Кристофър Райд
Честотата на Шуман (34)

33.

Река Нил, Египет

Осем километра северно от Кайро

20 декември 2012

16:40

Мисия Исая — ден двайсет и шести

От пустинята духаше необичайно топъл за сезона вятър.

Яркото оранжево слънце залязваше и изпълваше с наситени цветове високото африканско небе, което се отразяваше в накъдрената водна повърхност. Нил, най-дългата река на света, беше единственият източник на живот в тези земи. Широк стотици метри и дълъг над шест хиляди километра, той минаваше през осем други страни, преди да стигне Египет, за да прекоси безплодната Сахара и накрая да се влее в Средиземно море.

Застанал зад щурвала на „Номер двайсет и осем“, Уилсън спокойно можеше да мине за рекламно лице на списание, посветено на приключения и пътешествия. Беше по дълги панталони, без риза, с платнена шапка и слънчеви очила. Пътуването от Мексико продължило три седмици и кожата му бе станала тъмнокафява; беше небръснат и косата му бе пораснала и леко изрусяла от слънцето.

От двете страни на широката река се простираха засети с памук ниви; зелените и златисти стръкове на растенията проблясваха и трептяха на лекия вятър. Сложната иригационна система, заместила годишните прииждания на Нил, изпомпваше вода и я отвеждаше на километри от реката в двете посоки. Човек лесно можеше да си представи, че в цял Египет няма никаква пустиня, ако от време на време зад зеленината не надничаха върховете на дюните.

Самата река бе пълна с фелуки — малки плавателни съдове с правоъгълни платна и нисък широк корпус. Уилсън се усмихваше, докато минаваше покрай безизразните недружелюбни старци, управляващи небрежно пълните с товари лодки. С потъмнялата си и съсухрена от слънцето кожа те създаваха впечатление, че са прекарали в реката целия си живот. Всички до един пушеха ръчно свити цигари.

Уилсън се опита да си представи как е изглеждало това място преди хиляди години — грамадни египетски галери, пълни с войници, които непрекъснато патрулират из реката. Нил е изисквал постоянна защита от римляните на север и нубийците на юг. Това е бил най-лесният път за нахлуване в страната. Но фараоните защитавали реката много умело и нито една вражеска войска не успяла да проникне в Египет по този начин.

Умът на Уилсън продължи да рисува картини от миналото.

Нил беше използван за превозването на розов гранит, базалт и алабастър от далечните каменоломни на юг, при Асуан. Материалите били използвани наред с пясъчника, добиван недалеч оттук, за изграждането на огромните пирамиди. Мъже, чието единствено облекло било препаска около бедрата, теглели с въжета огромни баржи под изпепеляващото слънце. „Било е изумително — помисли си Уилсън. — Люлката на модерната цивилизация“. Но след времето на фараоните тази цивилизация бе преживяла периоди на голям смут. Списъкът на войските, нахлували в тези земи, бе дълъг и египетският народ бе понесъл огромни страдания — по времето на персите, гърците, римляните, турците, арабите, французите и англичаните. Страната завинаги щеше да пази белезите от чуждите завоеватели.

Наситено алено сияние озари небосвода — слънцето вече потъваше зад хоризонта; спокойните води на Нил също станаха кървавочервени, сякаш съчувстваха на небето. Далечни звуци постепенно изпълниха въздуха. Уилсън наближаваше Кайро, най-големия град на Африка.

Луксозна осемнайсет метрова моторна яхта — британски „Сънсийкър“ — се носеше към Уилсън; бръмченето на дизеловите двигатели звучеше някак чуждо за това място. От кърмата й се вдигаше висока вълна, която се разделяше ветрилообразно и принуждаваше фелуките рязко да завият, за да я посрещнат с носовете си. „Това е страна на огромни контрасти — помисли си Уилсън, — страна, където модерното се среща с древността, а пустинята — с даряващата живот река“.

Силуетите на десетки небостъргачи, блестящи в мрака, бележеха централната част на града. Уилсън знаеше, че от другата страна на долината, на десетина километра в пустинното плато, се намира древният комплекс Гиза и пирамидата на Хафра.

 

 

Калифорния, Америка

Градините на сграда „Меркурий“

18 май 2081

08:45

5 дни преди опитното прехвърляне

Масата бе почти готова за закуската. Както бе поръчал Бартън, всичко бе нискомаслено и здравословно — мюсли, пресни плодове, йогурт, черен хляб. Имаше дори „Веджимайт“^[1] — опит да накарат Уилсън да се чувства като у дома си. Носеше се аромат на прясно смляно кафе.

