Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (38)

36

— Това е прекалено лесно — промърмори Зъба и повдигна вежди към земята на шестстотин метра под нас.

— И аз си мислех същото. Липсват само огромните яркожълти стрелки с надпис: Насам, банда!

Бяхме описали огромен кръг във въздуха и след по-малко от час бяхме открили следи от гуми. Изглежда, беше голям камион — имаше няколко дири, които бяха посипали пясък от пустинята по шосето почти на километър. Не успяхме да измислим друга причина камионът да напуска шосето, а после да се връща на него. Освен ако не принадлежеше на крадци на кактуси, например. Или на колекционери на пясък. Или на снимачен екип.

Предвид, че бяхме в окръг Средата на нищото, САЩ, на километри наоколо имаше само едно шосе. На което имаше ясни следи от камион, водещи в една посока. Майчице, та това беше крещящо!

— И сме на път да се хванем на въдицата, защото внезапно и напълно неочаквано ни е обзела невероятна тъпота? — попитах.

Зъба кимна мрачно.

— Ще се хванем на въдицата, защото нямаме друг избор.

— А, да. Как не се сетих!

Три часа бърз полет по-късно ги видяхме — петосен камион, паркиран край пътя във вероятно най-пустата и най-самотна част на Аризона. От тук вероятно нямаше връзка дори и с 911. Никаква помощ. Човек можеше да изстрелва по една сигнална ракета на всеки половин час в продължение на дни, без да бъде забелязан от никого.

— Явно пристигнахме — рекох с въздишка. — Виж каква тълпа посрещачи. Нали уж Заличителите били елиминирани?

— Значи Гласът те е излъгал?

— Не — произнесох замислено и се оставих на въздушното течение, подобно на Зъба. — Всъщност никога не ме е лъгал. Значи щом не са Заличители, са заместителите на Заличителите. Каква утеха…

— Аха — Зъба поклати глава. Положението определено не му харесваше. — Обзалагам се на пет долара, че са по-лоши от оригинала. А и вероятно са въоръжени.

— Без съмнение.

— И ни очакват, разбира се.

— Само дето не им изпратихме официално известие, че пристигаме.

— Ама че гадост. — Зъба полагаше усилия да гледа навсякъде другаде, но не и в безполезната ми лява ръка.

— Казваш го само защото все още имаш някакви остатъци от здрав разум.

Описах широк кръг и се опитах да се настроя за немислимата схватка — съотношението беше няколкостотин на двама, при това надмощието беше на страната на нещо по-лошо дори от Заличителите. Нямах представа дали останалите от ятото ще могат да ни помогнат.

Мисията си беше чисто самоубийство.

Поредното.

— Поне едно е хубаво — обади се Зъба.

— Сериозно? Какво?

Че новите подобрени Заличители щяха да ни изтезават, преди да ни избият?

Той ми се ухили толкова неочаквано, че за секунда забравих да махам с криле и се спуснах с метър-два.

— Ти ме о-о-обичаш — изтананика самодоволно и протегна ръце встрани. — Обичаш ме е-е-ей толкова.

Гневният ми писък вероятно можеше да бъде чут и в Калифорния, ако не и в Хаваи. Със сигурност армията непознати под нас го бяха чули. Но не ми пукаше. Прибрах криле до гърба си и се устремих надолу, решена да се отдалеча от Зъба възможно най-бързо. Думите му ме изпълниха със сляпа неукротима жажда за кръв и бях готова да се справя с няколко хиляди заместители на Заличителите, независимо какви бяха.

Което — признах вътрешно — вероятно беше и неговият замисъл.

За наше удивление успяхме да се приземим с тичане на покрива на камиона, без телата ни да станат на решето от куршуми без никаква аеродинамичност.

Главите им се завъртяха към нас. Наподобяваха Заличителите, но имаше нещо различно. Не можех да преценя какво точно.

— Иги? — извиках.

— Макс! — чух сподавения му вик от каросерията на камиона и се затичах към ръба.

— Добре ли… — започнах, след което видях Джеб, Ари и Ейнджъл на земята под мен. — Ейнджъл! — извиках. — Добре ли си? Ще направим тези нещастници на нищ…

Арктическият студ в очите на Ейнджъл ме спря.

— Казах ти, че аз трябва да бъда водачът, Макс — каза тя със стряскащо равнодушие. — Сега е време да умрете. Последните форми на живот от лабораториите са подложени на елиминация. Вие също. — Тя се обърна към Джеб. — Нали?

Джеб кимна сериозно, след което светът изчезна преди да мигна.