Дейвид Морел
Ловци на време (5)

3

Апартаментът се състоеше от спалня, всекидневна и кухня. Таваните бяха високи и опасани с корнизи, а подовете — дъсчени. Мястото светеше от чистота и беше добре поддържано, но въпреки това Бейлинджър отново изпита усещане за старост.

— Докато бяхме в болницата, баща ми е заредил хладилника и шкафа с храна — каза Аманда. — Искаш ли да хапнеш нещо?

Бейлинджър се отпусна върху кожения диван. Умората го надви, преди да успее да отговори.

Когато се събуди, навън беше тъмно. Беше завит с одеяло. Аманда му помогна да отиде до тоалетната и да се върне на дивана.

— Ще стопля малко супа — каза му тя.

Щом се навечеряха, Аманда смени бинтовете и превръзките му.

— Докато спеше, излязох и ти купих пижама. — Тя му помогна да облече горнището, като се мръщеше при вида на раните му.