Джон Конъли
Ангелите на гнева (12)

12

Както се очакваше, вечерният бюлетин съдържаше доста информация за Пери Рийд, за неговите лични и бизнес дела. В 22,40 предишната вечер, докато аз още премислях чутото за разни самолети и списъци, Хенри Гибън и Алекс Уайлдър, близки сътрудници на Рийд — краля на колите втора употреба в Североизтока, — били спрени за проверка от Агенцията за борба с наркотиците, докато излизали с колите си от паркинга на един рокерски бар на десет мили източно от Харден. При претърсването се оказало, че в багажниците на автомобилите се съдържат количества оксиконтин и хероин на обща стойност 50 000 долара; това изненадало Гибън и Уайлдър, тъй като а) те не се занимавали с продажба на хероин; и б) багажниците им били празни, когато паркирали колите си. Освен това в колата на Уайлдър били открити големи количества детска порнография и няколко флаш памети, както и мобилен телефон, съдържащ номерата на повече от дузина заподозрени за склоняване на деца към проституция. И двете коли били регистрирани на името на някой си Пери Рийд от Харден, Мейн.

В един след полунощ във фирмата за коли на Пери избухнал пожар, подсилен от силния вятър и трийсет литра етилов алкохол, и унищожил целия автопарк, както и всички прилежащи сгради на фирмата и стриптийз бара, разположен в съседство.

В 3,30 същата нощ Пери Рийд бил арестуван, след като при претърсване в дома му били открити голямо количество дискове и флашки, съдържащи двайсет и пет хиляди порнографски снимки на деца, и мобилен телефон, съдържащ същите номера като онзи, открит в колата на Алекс Уайлдър.

Освен това бил намерен пистолет марка „Лама“ със седефена ръкохватка и хромово покритие, който при последвалата проверка се оказал използван при смъртоносното прострелване на двама души в апартамент в Бруклин миналата година и с който вероятно била пребита тяхната приятелка, която вследствие на получените травми останала трайно невменяема. Телефонните номера на тези хора също се оказали в указателите на мобилните телефони на Уайлдър и Рийд, а отпечатъците на Пери Рийд били открити върху оръжието, след като предварително били свалени от чаша за кафе в офиса му и положени върху ръкохватката на пистолета, преди той да бъде подхвърлен в дома му — факт, който останал неизвестен за полицията, а впрочем и за самия Рийд.

Един от детективите по-късно коментирал, че Пери Рийд определено бил най-загазилият човек на света, като на второ място се класирал Алекс Уайлдър, а Хенри Гибън държал третото място. Арестите били следствие от анонимен сигнал и всички били доста доволни от нощната смяна, с изключение вероятно на Пери Рийд, който настоявал, че е невинен, и искал да знае кой е подпалил фирмата и бара му, но тъй като Пери Рийд бил изправен пред перспективата от доживотен затвор, никой не се интересувал особено от мнението му.

— Лош късмет за Пери — обърнах се към Ейнджъл по-късно същата вечер, докато двамата с Луис седяха в сепарето в дъното на „Голямата изчезнала мечка“ — същото, в което бях говорил с Мариел и Ърни предишната вечер. Двамата пиеха индийски светъл ейл „Мак Пойнт“, произведен от Белфастката пивоварна компания, и караха Дейв Еванс да се чувства неудобно, без сам да знае защо. Ейнджъл и Луис бяха от Ню Йорк, но не това притесняваше Дейв; нито пък тяхната хомосексуалност, тъй като Дейв приветстваше в „Мечката“ всеки, който не си разлива бирата, не обижда персонала и не се опитва да открадне емблемата на заведението — препарирана мечешка глава.

Но Луис убиваше хора, а Ейнджъл понякога му помагаше и макар двамата да не рекламираха открито своите занимания, усещането за фаталност, което витаеше около двамата, обикновено караше по-чувствителните граждани да стоят настрана. Понякога се питах дали не съм заприличал на тях: именно те двамата бяха натопили Рийд и съдружниците му, но планът беше мой. От морално-философска гледна точка можеше да се каже, че аз се превръщам в един от онези, срещу които се боря, но това не би било точно. Аз просто бях друг, уникален вид изверг.

— Изглежда, сякаш човекът е умирал от желание да влезе в затвора — каза Луис, разсъждавайки върху съдбата на Пери Рийд.

— Да, очевидно е правел всичко възможно да постигне това — съгласих се. — Чудя се откъде се е взела всичката тази дрога?

— Заехме я от едни рокери — каза Ейнджъл.

— Заехте я?

— Е, за постоянно.

— Дрога и пистолет плюс детска порнография — казах. — Някой би нарекъл това свръх прекаляване.

