Кристофър Райд
Честотата на Шуман (17)

16.

Хюстън, Тексас

Полицейско управление на Хюстън

26 ноември 2012

15:24

Мисия Исая — ден втори

Командир Висблат седеше сам в кабинета си. Венецианските щори бяха спуснати и в помещението беше сумрачно. Покритото с фурнир бюро пред него беше отрупано с разхвърляни вестници и бележници, разноцветни химикалки, които бяха повече, отколкото би могъл да изпише за цяла година, бутилки вода и опаковки от храни. В цялата тази бъркотия из стаята нямаше абсолютно нищо лично, с изключение на няколко справочника за египетските пирамиди, натикани в претъпканата библиотека.

На разчистеното място в средата на бюрото лежеше писмо от кмета на града, в което той описваше отвращението си от отношението към ефрейтор Джеръми Бишоп: „Насочването на оръжие към колега полицай е неприемливо при каквито и да било обстоятелства. Същото се отнася и за стрелба в тавана на залата за инструктаж на ХПУ“.

Висблат се изсмя пренебрежително — имаше да се безпокои за много по-важни неща от заплахата да бъде изхвърлен от поста си. Но това беше второто му порицание за последните три месеца за „непристойно за полицейски служител поведение“. Вече официално се намираше в пробация. Още едно отклонение от правилата и си заминаваше, независимо колко е ценен за градската управа.

Погледът му се спря върху следобедното издание на „Хюстън Кроникъл“: „Полицията издирва сериен убиец“. Беше бесен, че подробности около преследването са изтекли в медиите въпреки изричните му нареждания. Бяха му приписали дори изказване! Пронизителният му поглед се премести върху черния телефон пред него. Висблат търсеше някакъв начин да изпусне насъбралата се ярост. Изхвърча навън с апарата в ръка, повлякъл кабела след себе си. Както можеше да се очаква, хората в коридора се пръснаха, докато крачеше с мрачна решимост напред.

Полицейското управление се помещаваше в претъпкана офис сграда в сърцето на деловия център на Хюстън. Над 1800 души работеха тук денонощно. Мебелировката беше от средата на 50-те — много дърво — и в лабиринта от коридори и тесни кабинети имаше съвсем малко естествена светлина. Макар да беше седалище на правоохранителен орган, цялото управление бе наситено с усещане за безполезност. Колкото и да се опитваха да поддържат контрол в града, престъпността продължаваше да расте.

Висблат вървеше устремно, насочил поглед право напред. През вратата на телефонната централа долиташе мърморенето на гласове. Висблат рязко отвори и запрати яростно телефона във въздуха. Той прелетя през цялото претъпкано помещение, без да улучи никого, и се удари с трясък в отсрещната стена. Парчетата се разлетяха във всички посоки и осеяха пода.

Разговорите прекъснаха и се възцари тишина.

В единия край на помещението, на платформа, издигната на три стъпала над останалото ниво, се намираше отдел „Текущи престъпления“, известен като ТП. Стените бяха покрити с карти, показващи местоположението на всяка полицейска единица в района. Именно тук се координираше преследването на Уилсън Даулинг и се събираха всички сведения. По периметъра на помещението имаше трийсетина телефонисти, които приемаха обажданията и даваха напътствия на стотиците патрулни коли в града. По принцип натоварената централа през последното денонощие се беше превърнала в същинска лудница.

— Кой има задачата да ме държи в течение? — извика Висблат.

Мълчание.

— Добре тогава — каза той. — Кой е дежурният офицер?

— Аз, командир.

Набит, способен на вид мъж с къса кафява коса излезе напред и застана мирно. Детектив Крейг Робинсън беше вторият по ранг в помещението. Зад гърба си имаше повече от двайсет години служба в полицията. Горд тексасец, Робинсън се смяташе за силен и честен човек. Чичо му и брат му също бяха работили в полицията. Едва миналия месец детектив Робинсън беше получил повишение и бе сменил униформата с цивилен костюм.

— Сър, тъкмо щях да ви информирам за хода на издирването — обясни той.

Висблат тежко изкачи стъпалата на ТП, спря точно пред Робинсън и заби показалец в ревера му.

— Знаете ли какво означава да ме държите в течение? — прошепна той. — Означава да ми казвате какво става, мамка му!

— Съжалявам, командир. — Погледът на Робинсън нервно се плъзна из помещението. Всички го гледаха. — Няма да се повтори.

