Метаданни
Данни
- Серия
- Франк Бейлинджър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Scavenger, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Атанасов, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata (2020)
Издание:
Автор: Дейвид Морел
Заглавие: Ловци на време
Преводач: Иван Димитров Атанасов
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN: 978-954-26-0569-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8366
История
- — Добавяне
2
Аманда стигна до някакво стълбище. Понеже миришеше силно на лак и дърво, предположи, че сградата е нова. В подножието на стълбището имаше просторно помещение, което водеше до врата — от двете й страни зееше по един прозорец.
Тя се втурна напред, стигна до вратата и сграбчи дръжката.
Удари я ток и Аманда отхвръкна назад. Пред очите й причерня. Следващото нещо, което усети, беше как пада и си удря главата в пода. Прониза я остра болка. Тя изстена и се помъчи да фокусира погледа си.
— Исусе! — възкликна някой.
Аманда се обърна по посока на гласа и видя един мъж, тичащ надолу по стълбите. Двадесет и няколко годишен. С къса черна коса, мършаво лице със сурови черти и набола брада.
Тя вдигна ръце да се защити, после осъзна, че той няма намерение да я напада.
— Нарани ли се? — Мъжът й помогна да се изправи.
— Здравата. — Трепереше и беше замаяна, но се радваше, че не е сама.
— Къде се намираме? — попита я той.
— Нямам представа. — Аманда погледна изтръпналата си ръка. — Но не те съветвам да пипаш дръжката на онази врата.
— Гласът в стаята ми… Последното нещо, което си спомням… — Неспокойните очи на мъжа огледаха наоколо. Той се помъчи да се съсредоточи. — Бях в един бар в Сейнт Луис.
— А аз бях на една лекция в Манхатън — каза объркано Аманда. — За времевите капсули.
— Времеви капсули? Също като на записа в стаята ми. Какво става тук, по дяволите?
— Страх ме е дори да си представя.
— Трябва да има някакъв изход.
От дясната им страна имаше сводест вход. Минаха през него и се озоваха пред дълга маса, от двете страни на която бяха наредени грубо сковани столове. През прозорците се виждаха пак планини. В отсрещния край на помещението имаше друг сводест вход, през който Аманда видя старомодна печка с дърва и въглища, хладилник, други прозорци и една врата.
Спътникът й се втурна към резето.
— Не го докосвай! — каза му тя. — Трябва да приемем, че по дръжките на всички врати тече ток.
— Тогава ще счупим някой прозорец.
На входа на трапезарията се появи сянка. Аманда се обърна към нея.