Дейвид Морел
Ловци на време (38)

9

Бейлинджър се вкопчи в страничните облегалки на стола си. „Аманда — помисли си той. — Трябва да те намеря“.

— В книгата ми Американският Запад в края на XIX век има една глава, посветена на истерията в края на столетието. — Професор Греъм отиде до библиотеката си, измъкна един том и го запрелиства, докато не откри търсената глава. — Погледнете подчертания материал. Идва от Райх. Тези изписани на ръка страници били намерени в дрехите му.

Бейлинджър зачете посочения пасаж.

31 декември 1899 г.

Годината бързо наближава своя край. Същото се отнася и за столетието. Страхувам се, че губя разсъдъка си. Нямам предвид, че „губя връзка с реалността“. Знам отлично какво става, обаче съм безсилен да предотвратя развръзката. Всеки ден волята ми да се съпротивлявам отслабва.

В този последен ден — би трябвало да е на зазоряване, но отвън цари мракът на бушуващата виелица. Фучащите снежни вихри съответстват на душевния ми смут. Моля се написването на тези страници да ми донесе просветление. Ако това не стане и ако светът по някакъв невероятен начин оцелее още сто години, ти, който намериш моите писания в Гробницата, може би ще разбереш това, което аз не успях.

Бейлинджър пусна книгата.

— Звучи ми безумно.

— Лекарят открил дузина изписани нечетливо страници в дрехите на Райх. Това, което прочетохте, е от началото на ръкописа.

Той посочи последното изречение:

— Райх споменава Гробницата.

— Но не с цялото й име. Това става по-нататък в ръкописа.

— Какво ще рече „ако светът по някакъв невероятен начин оцелее още сто години“?

Жената разпери старческите си ръце.

— Страхът от Апокалипсиса е неизменна част от истерията в края на всяко столетие.

— Значи в някакъв западнал град, в долина насред нищото, този пастор е оставил въображението си да вземе връх над разума му. Но защо е избягал? Едва ли е вярвал, че може да избегне края на света, като отиде на друго място.

— В моята изследователска работа понякога попадам на апокалиптични страхове, свързани с определени места: потоп, който ще унищожи дадена област, или хълм, на който ще се случи Второто пришествие — отговори професор Греъм. — Обаче не вярвам, че Райх се е страхувал от свършека на света. Както става ясно от по-нататъшните му писания, в действителност той се е боял от Гробницата на земните желания и… от някакъв човек. Всъщност от друг пастор. Мъж, наречен Оуен Пентикост^[1].

— Пентикост?

— В Библията, когато Светият Дух слязъл при Апостолите, те получили видения. Това трансцендентално събитие е наречено Петдесетница.

— Хубаво име за пастор. Предполагам — твърде хубаво, за да е истинско. Изглежда ми като измислено от него.

— Ръкописът на Райх разказва как преподобният Оуен Пентикост, който бил висок и изключително слаб, ходел, облечен в черно, и имал дълга коса и брада, които му придавали вид на Ейбрахам Линкълн, дошъл в Авалон девет месеца по-рано — през април. Царяла ужасна суша. Вятърът вдигал вихрушки от прах. Пентикост сякаш се материализирал от една от тези вихрушки. Пръв го видял един мъж, който търсел кравата си. Добичето било излязло от обора и първите думи на Пентикост били: „Краят на века идва“.

— Изглежда, падал си е по драматичното — вметна Бейлинджър.

— Или е бил луд. Когато стигнал Авалон, първото нещо, което направил, било да мине по главната улица и да се изкачи на хълма до църквата. Райх не бил там. Грижел се за болно дете. Следващите хора, които видели Пентикост, били мъж и жена, които държали универсалния магазин и отговаряли за поддръжката на църквата. Те го заварили да се моли пред олтара. Той носел чувал, който се гърчел.

— Гърчел се?

— По-нататък в ръкописа разбираме защо се е гърчел. През следващите седмици и месеци Райх разговарял с всички, контактували с Пентикост. И обобщил наученото от разговорите. Когато семейната двойка в църквата попитала непознатия с какво могат да му помогнат, той отговорил, че идва отдалече. И че се нуждаел от храна и вода, но първо трябвало да разбере дали някой в града не е болен. Те му отговорили, че едно момче е тежко болно и изпитва остри болки в долната дясна страна на корема. Освен това имало температура и повръщало.

— Това ми прилича на апендицит — каза Бейлинджър.

— Наистина. По онова време апендицитът бил равносилен на смъртна присъда. Малцина лекари имали хирургическите умения да изрежат болния орган. Дори и някой от тях да знаел как да извърши операцията, в пограничните райони било трудно да се намери етер, който се използвал за упойка. При операция без упойка съществувал риск пациентът да умре от шока, причинен от болката. В Авалон нямало етер.

Когато завели Пентикост при момчето, той заварил Райх да се моли заедно с бащата. Тъй като лекарят на Авалон бил напуснал града преди година, пасторът играел ролята на фелдшер, защото имал медицински познания, придобити през годините, в които оказвал помощ на болните си енориаши. Обаче апендицитът не бил по силите на Райх. Всъщност той и бащата на момчето просто стояли край смъртния одър. Пентикост попитал дали има гора наблизо. „В планината — отговорил му Райх, — но как това ще помогне на момчето?“ А имало ли някоя по-наблизо? Да, имало една трепетликова горичка край езерото. Тъй като новодошлият събудил любопитството на Райх, той го придружил до тази горичка, но там Пентикост му казал да изчака и влязъл сам между дърветата. Не след дълго той се върнал с билки. В дома на момчето сварил чай от тях и накарал болния да го изпие. Момчето се унесло и Пентикост го оперирал.

