Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (17)

15

— Знаех си, че е прекалено хубаво, за да е вярно — викна Гази. — Заличителите били мъртви, а!

— Не усетих, че идват — рече Ейнджъл объркано.

Сърцето на Ръч затуптя забързано и пулсът закънтя в ушите й. Тези Заличители се движеха в по-добър синхрон от всички, с които се бяха сблъсквали досега, но все пак летяха странно и тромаво. Ръч хвърли последен поглед към Ейнджъл, след което се зарея нагоре точно преди Заличителите да ги нападнат.

Съсредоточи се. Това им повтаряше Макс непрекъснато. Съсредоточи се.

Ръч го направи и се стовари върху един Заличител, като заби маратонките си в главата му. После се завъртя и вряза ръба на ръката си в гърлото му. Заличителят нададе странен стон и започна да губи височина.

— Ръч! Пази се! — извика Гази.

Фрас! Железният удар в ребрата й изкара въздуха. Тя вдиша безгласно и се опита да овладее пристъпа на паника. Инстинктивно продължи да движи криле, за да остане горе, докато успее да си поеме въздух, но не успя — Заличителят я нападна отново, готов да й нанесе удар с юмрука си. В последния миг Ръч се спусна внезапно надолу и огромната му космата лапа изсвистя над нея.

— На ти, гадино! — изсъска тя, стрелна се към него и го изрита. Целеше се в корема, но кракът й попадна по-надолу. Заличителят се преви на две беззвучно, а тя сплете пръсти и стовари двете си ръце върху врата му с всички сили.

— Ай! — Болезненият вик на Ейнджъл я накара да се завърти.

Един Заличител беше хванал най-малкия член на ятото за ръката, а тя неуспешно се опитваше да го изрита.

Ръч се спусна натам. Иги я изпревари, следвайки гласа на Ейнджъл. Двамата връхлетяха върху Заличителя. Иги заби юмрука си в ръката, с която онзи държеше Ейнджъл. Той нададе странен рев, обърна се и дръпна ръка, като продължаваше да хъхри сподавено.

Ръч погледна надолу. Тото беше впил зъби в глезена му и тръскаше глава, въпреки че висеше във въздуха — без криле.

— Погрижи се за него — прошепна тя на Ейнджъл.

Ейнджъл кимна и се стрелна три метра надолу. Заличителят тръсна крак, но Тото затвори очи и впи зъбите си още по-здраво със свирепо ръмжене. Глухите звуци, които съпровождаха ръмженето, явно бяха порой от ругатни.

— Ей! — викна Газопровода, за да привлече вниманието на всички. — Залегнете!