— Друг би го нарекъл подсигуряване — рече Луис.

— Е, нали затова си плащам.

— Я ми напомни колко вземаме за тази работа? — попита Ейнджъл.

— Още по една бира?

— Давай.

— Брой я бонус — казах аз. — Не ми е в стила да съм скръндза.

Повиках още по една бира. Когато поръчката пристигна, пих за тяхно здраве и бутнах към тях дебел кафяв плик. Бях го получил същия следобед от мъжа на Беатрис Лосано. Той не каза нищо, даже мерси, не даде никакъв знак, че събитията в Харден имат връзка със съпругата му. Просто ми даде плика и си тръгна.

— Знам, че не ви трябват пари, но е хубаво човек да знае, че оценяват работата му — казах.

— По-добре да ги имаш и да не ти потрябват — каза Ейнджъл и пъхна парите в джоба си. — Ейми Прайс каза ли нещо?

— За произшествието с Рийд? Не.

— Умна жена. Но ще ти бие шута по някое време, нали знаеш?

— Може би. А може би не.

— Няма може би. Тя съвсем определено е от онези странни адвокати, на които им пука за закона.

— Не и когато не й изнася.

— Може би не е чак толкова странна.

— Може би не. Искаш ли да чуеш нещо наистина странно?

— От теб? Ако ти го считаш за странно, най-добре да се обадим на „Нешънъл Инкуайърър“, за да го чуят и те.

Отпих от бирата.

— Става дума за един самолет…

Докато ние си говорехме, Андреа Фостър умираше. Имаше кръв по устата, по ръцете, в косата й. Не всичката беше нейна.

Тя лежеше неподвижно, преживявайки отново последните събития от живота си. Витаеше над себе си и над съпруга си, видя как изкачват височинката и тръгват към мястото, което им бе посочил непознатият. Видя как спират, чу възгласа на Крис, изразяващ изненада, а след това потрес. Тя видя повалени идоли — потрошена статуя на Буда, Ганеша, покрит с кръв и нечистотии, Пиета с обезглавени фигури, заменени с кукленски глави. Видя дървена ограда. Видя пресичащи се сенки: два кръста с тленните останки на хората, които са били приковани към тях, само кости, и още кости в подножието на всеки от кръстовете. Видя мъртви птици, провесени за краката от клоните. Видя устата на Крис да се отваря, за да каже нещо, паниката му и дългия език, който изскочи от челюстите му — език с остър връх и шипове, и докато Крис падаше ничком, видя стрелата, която го бе пронизала, с жълта дръжка и червено-бяло перо. Той се сгърчи в краката й и тя държа ръката му, докато очите му угаснаха. Нямаше време дори да заплаче, преди да чуе стъпките зад гърба си, които се приближиха бързо и два удара в главата я проснаха в безсъзнание.

Тя лежеше, подпряна на дънер, небето над нея се осветяваше от бледожълта луна: над главата й нямаше покрив, а само силуетите на няколко дървета. Стената срещу нея бе облепена със страници от свещени книги: библии и корани, текстове на английски, хинди, арабски, с познати и непознати символи и букви. Всички страници бяха надраскани с порнографски изображения. Освен това страниците бяха нацапани с тъмни петна, някои пресни, други стари, и тя знаеше, че петната са от кръв.

В главата си чувстваше огромен натиск, сякаш мозъкът й се издуваше в черепа. Може и да беше така. Не беше ли такъв ефектът от силен удар по главата? Не можеше да движи краката си. Не можеше да говори. Тя беше една пленена душа, но скоро щеше да бъде освободена.

На вратата се появи фигура. Той продължаваше да бъде само един тъмен силует, същество от мрак. Тя още не бе зърнала лицето му, но черепът му беше със странна форма: обезобразен като духа му. Дори да можеше да говори, какво би му казала? „Пожали ме“? „Съжалявам“?

Не, не съжаляваше. Не бяха виновни. Не бяха направили нищо лошо. Просто се бяха изгубили и по този начин се бяха превърнали в плячка. Той ги бе подмамил навътре в гората, обещавайки негласно сигурност и помощ, а след това ги бе нападнал, поваляйки мъжа й със стрела, а нея — с юмрук и нож.

Крис. О, Крис.

Тя посегна към сребърното разпятие на врата си, подарък от нейната майка за първото й причастие, но кръстчето бе изчезнало. Той й го бе отнел и на лунната светлина тя го видя да блести между страниците на стената до главата й и различи капчиците прясна кръв по него.

Сега тя чу дишането на непознатия и неговите издишвания се смесиха със собствените й гаснещи дихания, докато последното от тях заседна в гърлото й и тя започна да потръпва. Смъртта се спусна върху нея, следвана плътно от непознатия.