Кристофър Райд
Честотата на Шуман (27)

26.

Калифорния, Америка

Сграда „Меркурий“, субниво А5 — лаборатория

15 май 2081

23:10

8 дни преди опитното прехвърляне

Андре беше страшно горд с новата си лабораторна престилка. За него тя бе признание за силния му интелект, а сега и за успех в кариерата. Беше сам в лабораторията и стоеше до проводниковата банка, част на колайдера и имплодера. Дейвин си беше легнал преди часове и бе оставил на Андре списък от двайсет задачи, които трябваше да се свършат до сутринта.

Подковообразната проводникова банка, която бръмчеше непрекъснато, бе огромно устройство, дълго десет и високо три метра. Десетки бели фиброоптични индикатори на предния панел примигваха в идеална последователност.

Андре тъкмо бе приключил с фината настройка на освобождаващия механизъм — критичната точка, в която проводниците увеличаваха мощността си до максимум, за да разградят всичко в транспортната капсула. Сега механизмът работеше идеално. Леко намръщен, младежът отметна в таблета си поредната изпълнена задача.

Помещението беше правоъгълно, с площ около половин футболно игрище. Куполообразният черен таван се издигаше на височина три етажа при стените и бе два пъти по-висок в центъра. При евентуален катастрофален инцидент — експлозия или нещо подобно — хидравличните системи можеха да накарат помещението да се свие и по този начин да поеме енергия, еквивалентна на отделената при ядрен взрив с мощност четири мегатона. Това бе истинско чудо на строителното инженерство.

Лабораторията бе независима от останалата сграда, имаше собствена вентилационна система и захранване и несъмнено бе най-сложният опитен полигон, създаван някога. Покрай цялата западна страна на помещението минаваше дебела стена от бронирано стъкло. Зад нея имаше различни командни и наблюдателни площадки, които в този час пустееха. Помещението имаше четири аварийни изхода, разположени един срещу друг.

По пода бяха пръснати всички компоненти на машината на времето, описани в чертежите от свитъците от Мъртво море. По-малко от половината бяха инсталирани.

Най-неочаквано нечия ръка докосна Андре по рамото и той отскочи, сякаш беше получил токов удар.

— Спокойно, момче — каза Джаспър Тредуел. — Аз съм. — Беше със сив италиански костюм на тънко райе и червена копринена вратовръзка. На ревера му бе забоден червен карамфил.

— Изплашихте ме до смърт! — изпъшка Андре и се огледа нервно за спътници на Джаспър, но той беше сам. — Какво правите тук, господин Тредуел? Не би трябвало да сте в транспортната зона. — До завършването на окончателния опит достъп тук имаха единствено членовете на Меркуриевия екип.

— Не се безпокой за мен — каза Джаспър. — Ти си този, който нарушава правилата.

И тръгна с черните си кожени обувки по белия под.

— Не съм нарушил никакви правила — засегна се Андре.

— Аз пък съм на друго мнение.

В сърцето на момчето се прокрадна съмнение.

— Защо, какво съм направил?

— Не спазваш своята част от уговорката.

— Но аз направих всичко, което поискахте! Аз…

Джаспър смени темата.

— Това ли е машината на времето? — И кимна към тънещия в полумрак район в центъра на лабораторията. Там имаше яйцевидно съоръжение, два пъти по-високо от човешки ръст и покрито с платно.

— Да, това е сферата на имплодера — каза Андре. — Изработена е от чист кристал. Екипът е работил по нея повече от половин година. Изумителна е. Няма начин да я бяхме проектирали сами без схемите от Книга Естир.

— А онова там какво е? — Джаспър кимна към титановите обръчи на пода.

— Намотки на инфлатора. Те се въртят около сферата на имплодера. Вкарваме в тях два петавата електричество и те пораждат слабото магнитно поле, което държи електроните вътре в капсулата. След това правим така нареченото Z — притискане. — Андре допря стиснатите си юмруци. — Материята в капсулата се свива, за да достигне планкови температури, и принуждава атомните ядра да се сблъскат и протоните и неутроните им да се разпаднат на фрагменти, известни като „кварк-глуонна плазма“. В резултат температурата се покачва до над десет трилиона градуса. Точно такива са били условията една микросекунда преди Големия взрив.

Джаспър изглеждаше отегчен от обяснението.

— Кога ще бъде готово?

— Мисля, че до два дни. Господин Тредуел, затова ли дойдохте? Знаете, че не би трябвало да сте тук.

Джаспър присви очи.

— Аз съм тук.

— Ще създадете неприятности и на двама ни.

Джаспър се завъртя в кръг с безизразна физиономия.

— Това тук струва цяло състояние. — Отново се обърна към Андре и каза твърдо: — Трябва ми повече информация.

— Казах ви всичко, което знам.

Джаспър пристъпи към него.

— Защо Уилсън Даулинг е в залата със свитъците?

Андре се замисли за момент.

— Не зная.

Джаспър се наведе към него.

— Гледах го как ги чете.

— Уилсън не е способен на това — каза Андре. — Няма начин.

— Защо той още е тук?

Андре започна леко да се изнервя.

— Отидох при Бартън и му казах за електроенцефалограмата му, точно как го ми заръчахте. Казах, че Уилсън Даулинг трябва да бъде изключен от следващата фаза. Но той не ме послуша.

