Метаданни
Данни
- Серия
- Максимум Райд (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Saving the World and Other Extreme Sports, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Александър Маринов, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Детска фантастика
- Научна фантастика
- Научно фентъзи и технофентъзи
- Роман за деца
- Свръхестествен трилър
- Социална фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- mladenova_1978
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън
Заглавие: Спасяването на света и други екстремни спортове
Преводач: Александър Маринов
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: „Егмонт България“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Дедракс“ АД, София
Редактор: Вида Делчева
Коректор: Таня Симеонова
ISBN: 978-954-27-1230-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2142
История
- — Добавяне
90
— Бре, бре! — Напънах и сетните си сили, за да придам поне малко жизненост на гласа си. — Каква среща! Често ли отсядаш тук? Как е храната?
Джеб се приближи и влезе в кръга бледа светлина, идваща от оранжевата аварийна лампа. Изглеждаше както обикновено — може би само беше малко по-уморен. Явно измъчването на деца беше изтощително.
Озари ме с добре познатата си усмивка с нотка тъга.
— Всъщност никой не знае, че съм тук.
Завъртях очи.
— Брей! Е, спокойно, ще гледам да не те издам!
— Запозна ли се с Директора? — попита той.
Ролята ми се срина, но все пак опитах да запазя самообладание.
— Да. Колко забавна само се оказа! От три милиарда жени с яйчници на планетата трябваше да се падна точно в тези на най-успешната кандидатка за титлата „сбъркан психопат“.
Джеб клекна на мръсния каменен под и се вгледа в мен. Усетих, че тялото на Ейнджъл се стяга напрегнато и се зачудих дали долавяше нещо в главата му. Той не обръщаше внимание на останалите, включително и на Ари.
— Все още можеш да спасиш света, Макс.
Внезапно залялата ме вълна от изтощение едва не ме помете. Прииска ми се да се свия в ембрионална поза и да прекарам така остатъка от живота си, който — надявах се — нямаше да продължи още дълго. Бях полагала твърде много усилия твърде дълго — бях работила на 140%. И накрая бях ударила дъното.
Спуснах клепачи уморено и се облегнах на тъмната каменна стена.
— Как? — попитах. — С Ре-Еволюцията? Или с плана „Наполовина“? Не, благодаря. Мисля да сляза от влака на побърканите разрушители на света.
Макс, трябва да ми повярваш — каза Гласът в главата ми. — Беше създадена, за да спасиш света. И все още не е късно.
Престани, Глас — помислих на свой ред. — Писна ми.
Макс — каза Гласът. — Макс.
Внезапно прозрях, че всъщност не се чуваше вътре в главата ми.
О, Боже.
Отворих очи.
Джеб все още клечеше пред мен.
— Стигна толкова далеч, Макс — каза Гласът, но всъщност се движеше устата на Джеб и звукът идваше от него. — Почти стигна. Всичко ще се нареди, но трябва да направиш максималното. И трябва отново да започнеш да ми вярваш.
Джеб говореше с Гласа, който бях чувала в главата си месеци наред.
Той беше Гласът.