Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (35)

33

Полетът в небето ми подейства чудотворно и оживително, както обикновено. Със Зъба не обелихме нито дума около четиридесет минути — носехме се безмълвно към мястото, на което бяхме оставили ятото. Бях доста неспокойна и започнах да обмислям почти невъзможната идея да си вземем мобилни телефони, за да поддържаме връзка в подобни моменти.

Накрая не се сдържах.

— Е, какво ти е? — попитах безцеремонно.

Сякаш го очакваше — издигна се и забави скорост, така че застана почти точно над мен. В полет това беше най-лесният начин да подадеш нещо.

Вдигнах дясната си ръка и той сложи в нея малък бял лист хартия.

Наведох очи към листчето, а той кривна криле и отново се върна до мен.

Беше снимка. Бях я виждала.

Снимката на малкия Газопровод, която бяхме намерили в изоставената порутена къща преди близо милион години. Бях я оставила в раницата в скривалището при останалите в каньона.

— Защо си я взел? — попитах.

— Не съм. — Гласът му беше спокоен както обикновено, но стойката му издаваше напрежението му. — Намерих я.

— Моля? — това звучеше странно. — Къде я намери?

— Между две книги в кабинета на доктор Мартинес в дома им — отговори той и ме погледна. Зяпнах го ужасена. — Едната книга беше по теория на рекомбинирането на ДНК, а другата — за птици.