Дейвид Морел
Ловци на време (10)

8

Застанал в сянка до катедрата, професорът натисна един от клавишите на клавиатурата на лаптопа. На екрана се появи продълговат метален цилиндър, който заприлича на Бейлинджър на торпедо. До цилиндъра стояха група мъже в официални бели костюми.

— Въпреки че този обичай води началото си от древността, това е първият предмет, който може да бъде наречен времева капсула — каза професор Мърдок. — Бил е изработен за Световното изложение в Ню Йорк през 1939 година. Проектът е спонсориран от реномираната корпорация за електрически уреди „Уестингхаус“. Понеже времевата капсула трябвало да бъде отворена след пет хиляди години, това било своеобразна реклама за дълготрайността на продуктите на „Уестингхаус“. Защо пет хиляди години? Защото било прието, че писмената история на човечеството датира отпреди пет хиляди години. Така Световното изложение се оказвало по средата между миналото и бъдещето. Създателите на капсулата заявили: „Вярваме, че човечеството ще разреши световните проблеми, че човешката раса ще триумфира над ограниченията си, че бъдещето ще е прекрасно“. Разбира се, ужасите на Втората световна война скоро щели да променят възгледите им.

Професорът докосна клавиатурата на лаптопа и на екрана се появи друг образ. Този път беше сграда с футуристична архитектура, вероятно част от Световното изложение през 1939-а. На заден план се виждаше рекламен надпис, който гласеше: Утрешният свят. Пред входа на постройката имаше опашка от хора. Бейлинджър забеляза с удивление, че макар ходенето на панаир да си е празнично събитие, повечето хора носеха сака, вратовръзки и бомбета.

— Капсулата била изработена от изключително здрава и устойчива на влага медна сплав — поясни Мърдок. — След като била напълнена, тя е спусната в една шахта по време на есенното равноденствие с почти религиозно преклонение, подсилено с ударите на китайски гонгове. От капака на шахтата се подавал перископ, през който посетителите можели да видят погребаната на пет метра под тях капсула. След края на изложението шахтата била запълнена и запечатана, а върху нея е издигнат бетонен жалон. „Нека времевата капсула да почива в мир“ — казал председателят на „Уестингхаус“. И понеже имало много повече изгубени капсули, отколкото намерени, корпорацията подготвила „Хроника на времевата капсула“. Отпечатани били хиляди бройки с неизбеляващо мастило на антикорозионна хартия, които били разпратени до библиотеките и манастирите в целия свят, дори в Тибет. Наред с другата информация, хрониката съдържала географските координати на капсулата, което било мъдра предпазна мярка, тъй като бетонният жалон във Флашинг Медоус, където се състояло изложението, се изронил с времето.

На екрана се появи нова снимка, показваща сбирка от различни предмети.

— И какво съдържала капсулата? — попита професор Мърдок. — Какви са ценните предмети, които според създателите й след пет хиляди години щели най-добре да покажат как е изглеждало обществото през 1939-а? Един будилник. Отварачка за консерви. Автоматична писалка. Пиличка за нокти. Четка за зъби. Чаша с лика на Мики Маус.

Някой от присъстващите се засмя.

— Имало още много предмети, но тези примери показват колко е трудно да се реши кое е най-важното за едно общество. Ще има ли отварачки за консерви в бъдещето? Будилници и пилички за нокти? Може би нещата, които ние приемаме за даденост, ще бъдат най-неразбираеми за бъдещите хора. Както подсказва заглавието на един от романите, поставени в капсулата, един ден всички култури ще изчезнат, отнесени от вихъра^[1]. Световното изложение през 1939 година е било гордо да покаже на бъдещето как е изглеждал светът в този момент от историята. Но в старателната подготовка на капсулата се крие някакво отчаяние, сякаш създателите й са се страхували, че ще бъдат забравени.

На екрана се появи нещо подобно на обширен замък.

