Дейвид Морел
Ловци на време (52)

2

Летище „Хънт Фийлд“, Ландър, Уайоминг, десет минути след полунощ.

Когато лиърът се приземи, Бейлинджър погледна през прозореца към светлините на пистата, която блестеше от скорошния дъжд. Той изгаряше от нетърпение отново да премине към действие. Преди да напусне летище „Тетърбъро“, бе провел няколко телефонни разговора и сега очакваше обещаните резултати.

Самолетът забави ход и двигателите му спряха да бръмчат. След като отвориха вратата, Франк слезе, видя един осветен прозорец и закрачи през локвите към сградата.

Като влезе вътре, откри мустакат мъж с каубойска шапка да седи зад тезгяха и да гледа филм за Втората световна война на малък телевизор.

— Вие ли сте Франк Бейлинджър? — попита мъжът.

— Да, аз съм.

— Наетата от вас кола чака отвън. Човекът, който я докара от града, каза да ви напомня, че цената на услугата след работно време е по-висока.

— Такава беше уговорката ни.

— Подпишете тези документи. Покажете ми кредитната си карта и шофьорската си книжка.

Бейлинджър излезе през централния вход на сградата и намери тъмен, покрит с капчици вода джип „Чероки“. Както му бяха обещали, на предната пасажерска седалка го очакваха карти. Той ги разгледа внимателно на светлината на плафониерата.

— Може ли да ни закарате до града? — попита го единият от пилотите.

— На път ми е.

— Кой би си помислил, че такова малко летище ще е толкова оживено по това време на нощта! — рече другият пилот.

Франк почти не обърна внимание на забележката. Обаче някакво предчувствие го накара да попита:

— Какво имате предвид?

— Мъжът вътре ни каза, че пет минути преди нас е долетял един „Гълфстрийм“. Странно нещо, полетът също е бил от „Тетърбъро“.

— Какво? — Бейлинджър пусна картите на седалката и влезе обратно в сградата.

— Някой да е долетял с „Гълфстрийм“ от „Тетърбъро“? — обърна се той към мъжа с каубойската шапка.

— Да. Преди пет минути. Беше жена. Току-що замина с една кола.

— Как изглеждаше?

— Не обърнах внимание.

— Към четиридесетгодишна? С хваната на кок коса?

— Сега, като ме подсетихте, май изглеждаше точно така.