Дейвид Морел
Ловци на време (2)

Имах паметници от бронз, лапис лазули, алабастър и бял варовик, както и документи върху глинени плочки… зазидах ги в основите и ги оставих на идните поколения.

Асархадон, цар на Асирия, VII в. пр. н. е.

Наскоро ми възложиха задача. Помолиха ме да съставя писмо послание за една времева капсула^[1], която щеше да бъде отворена в Лос Анджелис след сто години… Задачата ми се стори лесна. Предложиха ми да напиша нещо по злободневните въпроси и конфликти и аз се залових да го направя. Поех по крайбрежието с колата и докато гледах сините води на Тихия океан от едната ми страна и планината Санта Инес — от другата, не можех да не се запитам дали след сто години ще е толкова красиво, колкото беше през този летен ден. И после, когато се помъчих да пиша… Представете си само — да пишеш за хората след сто години, които ще знаят всичко за нас. А ние не знаем нищо за тях. Не знаем какъв ще бъде светът, в който ще живеят.

Откъс от речта на Роналд Рейгън пред Конгреса на републиканската партия през 1976 г., след като не успява да спечели номинацията на своята партия за президент.