— Оперирал го?

— Не само че го оперирал — отговори професор Греъм, — но и момчето оздравяло. Тогава Пентикост поискал от Райх разрешение да отслужи литургия и публично да благодари на Бог за изцелението на болния. По време на своята проповед той отворил чувала и изсипал съдържанието му на пода. Преди малко питахте какво е имало в него. Змии. Хората се разпишели и се втурнали към вратата, ала Пентикост размазал главите на всички змии, без да бъде ухапан, и казал на богомолците, че трябва да бъдат бдителни и да унищожават злото точно както той размазал змиите.

— Този тип определено е имал вкус към драматичното — каза Бейлинджър. — А пък и билките, които е намерил… Страшно удобно е, че всички, които са му били необходими, са растели в горичката, обаче никой освен него не е знаел за тях. Да се обзаложим ли, че той вече е разполагал с упойващо вещество, скрито в дрехите му, и го е добавил към чая, когато никой не го е гледал?

— Като бивш полицай виждате манипулацията, въпреки че е била извършена преди повече от век, но навремето в онази изолирана планинска долина е било трудно да устоиш на обаянието, което е излъчвал Пентикост. Не мога да си обясня хирургическата му намеса. Може би е поел риск и по една случайност е успял, а може би е имал медицинско образование.

Франк чувстваше как секундите летят. Аманда не излизаше от ума му.

— Разкажете ми за Гробницата на земните желания.

— Не сме сигурни какво е била тя, но ми изглежда като времева капсула. Разбира се, терминът е измислен едва по време на Световното изложение в Ню Йорк през 1939 година, обаче идеята е същата. Всеки ден Пентикост подчертавал факта, че идва нов век. Той предупреждавал, че скоро душите им щели да бъдат подложени на изпитание, че наближава Апокалипсисът. С настъпването на есента подтикнал хората да изберат предметите, на които най-много държат. През декември им наредил да сложат тези скъпи за тях предмети в Гробницата на земните желания. „Суета. Всичко е суета — повтарял им той. — Като започне новото столетие, материалните неща вече няма да имат значение“.

— Как е изглеждала Гробницата?

— Никой не знае.

Бейлинджър не можа да прикрие разочарованието си.

— Какво?

— Ръкописът на Райх бил съставен набързо. Той скачал от тема на тема, опитвайки се да запише колкото може повече информация за ограниченото време, с което разполагал, преди да настъпи полунощ, а с това — може би и последният ден на света. Пасажът, който прочетохте, показва, че е планирал да постави страниците в Гробницата. Ала тогава смелостта го е напуснала и е избягал, като е скрил недовършения ръкопис в дрехите си.

— Добре, Гробницата не е описана в ръкописа — каза Франк, — но Райх може да е казал на лекаря какво е представлявала тя.

— Той никога не е дошъл в пълно съзнание. Инфекцията на раните му се е разпространила бързо в тялото. Райх е изпаднал в кома и е умрял на следващия ден.

— Гробницата е трябвало да побере всички ценни предмети на града, значи е била голяма — рече Бейлинджър. — Не е ли била открита по-късно? Хората от Котънуд навярно са били любопитни. Когато е настъпила пролетта и снегът се е стопил, те сигурно са отишли до Авалон, за да видят какво става там.

— Наистина са отишли.

— И…

— Не са намерили нищо, което да прилича на Гробницата.

— Но жителите на Авалон са можели да им покажат къде е тя. Като се има предвид как се нарича, вероятно е била заровена някъде в гробището.

— Групата от Котънуд заварила града празен. Сградите били изоставени. Нямало никаква следа от насилие, нищо, което да подсказва, че населението е сполетяно от изненадващо бедствие. Нямало наполовина изядена храна по масите. Нямало предмети по пода, които да са били изпуснати в пристъп на паника. Тъкмо обратното: всичко било чисто и подредено. Леглата били оправени. Дрехите висели на закачалките. Имало празни места в стаите, откъдето явно са били взети мебели, вази или картини. Дори домашните любимци били изчезнали. Колкото до по-едрите животни — прасета, кози, крави и коне, — те били открити мъртви на пасището, погинали било от големите студове, било от глад.

— Но в това няма никакъв… Колко души са живеели в Авалон?

— Над двеста.

— Толкова много хора не могат да изчезнат, без да оставят следа. Сигурно са отишли в друг град.

— Няма писмени документи за това — отвърна професор Греъм. — Когато слухът за мистерията се разпространил, някой жител на Авалон, който си е опаковал багажа посред зимната нощ и се е преместил в друг град, е щял да обясни какво се е случило. От двеста души все някой е щял да проговори.

— Тогава къде, за бога, са се дянали всичките тези хора?

— Някои религиозни фанатици от други градове в областта започнали да вярват, че Второто пришествие наистина се е състояло в Авалон и че всичките му жители са били отнесени в рая.

— Но това е абсурдно! Исусе!

Старата жена се усмихна.

— Виждате ли колко е лесно да се прибегне до религиозните термини, когато се случват привидно невъзможни неща?

Бейлинджър се загледа мрачно в пода.

— Информацията ви не ми помогна. Сега знам точно толкова, колкото знаех и в началото. — Гласът му стана суров. — Нямам представа как да намеря Аманда.