Дейвид Морел
Ловци на време (14)

1

— Но преди церемонията да се състои, някой откраднал капсулата от неохранявания камион — каза провлачено един глас.

Аманда изпита чувството, че се издига към повърхността на дълбок плувен басейн.

— Втората най-търсена времева капсула е някъде в Масачузетския технологичен институт.

Тя продължи да се носи към повърхността.

— През 1939 година инженери от института запечатали различни предмети в контейнер и го поставили под голям циклотрон, който сами конструирали. След време циклотронът бил дезактивиран, а капсулата — забравена за повече от петдесет години.

Аманда отвори очи.

— Днес участта й не е много по-различна. След разрушаването на сградата никой не знае…

Тя откри, че лежи върху някакво легло.

— … как да извади капсулата изпод осемнайсеттонния й покров.

Чувстваше се замаяна и й се гадеше. Главата й пулсираше. Но тези пулсации бяха съвсем различни от бясното туптене на сърцето й.

— На трето място е капсулата MASH.^[1]

Аманда се надигна рязко. „Къде е Франк?“ — запита се тя. Потисна стона си и огледа стаята. Таван от гредоред, каменна камина, стени от трупи, дъсчен под. През прозореца струеше слънчева светлина, която дразнеше очите й. В далечината се виждаха назъбени планини със заснежени върхове. Аманда се уплаши, че полудява.

— През 1983 година актьорите от популярния телевизионен сериал MASH сложили костюми, реквизит и други, свързани със сериала неща, в една капсула и я заровили на територията на снимачната площадка на филмовата компания „Туентиът Сенчъри Фокс“.

Гласът беше мъжки и се чуваше от всички страни.

— Но през следващите години студиото се променило толкова много, че сега никой не може да определи местонахождението на капсулата. Днес тя вероятно се намира под един хотел, построен върху земята, която студиото някога е притежавало.

Аманда се претърколи от леглото. Изведнъж осъзна, че гласът излиза от скрити в тавана и стените говорители.

— Четвъртата капсула е Основният камък на Джордж Вашингтон. По време на масонска церемония през 1793 година Джордж Вашингтон ръководел поставянето на времева капсула в основния камък на първоначалната сграда на Капитолия.

Аманда погледна облеклото си. Носеше същите дънки, бяла блуза и сив блейзър, в които беше облечена и преди. Докато се опитваше да сложи в ред обърканите си мисли, тя си даде сметка, че е била в безсъзнание доста дълго. Обаче не й се пишкаше, което означаваше, че наркотикът, който й бяха дали, й позволяваше да изпълнява чужди команди — също като наркотиците, използвани от изнасилваните. Изглежда, някой я бе завел до тоалетната, беше й свалил бикините и я бе убедил да уринира.

— Но след това Капитолият се разраснал толкова много, че основният камък и неговото съдържание така и не били намерени.

Ръцете и краката й трепереха. Стомахът й тежеше. Чувстваше се толкова отпаднала, както когато дойде в съзнание преди година в хотел „Парагон“. „Отново — помисли си тя. — Боже мой, случва се отново!“

— Петата е Капсулата на Грамофонната компания. През 1907 година в Мидълсекс, Англия, Грамофонната компания зазидала една времева капсула с грамофонни плочи в основния камък на новата си фабрика.

Гласът беше звучен. Въпреки че от изтощение не можеше да разсъждава ясно, тя предположи, че слуша продължение на лекцията, която професор Мърдок изнесе в Манхатънския исторически клуб. Само че този глас не беше на професора.

— Тези плочи съдържали записи на няколко известни по онова време оперни звезди. Когато фабриката била разрушена шейсет години по-късно, капсулата се намерила. Но преди да бъдат представени на публиката, плочите били откраднати и незаменимите гласове, записани на тях, не са открити повече.

Аманда се опита да успокои дишането си. „Франк? — помисли си тя. — Къде си?“ Запъти се към вратата и изскимтя, защото гласът се върна към една по-ранна част от лекцията.

— Сред хилядите времеви капсули, чието местонахождение е в неизвестност…

Младата жена едва не изкрещя.

— … има пет, които са най-търсените.

Тя осъзна със свито сърце, че гласът е на запис. И че вероятно записът се е повтарял непрекъснато, докато е била в безсъзнание. Това обясняваше защо думите й звучат познато, въпреки че не си спомняше да ги е чувала.

— Първата от тях е Капсулата от кервана за двестагодишнината.

„Попаднала съм в ада“ — реши Аманда. Изтича до вратата и сграбчи дръжката, обзета от страх, че няма да помръдне.

— В Деня на независимостта през 1976-а…

Щом я натисна, дръжката поддаде. Аманда дръпна вратата, а пулсът й се ускори.

— … една капсула, съдържаща двадесет и два милиона подписа, била откарана във Вали Фордж, Пенсилвания.

Вратата се отвори и пред нея се ширна коридор със стени от трупи. Тя се огледа наляво и надясно, видя още врати и картини на каубои.

— Президентът Джералд Форд смятал да ознаменува Войната за независимост на САЩ със специална церемония.

Аманда се измъкна от стаята и затвори вратата, а единственият шум, който се чуваше, беше приглушеният запис на лекцията.

По средата на коридора имаше дълъг килим. Десният край се оказа задънен, затова тя тръгна тихичко наляво, заслушана в тихия глас, който се разнасяше иззад вратите.

— Но преди церемонията да се състои, някой откраднал капсулата от неохранявания камион.