— Това е Огълторпският университет в Атланта, в който преподавам — каза професор Мърдок. — Идеята за капсулата на „Уестингхаус“ възникнала в него през 1936 година. Тогавашният ректор, Торнуел Джейкъбс, пресушил един закрит плувен басейн и го напълнил с хиляди предмети, сред които имало заснети на микрофилми енциклопедии и ежедневни вещи, като четка за зъби, червило, нож за белене на грейпфрут, палка за мухи, детски конструктор „Линкълн Логс“ и бутилка бира „Будвайзер“. Проектът бил толкова амбициозен, че Джейкъбс го завършил чак през 1940-а — една година след Световното изложение. Вследствие на това корпорация „Уестингхаус“ била обявена за откривател на първата времева капсула, въпреки че идеята за създаването й не била нейна. Джейкъбс използвал една погребална метафора и кръстил проекта си Криптата на цивилизацията.

Бейлинджър чу някакъв шум зад гърба си. Обърна се и видя в мрака мъж и жена да си тръгват. Когато стигнаха до изхода, те прошепнаха нещо на Карън Бейли. Мъжът посочи часовника си. Карън кимна разбиращо.

Проблясъкът на ново изображение накара Франк пак да погледне напред. Видя нацистки войници, снимани по време на параден марш. Последва серия от фотографии, показващи останки от бомбардирани сгради, танкове със свастики, купчини трупове в лагери на смъртта и гъбовидния облак от ядрена бомба.

— Когато му е хрумнала идеята за Криптата на цивилизацията, Джейкъбс навярно е гледал скептично на бъдещето на човечеството заради опустошенията, причинени от Голямата депресия. Целта му вероятно не е била да ни хвали пред бъдещите хора, какъвто е случаят с времевата капсула на „Уестингхаус“, а по-скоро да съхрани нещо, за което се е страхувал, че е застрашено от изчезване. През 1940 година, когато Криптата е била запечатана, песимизмът му със сигурност се е увеличил заради германската армия, вилнееща из Европа. В един от документите, оставени в капсулата, той пише: „Светът се е заел да погребе нашата цивилизация завинаги, затова ви оставяме тази крипта“.

Бейлинджър чу, че някой отново се движи зад гърба му. Когато се обърна за втори път, видя нова двойка да напуска потъналата в мрак стая. Той се намръщи.

— Криптата е оцеляла, но повечето времеви капсули не могат да се похвалят с този късмет — продължи професор Мърдок. — Контейнерите им не са водоустойчиви или съдържат органични вещества, които се разлагат. Освен това различни злополуки, дължащи се на човешката природа, осуетяват и най-добрите намерения. Например амбициозен град в Калифорния депозирал цели седемнайсет времеви капсули и ги загубил до една. Шестима абитуриенти от гимназия във Вирджиния подготвили времева капсула и я заровили на територията на училището. Това се случило през 1965 година. Впоследствие гимназията била разрушена, а шестимата бивши ученици забравили напълно какво са поставили в капсулата и къде са я заровили. Сякаш това събитие никога не се е случвало. Сега тези хора са увлечени в нещо подобно на играта Ловци на време.

* * *

Бейлинджър изпита безпокойство, защото видя още двама души да напускат стаята. „Какво става?“ — зачуди се той.

— Сред хилядите времеви капсули, чието местонахождение е в неизвестност — каза професор Мърдок, — има пет, които са най-търсените. Първата от тях е Капсулата от кервана за двестагодишнината.

На Франк му се стори, че професорът понижи глас и се наведе напред, за да чува по-добре.

— В Деня на независимостта през 1976-а…

Мракът сякаш се сгъсти.

— … една капсула, съдържаща двадесет и два милиона подписа, е откарана във Вали Фордж, Пенсилвания, с керван от коли, известен като Керванът за двестагодишнината. Президентът Джералд Форд смятал да ознаменува Войната за независимост на САЩ със специална церемония.

Гласът на професора отслабна още повече.

— Но преди церемонията някой откраднал капсулата от неохранявания камион.

Клепачите на Бейлинджър натежаха.

— Втората най-търсена времева капсула е в Масачузетския технологичен институт. През 1939 година инженери от института запечатали различни предмети в един контейнер и го поставили под голям циклотрон^[2], който сами били конструирали. След време циклотронът бил…