Джон Конъли
Ангелите на гнева (25)

25

Адив и Йонатан се влачеха през дивата, обрасла с борови гори пустош на Пайн Баренс в Джърси. Бяха пътували часове през пресечени местности, преди да ги изхвърлят насред гората. Мъжът, наречен Ейнджъл, им посочи приблизително накъде трябва да се движат, за да се доберат до Уинслоу или Хамилтън, но те му нямаха особено доверие, пък и честно казано, самият Ейнджъл не изглеждаше съвсем наясно с посоката.

— Не си падам много по природата — каза им той с насочен пистолет, докато птиците чуруликаха над главите им. — Има прекадено много дървета. Пък и разни змии, диви котки, мечки.

— Мечки? — попита Адив.

— Плюс змии и диви котки — потвърди Ейнджъл. — Мечките не са най-големият проблем.

— Защо?

— Защото те се страхуват повече от вас, отколкото вие от тях.

— Дали? — каза Йонатан.

— Да — потвърди Ейнджъл. После се замисли. — Не, това май беше за паяците. Е, наслука.

Вратата се затвори и Адив и Йонатан останаха сами насред пейзаж от пръст, кал и шубрак. Вече сте стъмваше, но поне бяха намерили някакъв път, по който не се виждаха нито коли, нито лампи.

— Мислех, че ще ни убият — каза Адив.

— Вече ще знаеш да се държиш по-възпитано — каза Йонатан.

— Може би — допусна Адив. — А ти ще знаеш да не размахваш пистолет пред когото не бива.

Продължиха да крачат в мълчание.

— Скоро трябва да стигнем до някой магазин или бензиностанция — каза Адив.

Йонатан не беше толкова сигурен. Бяха ги откарали много навътре в пустошта и доста време мина, докато излязат на нещо като път. Той само искаше да се измъкнат от гората, преди да е паднала нощта. Надяваше се равинът да е добре. Това, че бяха понесли лична и професионална обида, беше едно, но ако нещо се случеше с равина…

— Поне ни оставиха дребни за телефон — каза той.

Адив бръкна в джоба си и извади четирите монети от четвърт долар. Стисна ги в шепата си, целуна опакото на ръката си и разтвори пръсти отново. Спря се и ги разгледа отблизо в сгъстяващия се здрач.

— Какво има? — каза Йонатан.

— Копеле — каза Адив тихо.

Той пусна монетите в ръката на Йонатан и превключи на иврит. ’Бен зона! Я хатихат хара! Ата зевел шеба’олам!’ Той размаха юмрук в посока югоизток и удари с него лявата си длан.

Йонатан разбърка монетите с показалец върху дланта си.

— Канадски центове — каза той. — Копеле.