Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (114)

112

— Какво им пречат пеперудите? — възмути се Ръч вбесена.

— Мисля, че ги използваха само като пример — казах аз. — Идеята е, че тези неща са толкова малки и смъртоносни, че могат да открият дори игла в купа генномодифицирано сено.

Тото поклати глава, легна и закри очи с лапите си.

— Това е прекалено — изстена той. — Твърде чувствителен съм.

— А сега… запазихме най-хубавото за накрая — прогърмя гласът на Директора от високоговорителите. — Представям ви… Поколение Омега!

На подиума излезе момче. На възраст изглеждаше колкото мен, но беше с няколко сантиметра по-нисък и с около двайсет килограма по-тежък. Имаше светлокестенява коса и сребристосини очи. Беше облечен в един от магическите костюми, които променяха цвета си, а също и формата си чрез гласова команда.

— Охо, на този са му присадили много сладки гени — каза Ръч, а Ейнджъл се изхихика.

Директора му се усмихна, а той огледа тълпата безизразно.

— Омега бележи върха на постиженията ни — обяви бившата ми мама, — резултат е на над шест десетилетия проучвания. Той олицетворява безпрецедентен пробив и надминава решително всички хибриди, правени досега.

— Олеле! — рече Тото.

— На Омега залагаме надеждите и мечтите си за утопичното ни бъдеще. — От устата на Директора капеше мед. — Той е ключът към свръхразвитите хора на утрешния ден. Има имунитет срещу абсолютно всички познати ни болести, свръхточни рефлекси и завидно увеличена физическа сила. Минава всички разработени до днес тестове за интелигентност с невъобразимо високи резултати. Освен това паметта му работи изключително добре и с изключителна продължителност. Същински супермен.

— Освен това е готвачът мечта, а в свободното си време се занимава с флорална живопис — пророних аз.

— Доведохме го, за да ви покажем издръжливостта му и ненадминатото му върховенство като кандидат за основател на новата човешка раса в новия ни свят.

— Нов свят, пълен с трупове на хора и опустели домове — отбелязах аз.

— За начало Омега ще елиминира един непотребен, но все пак донякъде успешен хибрид между човек и птица — каза Директора. — И с това ще положи символичното начало на всичко, което предстои да се случи.

Застинах и впих очи в нея.

Тя ме изгледа невъзмутимо и попита:

— Нали така, Макс?