— Когато седя в кабинета си и телефонът не звъни — продължи Висблат, — започвам да се чудя дали ви пука за нарежданията ми. Пука ли ви?

Детектив Робинсън тъкмо бе започнал дванайсет часовата си смяна и през последните петнайсет минути изучаваше сведенията, за да състави информативен доклад.

— Няма да се повтори, командир — решително рече той. Не беше от хората, които стоварват вината върху другите или си намират оправдания.

Висблат отмести поглед от подчинения си, огледа графиките и нареди сърдито:

— Кажете ми какво става.

Гласовете наоколо отново замърмориха — хората възобновяваха работата си.

Издигането на Робинсън в старши детектив означаваше, че ще му се налага да се сблъсква по-често с Висблат. Перспективата никак не му се нравеше, но той подхождаше към нея прагматично — не беше длъжен да харесва началника си, а само да му докладва. Пък и какъв избор имаше? Всичко си вървеше с работата. Реакцията на Висблат беше очаквана — той винаги реагираше свирепо, когато откриеше, че в медиите са изтекли подробности около една или друга полицейска операция.

— Претърсваме железопътната гара — отвърна Робинсън. — Разположили сме в района сто двайсет и пет души, но засега не откриваме нищо. Обаждането от жената на гишето за билети изглежда достоверно. Мъж, отговарящ на описанието на търсения, е използвал кредитна карта, открадната от болницата. — Детектив Робинсън посочи подробностите, изписани на бялата дъска. — Зелена карта „Америкън Експрес“ на името на Джак Болтън, работещ в Окръжна болница „Харис“. Колата му е била ограбена.

Той замълча за момент.

— Но не мога да разбера едно нещо, сър. Дежурните полицаи и жената от гишето за билети твърдят, че заподозреният е в добро здраве, като се изключи сцепена устна. Оказва се, че е получил нараняването при сбиване пред гарата. Облечен е в тениска с надпис „Машина за любов“. — Робинсън отново замълча. — Това трудно може да се нарече маскировка. Ето защо трябва да имаме предвид хипотезата, че този човек не е същият, когото търсим. Може би е някакъв опит за отвличане на вниманието?

— Невъзможно — отвърна Висблат. — Той действа сам.

— Сър, вижте фактите. — Робинсън посочи червения кръг на най-голямата карта на стената — червената зона, както я наричаха. — Сведенията потвърждават, че вчера сутринта издирваният е бил тежко наранен при автомобилна катастрофа на магистрала шестстотин и десет, под надлеза Уестхаймър. Бил е направо натрошен. Четох докладите от болницата.

— Това ми е известно.

Робинсън пое дълбоко дъх.

— Нараняванията му и най-вече счупените крака естествено зачеркват възможността да избяга пеша. Въпреки това претърсихме целия болничен комплекс и всичко в радиус километър и половина около него. Както знаете, не открихме нищо, което означава, че раненият би трябвало да е издирваният — в противен случай няма причина да изчезва по такъв начин. Следователно издирваният е безспорно ранен. Стигнах до заключението, сър, че той явно има някакъв помагач.

— Няма никакъв помагач — каза Висблат.

— Мъжът от гарата е бил в добро здраве, така че нещо не е наред. Според мен преследваният е избягал от болницата с кола. Като се има предвид състоянието му, това е единствената възможност. Просто трябва да има помагач.

— Силно се съмнявам — каза Висблат. — Направил е всичко това сам.

Робинсън изтри избилата на челото му пот. Напрежението от срещата с командира се оказваше по-силно, отколкото си беше представял.

— Едно нещо е сигурно — каза той. — Преследваният е доста изобретателен. Начинът, по който спря тока в болницата, е направо гениален. В тази част от сградата има две електрически мрежи. Той е успял да ги прекъсне едновременно, лишавайки от захранване осветлението и охранителните системи.

— Вярно, това наистина беше неочаквано — отвърна Висблат. — Но искам да знам едно. Как е успял да се измъкне от сградата покрай двайсетте души от специалните части, които изпратихме да го задържат? Особено като се има предвид лошото му физическо състояние?

Робинсън разтърка слепоочията си.

