Джон Конъли
Ангелите на гнева (44)

44

Заслонен от боровите дървета, разрушеният форт Улфс Фоли се скриваше от залязващото слънце; това бе само спомен от укреплението, издигало се някога край гората, очертанията на форта се губеха в тръни и бръшлян, повечето от сградите отдавна се бяха срутили и само стените от трупи се издигаха, все още здрави.

Истинското име на крепостта бе форт Мордънт, по името на сър Джайлс Мордънт, съветник на генерал Улф, който пръв предложил построяването на крепостта. Първоначално фортът бил замислен като депо за провизии и временен престой, брънка от цяла верига подобни фортове, простиращи се от британските колонии по източното крайбрежие до река Сейнт Лорънс на северозапад, във френските територии, и част от цял нов фронт, от който да бъдат извършвани нападения срещу Квебек. Но непостоянната природа на войната скоро направила форт Мордънт неподходящ за начертаните цели, а подписването на Парижкия договор от 1763 година изцяло премахнало нуждата от него. По това време Улф вече бил мъртъв, убит в битката на Авраамови поля заедно със своя враг Монкалм, а сър Джайлс се завърнал с кораб в родината и така и не се възстановил от раната в гърдите, от която починал на 33-годишна възраст.

През 1764 година било взето решение фортът да бъде изоставен, а малкият му гарнизон да бъде изпратен на изток. По това време вече му били прикачили името Улфс Фоли^[1] — макар пряката вина за построяването на форта да била на Мордънт, то именно Улф бил проявил глупостта да го послуша. Говорело се също, че Улф дължал доста пари на Мордънт и бил принуден да подкрепи идеята му; според други пък Мордънт бил глупак, а Улф предпочитал да го държи зает със строежа на укреплението, вместо да му се меси във военните въпроси. Каквато и да била истинската причина за изграждането му, укреплението не донесло късмет на никого от двамата и не повлияло на изхода от войната.

Човекът, на когото поверили изпълнението на решението за закриване на форта и евакуацията на състава, бил лейтенант Бъкингам, който се отправил на северозапад през април 1764, придружаван от един взвод драгуни. Още били на три дни път от укреплението, когато до тях започнали да достигат първите слухове. Те срещнали някакъв квакер мисионер на име Бенджамин Улман, далечен роднина на Джеймс Улман от Ню Джърси, изтъкнат деец на движението за премахване на робството. Бенджамин Улман се бил посветил на задачата да проповядва християнство на туземците и освен това понякога действал като посредник между племената и британските войски.

Улман съобщил на Бъкингам, че седмица по-рано гарнизонът във форт Мордънт провел наказателна акция срещу някакво абнакско селце, в която избил над двайсет души от местните, включително жени и деца. Когато Бъкингам поискал повече информация за причината за клането, Улман отвърнал, че не разполага с такава. Такава малка група местни, малко повече от голямо семейство, не би представлявала никаква заплаха за форта и обитателите му, а доколкото било известно на Улман, не съществувало напрежение между войниците и индианците. Абнаките считали построяването на форта за глупост. Нещо повече, те избягвали района на форта, защото бил majigek, което Улман превел като „нечист“. Всъщност това била една от причините Мордънт да предпочете мястото за изграждане на укреплението. Едно от малкото положителни качества на Мордънт бил интересът му към традициите на местното население и той завещал на поколенията десетки бележници с описания, съчинения и рисунки по темата. Французите били зависими от местните си водачи, а щом тези водачи изпитвали неохота да кръстосват определени райони от горите, това се превръщало в предимство, тъй като мястото щяло да бъде относително безопасно откъм чужди нападения. Така че нямало никаква разумна причина британците да атакуват абнаките.

Улман също така казал, че когато се опитал да установи какво точно се е случило, командирът на форта капитан Холкрофт му отказал достъп и сега Улман бил загрижен за умственото състояние на капитана. Освен това се тревожел за безопасността на съпругата и дъщерята на Холкрофт. При поемането на командването на форта Холкрофт настоял семейството му да го придружи, въпреки всички съвети да се въздържи от това. Улман се бил отправил на изток с намерението да уведоми властите за своите тревоги и сега той се съгласил да придружи лейтенант Бъкингам и хората му до форт Мордънт.

Още отдалеч забелязали ястребите, кръжащи над укреплението. Когато стигнали до форта, намерили портата отворена, а всички обитатели мъртви. Нямало следи от индианско нападение. По-скоро изглеждало, че конфликтът бил възникнал в самия гарнизон и войниците се били избили едни други. Униформите им вече не били някогашните строги одежди, а били украсени с разни кости, човешки и животински, а лицата им били оцветени като свирепи маски. Повечето били застреляни, но някои били промушени с нож или сабя. Съпругата на капитан Холкрофт била намерена в покоите си с извадено сърце. От офицера и дъщерята нямало и следа. Впоследствие, след като претърсили околността, намерили останките от капитан Холкрофт и тук за първи път установили признаци на абнакско присъствие: Холкрофт бил скалпиран, а тялото му било разчленено и провесено от едно дърво.

