Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (52)

50

Под голямото заглавие „Мъченията на децата птици, част втора“ ще видите снимка на един от Белите престилки, който ни връчва затворен кашон същата вечер.

Отворихме го предпазливо — очаквахме да избухне в лицата ни.

Вътре открихме тънък пакет. Беше дигитална рамка за снимки с размерите на книга, но не по-дебела от молив. Естествено, Гази на мига натисна червеното копче отстрани.

Рамката оживя и на екрана изплува същата онази снимка, която бяхме намерили със Зъба — първо в изоставената къща във Вашингтон, след това в дома на доктор Мартинес. При мисълта за нея гърлото ми пресъхна и се зачудих дали беше истинска. Надявах се, че доктор Мартинес беше добре. И ми се искаше да разбера каква беше ролята й във всичко това.

На снимката малкият Газопровод с издайнически зализания перчем беше в ръцете на жена с уморен и отпаднал вид. Гази беше пухкав и доволен — надали беше на повече от няколко месеца.

След това снимката се раздвижи… не като филм, а просто самата снимка се движеше. Образът се приближи и се завъртя, сякаш бяхме заобиколили жената, за да огледаме Гази. После всичко отново се отдалечи и се завъртя. Пред очите ни се появи грозна стая с напукани стени и мръсни прозорци. Дали беше изоставената къща, която посетихме във Вашингтон? Преди да се превърне в изтърбушено свърталище на престъпници?

Изображението се задържа върху дървена маса, а после — върху парче хартия отгоре. Образът отново се приближи и се фокусира, така че можехме да прочетем какво пишеше на хартията.

Беше чек. Името на получателя беше заличено. Чекът беше от „Айтекс“, на стойност 10 000 долара.

Гази се прокашля тихо. Усетих, че се опитваше да овладее чувствата си.

Майка му го беше продала за 10 000 долара на Белите престилки в Училището.