— И тъй, продължаваме с втория портал — рече Бартън. Докосна работния си лист с електронния маркер и извика подробен план. — В Египет нещата са много по-сложни.

— Как ще стигна от Мексико до Египет? — попита Уилсън.

— Пътуването от едно място до друго би трябвало да е сравнително лесно. Можем да поговорим за това по-късно. — Бартън натисна документа с маркера и планът се превърна в триизмерен, изключително подробен, като интерактивно видео. — Това е пирамидата на Хафра, недалеч от Кайро. Построена е преди четири хиляди и петстотин години и е вторият портал, отбелязан в мисия Исая. До нея се намира пирамидата на Хуфу; двете са най-големите пирамиди на света. Тази на Хуфу е висока сто трийсет и седем метра, а на Хафра е по-ниска с няколко метра. — Бартън отново докосна електронния лист с маркера. — В портала се влиза оттук, през Сфинкса.

Уилсън неведнъж беше виждал снимки на зловещата статуя от пясъчник. Огромен лъв, легнал по корем, с изпънати предни лапи и високо вдигната глава главата на фараона Хафра. До изображението се появи допълнителна информация:

Сфинксът

Дължина: 57 м.

Ширина: 6 м.

Височина: 20 м.

Построен от: Фараон Хафра, IV династия, роден през 2558 г. пр.н.е., починал през 2532 г. пр.н.е.

Арабско име: Абу ал Хул (Баща на ужаса).

— Защо Баща на ужаса? — попита Уилсън.

— Имало поверие, че всеки, който посегне на Сфинкса, ще бъде прокълнат за вечни времена — отвърна Бартън. — Според легендата нощем чудовището броди в мрака и поглъща душите на онези, които заплашват да го осквернят. И напълно основателно, тъй като той е входът към втория портал.

Бартън начерта права линия между Сфинкса и пирамидата на Хафра.

— Той се намира на повече от петстотин метра между тази и тази точка. Влиза се през таен вход.

Входът се появи на екрана.

— Входът се намира между предните лапи, зад каменна плоча, известна като Стелата на съня. Ще трябва да научите някои египетски йероглифи. — Бартън му се усмихна. — Като се имат предвид познанията ви по староеврейски, това едва ли ще е проблем за вас.

— След като влезете — Бартън прокара маркера под алеята, — ще се озовете в тунел, който води към пирамидата. Тук нещата започват да стават сложни. — Той отпи глътка кафе. — Ще влезете в лабиринта на Хафра, който представлява серия от стълбища и тунели. Има пет стаи на решението, през които трябва да минете успешно, за да влезете в пирамидата — избори, които трябва да направите. Ще трябва да учите усилено, за да преодолеете тази част. Не мога да ви помогна с въпросите, защото не съм сигурен какви точно ще са загадките. Според текста те се сменят всеки ден.

„Как е възможно това?“ — запита се Уилсън. Погледна отрупаната с храна маса. Апетитът му си беше отишъл. Имаше прекалено много неща, за които трябваше да мисли.

 

 

Река Нил

Кайро, Египет

20 декември 2012

17:20

Мисия Исая — ден двайсет и шести

Докато наближаваше брега в сгъстяващия се сумрак, Уилсън се увери, че очилата му са закрепени здраво с ластик. Свали платната и „Номер двайсет и осем“ се плъзна между няколко фелуки и леко заора в пясъка. Уилсън скочи на брега; стъпваше на твърда земя за първи път от седмици и краката му започнаха да треперят.

Алуминиевата мачта се извисяваше над него и той осъзна, че е започнал да я обича. Реши, че ако успее да се върне жив у дома, един ден ще си купи такава платноходка. Потупа с обич носа: даваше си сметка, че може би никога повече няма да види „Номер двайсет и осем“ и че ще трябва да търси друг начин за придвижване, след като приключи тук. Ако се съдеше по Чичен Ица, след активирането на втория портал тук щеше да се разрази пълен хаос.