Докато хората на Бъкингам погребвали мъртъвците, Бъкингам и Улман се отправили да търсят абнаките. Бъкингам не искал да се среща с тях без защитата на войниците си, защото абнаките били воювали на страната на французите и споменът за зверствата им бил още пресен в главите на британците. След обсадата и последвалата касапница във форт Уилям Хенри през 1757, командирът майор Робърт Роджърс намерил шестстотин предимно британски скалпа, окичили абнакското селище Сейнт Франсис, и за отмъщение го унищожил изцяло. Отношенията с абнаките оставали обтегнати. Улман уверил Бъкингам, че докато той играе ролята на посредник и никой не проявява враждебност, животът им е вън от опасност. Бъкингам промърморил, че останките на Холкрофт не потвърждавали подобен оптимизъм и за него убийството на офицера поради каквато и да било причина си било открита война от страна на индианците.

След тричасова езда, по време на която Бъкингам бил убеден, че са изложени постоянно на погледите и ножовете на абнаките, те били пресрещнати от тежковъоръжена група от местните, които мигновено обградили двамата мъже. Главатарят се представил като Томах или Томас. На врата си той носел кръст и бил покръстен в католическата вяра от френски мисионери, приемайки името Томас. Бъкингам не бил сигурен какво го притеснява повече: че е обграден от абнаки или че е обграден от католици. Въпреки това той и Томах седнали заедно и с помощта на Улман индианецът им разказал какво се било случило във форта.

По-голямата част от този разказ не била отразена в официалния доклад по случая. Рапортът на Бъкингам по така наречения „инцидент във форт Мордънт“ отразявал само, че в укреплението се разразил спор от неясно естество, вероятно под въздействието на алкохол, който довел до смъртта на целия гарнизон, включително на командващия офицер капитан Холкрофт и неговата съпруга. Ролята на абнаките в убийството на Холкрофт била разкрита едва след като Улман починал и прочели личния му дневник, но Улман също бил пропуснал част от разказаното от Томах, очевидно по взаимно съгласие с Бъкингам. Въпреки това дневникът на Улман донякъде обяснявал защо Бъкингам позволил убийството на негов колега офицер, извършено от абнаките, да остане недокладвано и ненаказано. Бъкингам бил професионален войник и разбирал, че понякога една лъжа е за предпочитане пред истина, която би помрачила славата на любимата му армия.

Дневникът на Улман разкрил няколко важни подробности. Първата подробност била, че Холкрофт очевидно бил спрян от абнаките, докато преследвал собствената си дъщеря, но въпреки усилията на абнаките и по-късното издирване, проведено от Бъкингам и хората му, дъщеричката така и не била открита. Второ, католикът абнаки разправил на Улман, че индианците се били отправили да избият обитателите на форта като възмездие за по-раншното клане. Малката група воини, превъзмогнали страха си от територията на форта, били покръстени католици, макар да носели и тотемите на своето племе. Пристигнали във форта само за да открият, че войниците сами били свършили работата, за която били пристигнали, и трябвало да се задоволят единствено с отмъщението над самия Холкрофт, когото Томах описал със същата дума, която Улман бил използвал по-рано пред Бъкингам: majigek.

Накрая, според Улман, абнаките твърдели, че преди да умре, Холкрофт дошъл на себе си и започнал да моли мъчителите си за прошка. Улман признал, че му било трудно да разбере последните думи на Холкрофт такива, каквито ги разказал Томах, и се принудил да ги изясни на лош френски, но отново без успех. Изглежда, Холкрофт ругаел и на английски, който Томах почти не разбирал, и на френски, който Томах разбирал малко повече, и на смесица от пасамакодски и абнакски, които Холкрофт бил понаучил по време на престоя си в района, защото и той като Мордънт бил учен човек.

Това, което Улман успял да разбере, било, че според Холкрофт клането на абнаките било извършено по заповед на цесуна, Бога Гарван, който кълвял на перваза на прозореца му. Освен това той го нарекъл и апоколи, Обърнатият Бог, който му говорел иззад огледалото, на което се бръснел и който понякога го зовял от дълбините на гората, а гласът му сякаш тътнел дълбоко изпод земята. Това било същото същество, същият демон, който заразил хората му с лудост и ги насъскал един срещу друг.

Холкрофт употребил и още една дума във връзка с въпросното създание, преди абнаките да го подложат на мъчения: то било ктахомики — така наричат осите и по-специално онзи вид, който гнезди в почвата.

Холкрофт умрял, крещейки нещо за Бога на осите.