Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (74)

72

— Просто чудесно — прошепнах, докато надничах през високия плет. — Вижте, не се и опитват да придадат някакъв по-приличен вид на мястото, нали?

— Изглежда страшно потискащо — каза Ръч плахо. — Аз бих се чувствала ужасно, ако работех тук.

— Мислиш ли? — казах аз. — Аз бих се чувствала ужасно, ако ме подлагаха на жестоки и откачени научни експерименти вътре. Прилича точно на злокобно извратено място, на което учени злодеи се отдават на немислими потресаващи експерименти. Като присаждане на ДНК от други видове на невинни дечица.

— Например — рече Ръч.

— Какво ще правим там? — попита Ари.

На фона на грациозния ни източен вид — постигнат благодарение на птичите ни кости — Ари изглеждаше още по-буцест и тромав. Извисяваше се над нас в полумрака, докато оглеждахме британската централа на „Айтекс“.

Сградата беше бивш затвор — съвсем на място. И, братче, трябва да призная, че британците определено водеха на пазара за мрачни и потискащи места. Централата на „Айтекс“ имаше непогрешимото излъчване на затвор — внушителни монолитни правоъгълни сгради от мърлявокафеникави тухли.

Ако собственикът на „Айтекс“ чете тези редове, бих искала да му кажа едно нещо: озеленяване.

Целият комплекс беше обрамчен с телена ограда, висока поне три метра и половина, по която течеше ток. Отгоре завършваше с бодлива тел — в случай, че няколкото удара с пет хиляди волта не се окажеха достатъчно убедителни. Е, вярно, ако човек беше напълно смахнат, вероятно нямаше да бъдат.

Естествено, ние просто щяхме да прелетим над нея — така или иначе.

Ейнджъл преглътна звучно в тихата нощ. Погледнах я. Лицето й беше необичайно бледо, с ококорени очи.

— Какво има? — попитах и застанах нащрек.

Тя преглътна отново и ме хвана за ръката. Стиснах я и клекнах до нея.

— Улавям мисли и разни други неща, които идват отвътре — каза с треперещ глас. — От Белите престилки, а и на някакви неща с разум, но без тяло.

Мозък на клечка — помислих си.

— Мислите са ужасяващи — продължи Ейнджъл. — Просто потресаващи. Зли. Канят се да осъществят плана си и не ги интересува какво ще коства той. Не ги интересува, че ще загинат хора. Нито пък животни.

Или комбинацията между двете — помислих си.

— А други деца птици? — попитах я. — Други рекомбинантни форми? Заличители?

Тя поклати глава и къдриците й проблеснаха на луната.

— Мъртви са. Избили са всички.