Джеймс Патерсън
Спасяването на света и други екстремни спортове (66)

64

Полетът на запад без Макс е като да се опитваш да летиш само с едно крило — помисли си Зъба. Лицето й все още беше пред очите му. Ядосано, объркано и — макар че тя самата никога не би го признала — уплашено. Лицето, което го беше съпътствало през почти всеки ден от живота му. Беше го виждал мръсно, покрито с прахоляк, охлузено и окървавено, ядосано, усмихнато, потънало в сън, изричащо пълни лъжи напълно искрено… обърнало поглед към него с онзи блясък в очите, с начина, по който се разбираха…

Но не му беше оставила избор. Как очакваше да постъпи той? Просто да се примири и да приеме Ари? Да каже: „О, да, разбира се!“ и просто да забрави колко пъти Ари се беше опитвал да го убие, колко голяма вероятност имаше да носи подслушвател и да ги следи, колко опасно е да остане с тях? Той беше бедствие от напаснати части от чужди тела, подобрения, объркани чувства и психическа нестабилност. Ходеща… не, летяща бомба със закъснител, която заплашваше да избухне всеки момент.

Ето какво мислеше Зъба: при положение че животът на Ари, така или иначе, изтичаше след няколко дни, дали му пукаше какво ще прави през останалото време, по дяволите? Ненормални опасни изпълнения, престъпване на закона, убийства — всичко беше възможно. А и нищо не би имало значение за него, тъй като след няколко дни щеше да бъде мъртъв. Приятелите нямаха значение, нито пък верността. Можеше да срине всички мостове след себе си.

И Макс беше избрала да позволи на такъв човек — „човек“ — да остане с нея. И с малките от ятото.

Зъба беше готов да я последва до края на света, където и когато и да беше той. Ако тя се спуснеше в кратера на действащ вулкан, щеше да я подкрепи, без да се замисля.

Но не можеше да приеме Ари.

— Зъб?

Гласът на Гази звучеше умърлушено. Мисълта, че се бяха разделили, не се нравеше на никого. Усещането, че са разцепени наполовина, си имаше обяснение — наистина го бяха направили.

Зъба го погледна с вдигната вежда.

— Къде отиваме?

— На Западния бряг — отговори Зъба. В противоположна на Макс посока.

— Какво има там? — попита Иги.

Интересно, че попита.

— Най-голямата система за разпространение на информация на света — рече той. — Мястото, на което научаваш новините на мига.

Газопровода повдигна вежди.

— Как? В някакъв компютърен център ли? Или нещо като кула?

Зъба поклати глава.

— Списание „Пийпъл“^[1].

— Това част от плана ни да се покрием и да не се набиваме на очи ли е? — попита Иги иронично.

— Не — отвърна Зъба и обърна едва доловимо връхчетата на крилете си, за да ги поведе в завой на двайсет и три градуса. — Част е от плана да раздухаме историята, да популяризираме блога и да кажем на целия свят.

— Аха-а.

Да. Винаги се преструвай, че имаш план — беше научил отлично този урок от Макс.