Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (12)

10

И зазвучава злокобна музика, нали? „Скоро ще дойде и вашият ред.“ Чудо голямо! Опитваха се да ни заловят от четири години, но досега не се бяха справили особено добре.

Върнах се при останалите.

— Добре ли си? — попита Зъба.

Кимнах, но си спомних, че му бях ядосана. Врътнах се и демонстративно седнах до Ръч от другата страна на каньона.

— Пак чух Гласа — рекох.

— Какво ти каза? — поинтересува се Ръч, след което отхапа от навитото на руло парче салам.

Ейнджъл и Тото се втренчиха в мен напрегнато, а Зъба спря да пише на клавиатурата.

— Според думите му напоследък няма Заличители, защото всички са мъртви — изтърсих без заобикалки.

Останалите ококориха очи като паници.

— Как така всички са мъртви? — озадачи се Ръч.

Поклатих глава.

— Не знам. Ако не се занася с мен, вероятно има предвид, че… всички Заличители са си полегнали на тихо под земята.

Замислих се за Ари, сина на Джеб, когото бяха заличителизирали, и в гърдите ми се надигна тъпа болка. Горкият Ари! Какъв скапан живот му се беше паднал, при това — съвсем кратък.

— И кой е виновен за смъртта им? — Въпросът на Зъба улучи точно в десетката, както обикновено.

— Гласът твърди, че… всички клонове на „Айтекс“, Института и Училището по света са започнали елиминация на своите рекомбинантни ДНК-експерименти. И че ние сме почти единствените оцелели.

Постепенно смисълът на казаното кристализира в съзнанието ми. През тялото ми премина ледена тръпка и аз обвих ръце около коленете си.

Умълчахме се за около минута, докато осмислим чутото.

Накрая Тото се обади:

— Да знаете, ако някой се поинтересува — не мога да говоря. Ясно ли е?

Завъртях очи.

— О, да, това определено ще ги заблуди!

— Какво ще правим? — попита Газопровода.

Имаше разтревожен вид. Дойде и седна по-близо до мен. Пресегнах се и разроших гребена коса, който беше доста пораснал.

Трябваше да им вдъхна кураж, за да имаме сили да съберем парчетата от пъзела. И да затрием няколко Бели престилки по пътя.

— Имаме мисия…

— Имаме нужда от дом — почти ме прекъсна Зъба.

— Моля? — рекох озадачено.

— Трябва да си намерим постоянен дом — повтори Зъба сериозно. — Няма да издържим още дълго на тази гонитба. Според мен по-добре да зарежем мисията. Нека взривят света! Да си потърсим скривалище, на което никой няма да ни намери и просто… да оживеем.