Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (61)

59

— Боже, Зъб, колко романтично! — рекох саркастично. — Що за свинска проява на сексизъм?

Той изпуфтя раздразнено, като лицето му дори не доби смешен вид, както можеше да се очаква.

— Не в смисъла на гадже, идиотка такава! Имах предвид като член на ятото! Боже, колко си самонадеяна! Опитвам се да ти кажа, че единият от нас трябва да се махне — или той, или аз. Не мога да понеса, че ще позволиш на някого, който се е опитвал да убие и двама ни, при това неведнъж, да остане с нас!

— Вероятно ако се напрегна, ще успея да осмисля това изречение — троснах се на свой ред. — Но не искам да избирам между двама ви! Хората се променят, Зъб. Не можеш да отречеш, че Ари спаси живота ни. Че помогна на Ейнджъл. Че докато бяхме там, ми показа част от нещата, които се случват в Училището.

— Да, и съм убеден, че няма никакви други подбуди за това! Сигурен съм, че не носи подслушвател, не ни следи, не казва на останалите къде се намираме във всеки миг! Сигурен съм, че седем години промиване на мозъка и обучение са се изпарили само с едно твое намигване!

Зяпнах насреща му.

— Той е на седем години, тъпако! Плюс това не намигам на никого! Нито на теб, нито на него, на никого! Той дори не си го е помислял!

Не бях виждала Зъба така ядосан. Беше стиснал устни толкова плътно, че кожата около тях бе побеляла.

— Сигурен съм, че допускаш най-сериозната грешка в живота си! — тросна се накрая.

След годините, прекарани в криене и летене извън радара (буквално и преносно), дори и сега, когато сипехме огън и жупел, го правехме тихо, така че само ние да чуваме гласовете си.

— Ари е убиец! — каза Зъба. — Отрова! Отровили са го и са го побъркали до такава степен, че дори не може да мисли трезво. Той е откровена заплаха и ако смяташ, че присъствието му тук е добре дошло, явно не си с всичкия си!

Поколебах се. Той беше дясната ми ръка, най-добрият ми приятел, човекът, който винаги, винаги пазеше гърба ми. Беше готов да умре, за да ме спаси, а аз бих се хвърлила и пред влак заради него, без да се замисля и за секунда.

— Добре — произнесох бавно и разтрих слепоочия. — Искрено мисля, че се е променил, а и, така или иначе, срокът му на годност изтича скоро. Но осъзнавам, че присъствието му тук е трън в очите на всички.

— Значи си го усетила, а, Шерлок?

Очите ми заискриха.

— Опитвам се да постигна някакво съгласие, идиот такъв! Щях да кажа: нека да помисля по въпроса. Междувременно ще го следя изключително зорко. При първия признак на нещо подозрително, ще се разправя с него лично. Става ли?

Зъба ме изгледа невярващо.

— Ти добре ли си? Май в крайна сметка вярно са те увредили безвъзвратно! Ари трябва да се разкара веднага!

— Той няма къде да отиде! Помогна ни, спомняш ли си? Няма да го приемат обратно. Освен това, както ти повторих вече няколко пъти, е едва на седем години, независимо от размерите си. Как ще оцелее?

— Изобщо не ме интересува — каза Зъба ледено. — Нямам нищо против да не оцелее. Забрави ли това? — Той вдигна ризата си и ми показа розовите белези от раните си. Преди време Ари го беше накълцал като филе. Зъба едва не се прости с живота си заради загубата на кръв.

Потръпнах при самата мисъл за онзи кошмарен ден.

— Помня — казах тихо. — Но просто не мога да го изритам на студа — без подслон и без надежда за оцеляване. Без да зная какво са му замислили Белите престилки. Само няколко дни — докато срокът му изтече.

Последните думи прозвучаха странно. Като оттеглянето. Срок на годност. Различни начини да кажеш „умирам“. Беше на седем години и нямаше да дочака осмия си рожден ден.

При това първите седем години от живота му бяха пълна гадост. Пълна.

Зъба ме мушна с пръст силно в гърдите.

— Ей! — казах.

Приближи се съвсем до мен. Беше с няколко сантиметра по-висок, но наведе лицето си точно до моето. Но този път не ме целуна.

— Ще допуснеш най-голямата си грешка — изръмжа той. — И ще си платиш скъпо. Ще видиш.

След което се обърна, скочи от верандата и се понесе безшумно в нощта на огромните си тъмни криле, без дори да докосне земята.