Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (46)

44

— Брей! Специален тур от твоя милост? Сега вече съм убедена, че сънувам — троснах му се аз, но след това ми хрумна нещо. — Казаха, че са оттеглили всички Заличители. И ако не бях завързана, щях да опиша кавички с пръсти около думата оттеглили.

Ари ме погледна тъжно.

— Да, аз съм последният. Те… избиха всички останали.

По някаква причина примиреното тъжно потвърждение на ужасяващия факт накара кръвта ми да замръзне в жилите. Въпреки че беше ненавистен гнусен паразит, на моменти почти успявах да различа в него малкото момченце от едно време. Бяха го преобразили на тригодишна възраст и резултатът далеч не беше бляскав. Горкият.

Да, да, точно така. Горкият звяр, който се опита да ме убие няколко пъти. Присвих очи.

— Ятото също ще бъде елиминирано — казах. — Аз ли ще бъда първа? Натам ли си ме повел?

Той поклати глава.

— Разрешиха ми да те разведа наоколо. Знам, че трябва да ви оттеглят, но не знам кога точно.

Хрумна ми нещо.

— Виж, Ари — започнах с надеждата да звуча ласкателно. Ръмженето и заплахите ми идваха далеч по-естествено, така че не бях сигурна как се справям. — Защо не се опитаме да избягаме от тук заедно? Не знам какво ти е говорил Джеб, но вероятно и ти си в списъка на застрашените.

Понечих да продължа, но той ме прекъсна:

— Да, така е — каза, отново с пълно спокойствие.

Подкара количката през вратата и попаднахме в дълъг коридор, осветен от луминесцентни лампи и покрит с вечните квадрати от балатум. Внезапно той приклекна и разхлаби яката на ризата около врата си.

Дръпнах се, но той рече:

— Виж… Имам срок на годност. С всички ни е така.

Абсолютно отвратена, но и с някакво болно любопитство се наведох напред. На тила на Ари имаше подобна на татуировка редица цифри. Беше дата. Тази година и този месец, струваше ми се, макар че не бях сигурна. Интересно колко бавно се точи времето, когато човек е в плен.

Мислите ми: Уф! И после: Горкият Ари. И после: Това може да е поредният номер, поредният начин да ме манипулират.

— Какво искаш да кажеш с това „С всички ни е така“? — попитах подозрително.

Очите му — напомняха онези на детето Ари — се спряха върху моите.

— Всички ние, експериментите, имаме вграден срок на годност. Когато наближи, крайната дата се появява на тила на въпросния експеримент. Моята се появи преди няколко дни. Явно часът ми ще удари скоро.

Погледнах го ужасено.

— И какво ще стане на тази дата?

Той повдигна рамене, изправи се и отново забута количката.

— Ще умра. Щяха да ме елиминират заедно с останалите, но датата ми, така или иначе, беше близо, решиха да ме оставят. Понеже съм син на Джеб, както знаеш.

При тези думи гласът му потрепери, а аз впих поглед надолу по коридора пред себе си.

Това беше нова степен на низост, дори и за лудите учени.