Автомобили и мотопеди със запалени фарове сновяха безразборно по улиците на Кайро, сякаш тук не съществуваха никакви правила за движение. По тротоарите бързаха хора — предимно мъже с костюми, но от време на време можеше да се види и по някой дрипав просяк. Сградите също бяха смес от модерни, добре осветени офиси и овехтели постройки, имащи вид на изоставени от поне сто години. „По размери и население Кайро прилича на всеки огромен град“, помисли си Уилсън, докато вървеше уверено по улицата. Беше точно онова, за което се бе надявал — оживен и безличен, място, където можеш да се движиш незабелязано. Напомни си, че е тръгнал на мисия, предречена от векове, и че нищо не е в състояние да го спре.

Спря го обаче някакъв пълен мъж с роба на червени и бели ивици.

— Трябва ви водач, да?

Уилсън поклати глава.

— Нямам нужда от водач.

Мъжът го сграбчи за китката.

— Аз покаже забележителности! Великолепен град. Да… великолепен! Древен, прекрасен, чудесен! — Мъжът беше нисък, с добре поддържан мустак. На главата му беше кацнал червен фес с рошав черен пискюл. Личеше му, че обича да си хапва — Уилсън реши, че коремът му е като на жена в седмия месец.

— Покаже забележителности — с надежда каза местният.

— Нямам нужда от водач, благодаря.

— Аз Фарук Насър — гордо каза мъжът. — Най-добър водач в Кайро. Покаже всичко.

Лъхаше на алкохол и краката не го държаха много стабилно. Посочи към реката и показа с ръце.

— Вие слязъл от платноходка, да? Аз заведе в най-добри хотели. Барове. Жени! — Завъртя дебелите си бедра, видя, че Уилсън не се съблазнява от чувственото му представление, и предложи нещо по-културно. — Обиколка на стар град, да? Пирамиди. Иска такси? Аз заведе, където иска.

— Как да стигна до Гиза? — попита Уилсън.

Фарук се усмихна широко; кривите му зъби бяха кафяви.

— Заведе утре. Първо хотел. Чуден хотел!

Уилсън поклати глава.

— Искам да отида до пирамидите сега.

— Не добре сега. Утре! Първо хотел.

Хората ги подминаваха забързано.

— Кажете ми как да стигна до пирамидите — повтори Уилсън.

— Не добре сега! — решително отвърна Фарук. — Утре!

Уилсън понечи да продължи.

— Щом не искате да ме упътите, добре.

Фарук забърза пред него, вдигнал високо ръце.

— Има семейство, господарю. Болни деца! Трябва храна. Лекарства. Отиваме утре, да?

— Не.

Фарук отново го сграбчи за китката и го спря.

— Опасно нощем, господарю!

Уилсън се дръпна и Фарук залитна. Олюля се, опита се да запази равновесие, но тупна тежко на дебелия си задник. От джобовете му изпопадаха десетки монети и се разпиляха със звън по паважа. Седналият на земята Фарук се огледа, сякаш се чудеше как се е озовал в това положение.

— Опасно, господарю — повтори той. Една кола мина покрай тях и за момент освети улицата. — Много войници в Гиза. Няма туристи.

„Войници в Гиза ли?“ — учуди се Уилсън.

Фарук запълзя на четири крака и започна да събира парите си.

— Какви войници? — попита Уилсън, след като му помогна да се изправи.

— Много — отвърна Фарук и пусна шепата монети в големия джоб отпред на робата си, после я изтупа. На лицето му отново се появи оптимистичната усмивка. — Отива в Гиза утре, да? Само през деня.

— Сега — каза Уилсън. — Накъде?

Фарук го погледна и се разсмя малко насила.

— А! Всички западняци сте еднакви. Казва, че опасно, а на вас все едно! — Размаха месест пръст. — Никаква Гиза нощем, казва аз… много войници.

Отстъпи крачка назад, обърна се и се отдалечи, като преплиташе крака. Изглеждаше много по-пиян, отколкото преди малко.

Някакъв проблясък на платното привлече вниманието на Уилсън. Приличаше на сребърна монета, вероятно изпусната от Фарук. Уилсън огледа оживената улица, но залитащият дребен мъж беше изчезнал. Той се наведе и взе монетата.

Беше му позната. Много позната.

Египетска лира.

Беше в идеално състояние, изсечена в същата година като неговата монета на съдбата — с пирамидите от Гиза от едната страна и английската кралица от другата. Уилсън си помисли, че ако съвпадението означава нещо, значи се намира точно там, където трябва. Спомни си усмихнатото лице на дядо си. Това бе добра поличба. Прибра тежката монета в джоба на ризата си и го закопча.