Кристофър Райд
Честотата на Шуман (46)

45.

Равнината Солсбъри, Англия

Стоунхендж

22 декември 2012 — Точка Нула + 1

08:04

Мисия Исая — завършена

Както беше предречено. Ерата на Рибите свърши и започна Ерата на Водолея. Ново съзнание изпълваше всичко; предстоеше време на нова човечност и приятелство, на чистота на ума. Магнитните сили на портала бяха освободени и намалиха склонността към насилие, омразата и подозрението, които се бяха натрупвали през двете хиляди години на религиозни борби, две световни войни и стотици други конфликти. Имунните системи се зареждаха и хората отново можеха да спят спокойно. Времето потече с нормалната си скорост и всеки ден изглеждаше почти два пъти по-дълъг, отколкото преди.

Хелена отвори очи и видя смътна ивица светлина на източния хоризонт. Изгревът на зимното слънцестоене. Беше лежала на тревата повече от четиринайсет часа, но не се чувстваше нито премръзнала, нито уморена. Усещането бе странно, сякаш беше прекарала тук само няколко минути. Чувстваше се невероятно добре. Изправи се и забеляза, че габаритите на колата все още примигват.

Загледа се към древните мегалити на Стоунхендж. Камъните се бяха върнали в първоначалните си позиции.

„Да не би да съм си въобразила всичко?“

Тръгна натам и видя, че дупките на Обри около Сарсеновия кръг все още тлеят и над тях се издигат тънки струйки дим.

Докато пристъпваше към паметника, видя едва различимите останки на командир Висблат. Лекият ветрец разпиляваше белия прах, в който се бе превърнало тялото му.

Гледката я изпълни със страх за Уилсън.

Точно когато Хелена влезе във вътрешния кръг на Трилитона, слънцето се показа над хоризонта с взрив на златна светлина. Тя примижа срещу лъчите, които минаваха над Опорния камък и хвърляха дълга черна сянка, простираща се чак до мястото, където снощи бе лежал раненият Уилсън. Върху повърхността на Олтарния камък имаше дълбок и ясно различим отпечатък от ръка. Хелена падна на колене и го докосна с пръсти.

Порталът се бе отворил успешно и Уилсън си беше отишъл.