Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (76)

74

Лос Анджелис, банда!

— Не са нито Хладните, нито Кръвните… Да не би да са Хладнокръвните? — попита Иги напълно сериозно.

— Ш-шт! — изшътка Зъба. — Тихо! По-добре да не наливаме масло точно в този огън. Ясно?

— Ясно — каза Иги, но Гази се закиска и чукна пет с него.

— Освен това се казват Духовете — припомни му Зъба. — Написано е на якетата на всички.

— О, как пък съм го пропуснал? — каза Иги саркастично.

Зъба се плесна по челото наум.

— Йоу — чу се глас.

Зъба се обърна. Онзи на име Кийз, се приближи. Същата сутрин, докато се криеха в един празен парцел в източен Ел Ей, изведнъж ги заобиколи голяма банда. Истинска улична банда — Духовете. Приготвиха се за бой, но един от нападателите — Кийз — ги разпозна от новините. Оказа се, че следи и блога на Зъба. Бандата контролираше тази част от града и Кийз им предложи безопасно скривалище. Сега кимна на Зъба.

— Насам, брато.

— Прочути сме — прошепна Иги толкова тихо, че Зъба едва го чу.

— Да, свинският грип също — прошепна в отговор.

Последваха Кийз до изоставена постройка в средата на враждебна западнала уличка. Хората ги огледаха любопитно, но с едно махване на ръката Кийз ги накара да отклонят очи.

— Искам яке на Духовете — прошепна Газопровода на Зъба.

Зъба забеляза, че малкият понечи да го хване за ръка, но се отказа. От раздялата насам Газопровода се опитваше да се държи желязно, но Зъба се стараеше да не забравя, че той все пак е просто малко момче. Макс може и да беше най-безкомпромисният човек, когото познаваше, но се справяше учудващо добре с майчинските задължения — превръзки на раните, успокояване на малките след кошмар… Не си беше давал сметка колко допълнителни усилия костваше това.

Последваха Кийз по каменните стъпала, а Зъба се пресегна и хвана Гази за ръка. Момчето го погледна с изненада, но след това стисна ръката му в своята. Беше постъпил правилно.

На входната врата пазеха двама здравеняци, но с едно кимване Кийз ги накара да се дръпнат. Вътре напомняше изтърбушената къща, в която бяха попаднали с Макс във Вашингтон, само че тук беше още по-отблъскващо. Поне беше относително безопасно и тайно — две от любимите му характеристики.

— Мое да останете е тука — посочи Кийз една стая.

Вътре като че неотдавна беше избухнал някой от по-сериозните експлозиви на Иги.

— Чудно. Благодаря, братле — рече Зъба и тримата с Иги и Газопровода се отпуснаха на пода.

Време беше да се стегне и да измисли план.