— Или докладите за нараняванията са неточни, или са нарочно фалшифицирани. Или, както вече казах, този човек има помагач. Може би дори някой от самата болница. Доста е вероятно. — Посочи картата на болничния комплекс. — Беглецът със сигурност е излязъл през източния паркинг. — Посочи друга карта. — Тук намерихме бинтовете. А тук се намираше разбитата кола, от която е открадната кредитната карта. — На едно съседно бюро малък телевизор непрекъснато показваше един и същи запис. — Проверихме записите от охранителните камери. Те прекъсват със спирането на тока и не продължават след това, но успяхме да определим, че тези коли са били единствените, които са влезли и излезли снощи. — Робинсън посочи дъската, където със синьо мастило бяха изписани шейсетина имена и адреси.

Висблат се загледа в имената на болничните работници.

— Разбирам какво имате предвид. Добре — рече той с неохота, — погрижете се всички тези коли да бъдат претърсени отново. Ако теорията ви е вярна, някой трябва да е помогнал на този човек да се измъкне. И вашата работа е да откриете кой го е направил.

— Да, командир.

— Извикайте капитан Хол. Явно е пропуснал нещо важно. Да, има логика. Да си поговорим отново с него.

— Да, командир.

Висблат прищипа с пръсти долната си устна.

— Освен това трябва да имаме предвид и възможността издирваният да не е толкова сериозно ранен, колкото си мислехме. — Посочи картата на Хюстън и района около него. — Искам да удвоите охраната на всички летища в радиус триста километра. Точно там той ще предприеме следващия си ход.

— Откъде сте толкова сигурен, командир?

Висблат се напрегна.

— Изпълнявайте, каквото казах! Искам да разположите още хора по всички летища, дори малките. Възможно е да се опита да открадне малък самолет. Всички да са в повишена готовност. Искам и допълнителни постове тук, тук и тук. — Командирът забоде пръст на три места на картата. — Спирайте всеки, който прилича дори смътно на него. — Замълча за момент. — Детектив, ако този човек успее да се измъкне и сега, вината ще е ваша и само ваша.

Макар да смяташе за нелепа мисълта, че издирваният не е ранен, Робинсън премълча и се обърна към хората си.

— Чухте командира. Удвоете екипите по всички летища. Да задържат всеки, който изглежда дори смътно…

Висблат рязко се обърна към телефонистката, която седеше зад него.

— Какво казахте? — остро попита командирът и тръгна заплашително към високата блондинка на първия ред. — Какво казахте? — нетърпеливо изрева той. Жената седеше замръзнала от ужас. — Какво казахте? Отговорете!

На Ани Макдоналд й беше достатъчно само да зърне очите на командира, за да й се прииска да побегне, а близостта му направо я парализираше.

Висблат се обърна към детектив Робинсън.

— Накарайте я да проговори. Веднага. Преди да съм изгубил търпение.

Робинсън забърза към младата жена и застана между нея и командира.

— Кажи му какво си казала, Ани. Какво е? — Но тя само гледаше опулено, онемяла от ужас. — Ани, трябва да кажеш.

— Беше просто проверка на регистрационен номер — изскимтя Ани.

— По-подробно — изръмжа Висблат.

— Бял форд — добави тя колебливо.

Робинсън не разбираше защо реакцията на Висблат е толкова груба. Но пък беше все по-малко и по-малко вероятно да се очаква разумно поведение от страна на командира.

— Принадлежи на някой си Джордж Уошингтън — продължи младата жена. — От Бордърсвил. Беше просто проверка — нервно добави тя. — Детектив Олсън се обади. Каза, че тази сутрин колата участвала в катастрофа.

Устните на Висблат се извиха в усмивка. Той отиде до бялата дъска на ТП и постави длан върху списъка на болничните работници.

— Ама че съвпадение! Джордж Уошингтън от Бордърсвил. — Името беше написано със синьо мастило.

— Със сигурност е замесен и нашият човек — радостно заяви Висблат. — Има ли дим, има и огън.

— Всички патрулни коли в сектора незабавно да бъдат насочени към Бордърсвил. Ще получат повече подробности по пътя. — Детектив Робинсън посочи помощника си. — Специалните части да потеглят незабавно натам. Код червено за всички!

— Отменете заповедта! — нареди Висблат. — Пригответе хеликоптера ми. — И пак смушка детектив Робинсън в гърдите. — Ако не бях дошъл тук, този човек със сигурност щеше да се измъкне. Задръжте хората си. Лично ще го направя.