Метаданни
Данни
- Серия
- Максимум Райд (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Saving the World and Other Extreme Sports, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Александър Маринов, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Детска фантастика
- Научна фантастика
- Научно фентъзи и технофентъзи
- Роман за деца
- Свръхестествен трилър
- Социална фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- mladenova_1978
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън
Заглавие: Спасяването на света и други екстремни спортове
Преводач: Александър Маринов
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: „Егмонт България“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Дедракс“ АД, София
Редактор: Вида Делчева
Коректор: Таня Симеонова
ISBN: 978-954-27-1230-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2142
История
- — Добавяне
109
Добре дошли в Блога на Зъба!
Датата днес: Вече е твърде късно!
Вие сте посетител номер: Броячът на посещения отказа. Претовари се. Но сте доста нагоре, честно.
Да се държим заедно, хора!
Така, народе, намираме се на Източното крайбрежие, някъде между Маями и Ийстпорт, Мейн. Няма да ви давам повече подробности. На път сме отново да обединим сили с Макс. Нямам време да ви преразказвам всички подробности, достатъчно е да кажа само, че реших, че ятото трябва да е заедно, докато ни е възможно.
Не можем да смогнем на потока от писма, който получаваме, но благодаря на всички, които ни подкрепят. Ще отговоря само на няколко души и ще го направя от тук, след което трябва да изчезваме.
До Advon777 от Юта: Не знам — и не искам да знам — откъде си намерил базука. Но въпреки че би могла да свърши работа, мисля, че не е добра идея да я човъркаш. Може би е по-добре да я върнеш там, откъдето си я взел.
До Felicite StarLight в Милано, Италия: Благодаря за предложението, но в момента наистина нямам време за приятелка. Иначе идеите ти са… доста вълнуващи, но сега не е моментът.
До JamesL в Онтарио: Благодаря, братле. Оценявам подкрепата. Нуждаем се от помощта на всички около нас, но няма проблем да изчакаме да завършиш втори клас.
До PDM1223: Чудесно! Именно за това говоря! Да разкажем на хората около себе си какво става, да разпространим новината, да организираме протести и прочее. Да спрем чудовищните фармацевтични корпорации като „Айтекс“. Проникнах в системата на компании като „Стела Корп“, „Дивестра“, „Мофонго рисърч“, „Дилейни, Минкър, Принс“ и още няколко и открих, че всички те са „Айтекс“ под друго име, в различните държави. „Стела Корп“ е в Англия, недалеч от теб. Ще намериш целия списък в Приложение Д като Дебили.
До останалите — прочетете писмото му! Схванал е абсолютно точно какво имам предвид и какво трябва да се случи.
До всички в района на Сиатъл: в събота се организира протест. Вижте за точните час и място плана, който направи BigBoy-Blue (благодарности, ВВВ!), прикачен в Приложение Е. Хората от другите градове да следят програмата. Задава се същинско цунами от събития. Благодаря на всички, които помагат това да се случи! Ще спасим света! Ние сме последната надежда!
Зъба написа последните думи, отпусна се назад и разтърка очи. Беше два часът сутринта.
Тримата с Иги и Газопровода бяха решили да се промъкнат на борда на един товарен самолет в 6:10. Другите двама още спяха, свити върху чувалите със зърно в единия ъгъл на огромния хангар. Зъба беше предложил да поеме цялата стража. Трябваше да навакса с блога си, а и те изглеждаха далеч по-изтощени от него самия. Бяха прелетели по цялата ширина на Щатите само с няколко кратки спирки за почивка и хранене.
Изключи компютъра, за да не хаби батерията. Когато меката му синкава светлина угасна, се почувства по-сигурно и остави среднощния мрак да го погълне.
Направо не можеше да повярва на прочетеното в блога — за засилващото се тайно движение, което младежите по цял свят организираха. Дори и на места като Казахстан и Тайван младите негодуваха и се приготвяха за действие. Беше получил съобщения от деца, готови да умрат за това, в което вярваха. Надяваше се да не се стига до там.
Облегна се на чувала със зърно и се заслуша в дишането на останалите. Беше мъчително — налагаше се да изчака тук до шест часа, след което да изтърпи дългия полет през океана, а накрая да се хвърли да издирва Макс из Германия. Би дал всичко да можеше да щракне с пръсти и да се озове там. За съжаление, лудите учени бяха пропуснали да му дадат тази способност.
Иначе беше изключително впечатлен от блога си… към който Макс се беше отнесла толкова несериозно. Зъба наистина смяташе, че децата са в състояние да променят нещата. По-важното беше, че самите те мислеха така.
Сложи ръце на тила си и се протегна, след което си позволи една доволна усмивка. Макс непрекъснато го дразнеше, че според цялото ято един ден Зъба щял да основе свой собствен култ.
Е, може и да го беше направил. И току-виж това се окажеше единственият начин да спасят всички.