигналът не може да проникне в тунела — каза Аманда.

— Прониква, прониква — обади се внезапно гласът. — Не се безпокойте.

Франк даде три аспирина на Аманда и извади още три за себе си. Преглътнаха хапчетата с вода. Носът му продължаваше да кърви. Той напъха в ноздрите си памучни тампони, като игнорира болката.

— Готова ли си?

— Готова съм.

Тя вдигна фенерчето.

Той метна раницата на гърба си и взе пушката.

Поеха по тунела. Внезапно Бейлинджър се върна назад в тъмнината. Грабна един от фенерите за дръжката и го подаде на Аманда.

— Защо? — Тя огледа подозрително фенера.

— Не съм сигурен. — Той превъзмогна отвращението си, пребърка единия джоб на Рей и извади запалката. — Не знаем какво може да ни потрябва.

Продължиха отново по тунела, като разпръскваха тъмнината с лъча на фенерчето.

— Става по-студено — отбеляза Аманда.

Завиха зад един ъгъл.

— Любимият ми цитат е от Киркегор. Подходящ е за времева капсула — каза гласът в слушалките на Франк.

Наближиха малка зала.

— И какъв е цитатът? — „Накарай го да продължи да говори — рече си Бейлинджър. — Нека да запази връзка с нас“.

— „Най-мъчителното съществуване е да не забравяш за бъдещето, особено онова, което никога няма да имаш“.

— Нищо не разбрах.

— Отнася се до някой, който умира, и до чувството, което изпитва, когато си представя бъдещи събития, които никога няма да преживее.

Въздухът сякаш стана още по-студен. Аманда освети с трепереща ръка залата.

— Изглежда, намерихме я — промърмори тя.