— Значи не си положил достатъчно усилия.

— Мисля, че положих доста усилия да го убедя. Трябва да сме внимателни, господин Тредуел. Както и да е, няма значение. Резултатите на Магнус Клайнберг са идеални. Бартън така или иначе разполага с Ген-ЕП кандидат. Не можем да забавим процеса повече, отколкото вече сме го направили. — Момчето се сети нещо. — Между другото, как сте видели Уилсън в залата със свитъците?

— На системата за наблюдение.

— Не бива да я използвате, господин Тредуел!

Джаспър сви рамене.

— Това изобщо не ме безпокои.

— Дейта-Тран пази записи на всяко влизане в системата. Всеки, който бъде хванат да шпионира, го грози федерално обвинение. Дори вие можете да загазите.

— Не и аз — отвърна видният джентълмен. — Ти би трябвало да се тревожиш повече.

Андре го погледна объркано.

— Какво искате да кажете?

— Използвах твоята парола за достъп.

Момчето пребледня.

— Но защо!

Джаспър отстъпи крачка назад.

— Имахме уговорка, млади човече, и ти изпълни своята част от нея. — Джаспър беше абсолютно невъзмутим. — Не се безпокой, ще се погрижа никой да не научи за малкото ти прегрешение със системата за сигурност. Не забравяй, че използвах значителното си влияние, за да те вкарам в „Ентърпрайз Корпорейшън“. Аз инвестирах в теб. И очаквам да ми се отплатиш за това. — Впи пронизителния си поглед в младежа. — Бартън е намислил нещо и искам да знам какво е то. Твоята работа е да ми помогнеш.

— Но защо сте използвали паролата ми?

— Андре, надхитряват ни. Не го ли разбираш? — Джаспър се наведе към него. — Виж, момче, искам да постигнеш успехи. Искам да стигнеш до върха в твоята област. Един ден именно ти би могъл да застанеш начело на Меркуриевия екип, стига да изиграеш правилно картите си.

Андре винаги виждаше отворилите се възможности. Време беше да изиграе коза си.

— Вчера Бартън спомена нещо, което ме изненада — невинно рече той. — Нещо за някаква мисия…

Карин прокара идентификационната си карта през четеца и вратата се отвори. От съседното помещение долетяха гласове — и тя замръзна. Лабораторията трябваше да е празна. Като внимаваше да остане скрита, тя тихо затвори, отиде до наблюдателната площадка и погледна през стъклената стена. Джаспър Тредуел беше в лабораторията и разговаряше с Андре Стайнбек.

„Какво става?“ — помисли тя.

Знаеше, че по изрична заповед на Бартън дори Тредуел нямат право да влизат в лабораторията. За съжаление стъклената стена беше дебела над трийсет сантиметра и тя не можеше да чуе нито дума. Не беше обаче от хората, които пропускат възможности, така че се съсредоточи върху движенията им.

— Бартън беше в банята си и разговаряше с Уилсън Даулинг — каза Андре. — Помислих си, че са избрали доста странно място. Рискувах да подслушам разговора им. Бартън говореше нещо за кодирана информация в Книга на Исая. — Тийнейджърът се почеса по тила. — Може би наистина става нещо. Нещо странно. Книгата на Исая няма нищо общо с чертежите за машината на времето.

— Защо не ми каза? — гневно попита Джаспър.

Очите на Андре се напълниха със сълзи.

— Съжалявам, господин Тредуел. Наистина съжалявам. Уплаших се. — Той подсмръкна. — Ако Бартън разбере, че съм ви казал, със сигурност ще ме изхвърли от екипа. — Момчето избърса очи, като се мъчеше да не преиграва. — Ще изгубя всичко, за което двамата с майка ми положихме толкова усилия.

Джаспър винаги познаваше кога някой разиграва номер — самият той беше специалист по преструвките. Нямаше обаче нищо против тях, стига да му донесат онова, което иска.

— Андре, трябва да запомниш, че съм най-добрият ти приятел тук.

— Зная това, сър. Наистина.

— А сега се стегни. — Джаспър хвърли поглед към транспортната капсула. — Правилно направи, че ми каза. Книгата на Исая значи? В нея трябва да има нещо важно. Андре, искам да знам какво е то. Нямаме много време.

— До прехвърлянето остават само още осем дни — каза Андре.

— Именно. Уведоми ме веднага щом научиш нещо.

— Има обаче един проблем. Времето е недостатъчно за цялата работа, с която съм натоварен. А като се добави и това… просто не знам. — Това беше начинът на Андре да попита: „А какво ще получа в замяна?“

Джаспър се усмихна лукаво.

— Ако Бартън бъде хванат да върши нещо, което не е в интерес на компанията, ще го изритаме. Меркуриевият екип ще остане без лидер. Ще имаш добри позиции, Андре. И с моята помощ… кой знае? — Типично политически отговор, намекващ какво ли не, без да го ангажира с нищо.

Карин гледаше как Джаспър върви към изхода. За нейно изумление, когато остана сам, Андре направи няколко танцови стъпки и вдигна победоносно юмрук, сякаш току-що бе отбелязал гол за Световната купа.

Ставаше нещо странно и Карин бе твърдо решена да разбере какво е то.