Дейвид Морел
Ловци на време (60)

3

— Слагай ги една върху друга! — подкани го Аманда.

Застанала сред руините, тя държеше изпънати напред ръцете си и Рей нареждаше една след друга дъски върху тях.

— Твърде много са — отвърна той.

— Дай още! — Залитна от тежестта. — Добре, достатъчно!

Младата жена се запъти към източения язовир. Чу още един изстрел. Той също дойде от север, но звучеше по-близо. „Франк? — помисли си. — Наистина ли си ти? По какво стреляш? — Внезапно я обхвана страх, че всъщност стрелят по него. — Не мисли по този начин! — скастри се тя. — Франк идва. Трябва да вярваш в това“.

Ръцете я боляха от тежестта на дъските, но продължи да върви, олюлявайки се, и най-накрая стигна до язовира. Пусна трупите на земята. Устата й бе пресъхнала, сякаш беше подсушавана с памук.

Рей се дотътри до нея и хвърли донесеното от него. Погледна часовника си.

— Два без двадесет.

— Времето минава бързо, когато се забавляваш — отвърна Аманда. Хвана две дъски и ги постави една върху друга на калния склон.

— Времето е относително във видеоигрите — обади се Господарят на играта в слушалките й. — Всичко зависи от това как е разпределено.

— Върви по дяволите! — изруга го младата жена.

Двамата с Рей побързаха да поставят още дъски върху калта.

— Много игри имат броячи на времето, но в тези с развиващи се цивилизации броячите показват месеците и годините вместо секундите и минутите. Всъщност един месец може да трае само минута. И обратно, някои игри претендират, че измерват конвенционалното време, но минутата на таймерите им може в действителност да трае две минути от така нареченото реално време. Геймърът излиза от играта и открива, че е изтекло два пъти повече конвенционално време, отколкото показва таймерът. Това може да има дезориентиращ ефект.

Аманда продължи да снове между брега и склона, опитвайки се да не обръща внимание на гласа.

— Освен това, както сами разбрахте, субективното игрово време може да е различно от това, което показва часовникът. Мой приятел, който умираше от рак, научи, че интензивната бързина на множеството решения, които изискват редица игри, запълва всеки миг и сякаш забавя хода на времето. За някои играчи четиридесетте часа, които средно отнема една игра, може да са равни на цял един живот.

Прозвуча изстрел отвъд празния язовир. Аманда инстинктивно погледна към планините на север.

— Можеш да се обзаложиш, че Франк има усещането, че това трае цял живот — подхвърли Господарят на играта.

— Не му вярвай. Той просто те манипулира — каза Рей. — Изстрелите са произведени навярно от ловци. Ако имаме късмет, може да ни намерят.

„Но какво биха могли да направят, за да ни помогнат? — запита се тя. — Ние сме ходещи бомби. В такъв случай какво би могъл да направи и Франк?“

— Аз никога не лъжа — заяви Господарят на играта. — Щом ви казвам, че тези изстрели показват, че Франк идва, значи можете да ми вярвате.

— Никога не лъжеш? Трудно ми е да повярвам. — Рей вдигна поглед към небето. — Обаче е абсолютно сигурно, че никога не казваш цялата истина.

„Не мисли така — рече си Аманда. — Франк идва. Сигурно е той. Просто продължавай да се опитваш да разсееш Господаря на играта“.

Тя сложи последната дъска в калта и забърза да донесе още.