Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Франк Бейлинджър (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Scavenger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Silverkata (2020)

Издание:

Автор: Дейвид Морел

Заглавие: Ловци на време

Преводач: Иван Димитров Атанасов

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 978-954-26-0569-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8366

История

  1. — Добавяне

2

Аманда стигна до някакво стълбище. Понеже миришеше силно на лак и дърво, предположи, че сградата е нова. В подножието на стълбището имаше просторно помещение, което водеше до врата — от двете й страни зееше по един прозорец.

Тя се втурна напред, стигна до вратата и сграбчи дръжката.

Удари я ток и Аманда отхвръкна назад. Пред очите й причерня. Следващото нещо, което усети, беше как пада и си удря главата в пода. Прониза я остра болка. Тя изстена и се помъчи да фокусира погледа си.

— Исусе! — възкликна някой.

Аманда се обърна по посока на гласа и видя един мъж, тичащ надолу по стълбите. Двадесет и няколко годишен. С къса черна коса, мършаво лице със сурови черти и набола брада.

Тя вдигна ръце да се защити, после осъзна, че той няма намерение да я напада.

— Нарани ли се? — Мъжът й помогна да се изправи.

— Здравата. — Трепереше и беше замаяна, но се радваше, че не е сама.

— Къде се намираме? — попита я той.

— Нямам представа. — Аманда погледна изтръпналата си ръка. — Но не те съветвам да пипаш дръжката на онази врата.

— Гласът в стаята ми… Последното нещо, което си спомням… — Неспокойните очи на мъжа огледаха наоколо. Той се помъчи да се съсредоточи. — Бях в един бар в Сейнт Луис.

— А аз бях на една лекция в Манхатън — каза объркано Аманда. — За времевите капсули.

— Времеви капсули? Също като на записа в стаята ми. Какво става тук, по дяволите?

— Страх ме е дори да си представя.

— Трябва да има някакъв изход.

От дясната им страна имаше сводест вход. Минаха през него и се озоваха пред дълга маса, от двете страни на която бяха наредени грубо сковани столове. През прозорците се виждаха пак планини. В отсрещния край на помещението имаше друг сводест вход, през който Аманда видя старомодна печка с дърва и въглища, хладилник, други прозорци и една врата.

Спътникът й се втурна към резето.

— Не го докосвай! — каза му тя. — Трябва да приемем, че по дръжките на всички врати тече ток.

— Тогава ще счупим някой прозорец.

На входа на трапезарията се появи сянка. Аманда се обърна към нея.