Дейвид Морел
Ловци на време (36)

7

— Огълторпски университет — каза женски глас отсреща.

— Искам да говоря с някого от Историческия факултет — каза Бейлинджър.

Сърцето му заби по-силно, докато чакаше.

— Исторически факултет.

Той си спомни, че мнимият професор бе споменал нещо за дружество в Огълторпския университет, което се занимавало с времеви капсули. Мислено се помоли това да не е било лъжа.

— Не знам дали се обаждам на правилното място. Там има ли някой, който да е запознат с времевите капсули? — Странно как драстично се бе променил светът му, щом този въпрос му се стори напълно смислен.

— Сега ще ви свържа.

Ръката, с която Франк държеше мобилния си телефон, плувна в пот.

— Международно дружество за времевите капсули — каза мъжки глас. — На телефона е професор Донован.

— Опитвам се да намеря информация за предмет, който може да е записан във вашите регистри. — За да избегне шума в библиотеката, Бейлинджър излезе навън. Грохотът, идващ от Пето Авеню, моментално го накара да притисне телефона до ухото си. — Името му е сходно с Криптата на цивилизацията.

— Която, разбира се, е тук, в Огълторп — отговори ентусиазирано гласът.

— Изчакайте за секунда. Обаждам се от Манхатън и уличният шум е ужасен. — Бейлинджър влезе обратно във фоайето на библиотеката. — Чували ли сте някога за Гробницата на земните желания?

— Разбира се.

— Наистина ли?

— Вероятно е легенда. Обаче ако допуснем, че действително съществува, тя ще е в списъка на най-търсените времеви капсули.

— Разкажете ми всичко за нея.

— Опасявам се, че това ще отнеме известно време. Гробницата е мистерия, но има много исторически източници за нея. Ще се поровя из архива. Ако ми се обадите утре сутринта…

— Нямам време! Трябва да разбера днес!

— Господине, тъкмо излизах от кабинета си за една среща. Ще трябва да почакате до… От Манхатън ли казахте, че се обаждате? Тогава може би ще успеете да разберете още днес. Човекът, който знае най-много за Гробницата на земните желания, преподава в Нюйоркския университет.