Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (80)

78

— Ще ви унищожим — жужаха роболетите. — Не можете да избягате.

Това ли беше най-изобретателната заплаха, която Белите престилки бяха програмирали в дроидите?

— Пълен шарж! — промърмори Зъба.

Механичните глави на гадовете се завъртяха, червените им лазерни очи се приковаха в него и част от рояка се отцепи от останалите, за да го обезвреди.

Зъба стисна здраво алуминиевата си бейзболна бухалка. Внезапно някаква смесица от вой и свистене го накара да се отдръпне. Ракета земя-въздух се вряза право в групата роболети на около пет метра от него. Долу не се бяха прицелили добре и ракетата избухна твърде късно, над роботите, но въпреки това отнесе петнайсетина метални глави. На Зъба му мина през ум, че Газопровода сигурно беше оценил представлението.

След това всичко премина в боен режим — свръхзабавени и свръхускорени движения едновременно. Зъба се спусна към роболетите и ги засипа с удари. Ръцете му изтръпваха при мощния сблъсък на метал с метал. След минута установи, че при удар в раменете под определен ъгъл може да изкара ръката от ставата, а страничният удар в главата, последван от втори от горе надолу, обикновено я откъсваше като с бръснач.

Всъщност не точно като с бръснач — беше доста неприятна гледка, плюс искрите и изтръгнатите жици и кабели, които се подаваха от врата на летящото към земята обезглавено тяло.

Един роболет изкара въздуха на Зъба с ритник в стомаха.

— Уф-ф!

Боят се различаваше от този със Заличителите. Заличителите бяха по-тромави, но по-съобразителни. Роболетите бяха по-силни и по-точни, но движенията им бяха ограничени.

Зъба беше загубил Газопровода от поглед. Иги въртеше железния си лост като меч и съсичаше роболетите около себе си с дългия си замах. От носа му течеше кръв, а едното му око беше подуто, но се справяше. Зъба чу стрелба и няколко взрива откъм земята. Надяваше се Газопровода да се е махнал оттам.

Фрас! Парира удара на един роболет, замахна мощно с бухалката и я заби в тила му. Разнесе се смесица от пукот и плясък, но роболетът не се повреди сериозно.

Зъба замахна отново, но беше спрян от друга машина, изникнала до него. Мощният й зашеметяващ ритник се вряза в бъбрека му и той сви криле със стон и се спусна като камък на около пет метра, за да се окопити. След това стегна мускули и се изстреля нагоре, като раздаваше удари с бухалката с всички сили. Успя да свали два роболета, а трети пострада толкова тежко, че отлетя встрани тромаво с пушещ врат.

И изведнъж всичко приключи. Останалите петнайсетина машини се прегрупираха, завъртяха се и се отдалечиха в синхрон. Зъба се спусна до Иги, който висеше във въздуха и се ослушваше за подозрителни звуци.

— Край — каза му. — Да тръгваме.

Спуснаха се до Ел Прадо. Полицейските коли от целия град се бяха насочили към района.

Улицата беше засипана с отломки от роболети. Откриха Газопровода с Кийз. Изглеждаха поохлузени, но бяха добре.

— Идва полиция — рече Зъба. — Трябва да тръгваме.

— Ясно, брато — каза Кийз и му подаде подутата си окървавена ръка. — Уха! Добър тепих си спретнахме! Т’ва хлапе е свирепо!

Газопровода изпъчи гърди.

— Благодаря — каза Зъба. — За всичко.

Тримата се издигнаха във въздуха. Отгоре Зъба видя как Духовете се стопиха в сградите, по уличките и в колите, които потеглиха със свирещи гуми. Когато полицията пристигна, завари само купчини чудати парчета метал.