Кристофър Райд
Честотата на Шуман (25)

24.

Калифорния, Америка

„Ентърпрайз Корпорейшън“, сграда „Меркурий“, етаж 2

14 май 2081

19:59

9 дни преди опитното прехвърляне

Шепотът на вълните изпълваше помещението. Бартън вдигна чашата димящ зелен чай към устата си. Над бюрото му трептеше холографско изображение. Системата за сигурност първа степен бе активирана. На екрана Уилсън Даулинг се движеше методично между стъклените конзоли със свитъците от Мъртво море: беше изпълнил необходимите тестове и в замяна Бартън му бе дал достъп до хранилището.

Уилсън спря при поредния пергамент — от Книга на Исая — и започна да го преглежда. Бартън включи същия списък на таблета си. Дотук Ген-ЕП кандидатът му беше прегледал над шестдесет пергамента, всеки от които беше част или от Книга Естир, или от Книга на Исая; по някакъв необясним начин успяваше да ги различава.

Застанал в куполното помещение, Уилсън погледна в мрака. Спря за момент, сякаш бе доловил нещо, след което отново се зае с работата си.

Бартън гледаше екрана вече повече от половин час. Уилсън явно четеше свитъците, но как беше възможно това? Ивритът е много сложен език, особено в стария му вариант, на който бяха написани свитъците, при това без никаква пунктуация и разделяне на думите. Бартън беше направил справка в университета в Сидни и знаеше, че Уилсън никога не е изучавал иврит. Още от първия ден така и не повярва, че Уилсън е прочел текстовете по чиста случайност. Съвпадения не съществуваха. Интересното бе, че действията му подкрепяха подозрението, че Уилсън наистина е Надзирателя. От друга страна, това бе изненада, а Бартън не обичаше изненадите.

— Дейвин и Андре са тук — прозвуча гласът на Карин по интеркома. — Ще ги приемеш ли?

Бартън потупа ревера си.

— Прати ги да влязат. — Обърна се към монитора и прошепна: — Система, изключи Г-1-СС.

Картината изчезна.

Стъклената врата се отвори и Андре и Дейвин, облечени в лабораторните си престилки, влязоха забързано. Андре гризеше нокти и четеше информация от таблета си.

— Имаме проблем — каза Дейвин и вдигна във въздуха някакви цифрови документи. — Свързано е с електроенцефалограмата на Уилсън.

— Голям проблем — добави Андре.

— Показанията му са извън нормите — продължи Дейвин и подаде резултатите на Бартън. — Засилени алфа и бета-вълни. Много необичайни. Погледни ги.

Докато Бартън преглеждаше данните, Дейвин продължи: — Пуснах ги в Дейта-Тран и не успях да намеря нищо, което дори смътно да напомня на тези резултати. Помислих си, че могат да се дължат на мозъчен тумор или аневризма, но ядрено-магнитният резонанс не показа нищо.

Бартън се потърка по брадичката.

— Интересно.

— Какво ще правим? — попита Дейвин и намести очилата си.

Бартън постави документа на бюрото, подравни го с останалите и каза:

— Нищо.

Андре го зяпна.

— Нищо ли?

— Как се представи на другите тестове? — попита Бартън.

Донякъде изненадан от липсата на загриженост у Бартън, Дейвид погледна таблета си.

— Ами… Останалите му показатели са добри. Няма никакви заболявания или вируси. Добра плътност на костите. Отлична имунна система. В отлична форма е. Сръчността му е над нормалната. Психологически изглежда спокоен; според доклада излиза, че се справя добре с напрежението.

— Не можем да го прехвърлим, ако алфа и бета-вълните му са извън нормата — каза Андре.

Бартън се усмихна окуражаващо.

— Не се безпокой. Ще го прегледаме отново. Лично ще го направя.

Андре сви устни.

— Не мисля, че трябва да го използваме.

— Ще го имам предвид, Андре, благодаря. Ако е налице биологична причина да се откажем, ще те уведомя. — Бартън стана. — В цялата „Ентърпрайз Корпорейшън“ няма човек, който да мрази рисковете повече от мен.

В гласа на Андре се долавяше паника.

— Това е повече от риск! Алфа и бета-вълните му са извън всякакви норми!

Бартън погледна пъпчивия тийнейджър.

— Много добре разбрах какво каза. Благодаря. Но за тези странни вълни трябва да има някаква причина.

— Това не ми харесва, Бартън. — Коментарът звучеше странно от устата на момче. — Според мен това изключва Уилсън от следващата фаза на осемдесет и едно нула седем. Той не отговаря на критериите, които сам сте записали за опитното прехвърляне. Ще трябва да продължим само с Магнус Клайнберг. Всички негови резултати са в границите на нормалното. Изводът е очевиден.

— Андре е прав — обади се Дейвин. — В тези резултати има нещо странно.

Бартън беше виждал подобна ЕЕГ само веднъж, в един секретен доклад на Военноморските сили. Нямаше съмнения, че Уилсън беше излъгал за способностите си.

— Прави сте — каза той. — Подобен резултат изключва Уилсън от следващия етап. Благодаря, че ме уведомихте. За всеки случай ще повторя лично прегледа. Нека не ограничаваме прибързано възможностите си.

Изгледа Дейвин достатъчно дълго, за да се увери, че заместникът му ще приеме безпрекословно инструкцията му.

Дейвин схвана намека и каза:

— Хайде, Андре. Така или иначе, това не е наша работа. Да се връщаме в лабораторията. Приготвил съм един важен проект за теб.

Двамата излязоха, като Дейвин не спря да говори нито за миг.

Вратата се затвори и Бартън отново остана сам. Шепотът на вълните отново изпълни стаята. Ученият седна и се загледа в електроенцефалограмата на Уилсън. Тя обясняваше много неща. Той включи кода за привилегирован достъп.

— Система… Г-1-СС, ниво В3, Залата на свитъците. Уилсън Даулинг.

Холографското изображение отново затрептя над бюрото му. Уилсън продължаваше да чете внимателно свитъците на Исая, ред след ред.

Уилсън вече беше избраникът на Бартън за опитното прехвърляне. Не защото беше по-умен, по-млад или по-склонен да съдейства. Причините съвсем не бяха толкова рационални, а представляваха съчетания от ЕЕГ резултатите, странните му действия със списъците и простото инстинктивно усещане, че не друг, а именно Уилсън е Надзирателя. След ЕЕГ резултатите щеше да му е трудно, но не и невъзможно да убеди екипа, че е взел правилното решение.

Уилсън продължаваше да чете свитъците; нямаше и представа, че току-що е одобрен.

Бартън прегледа внимателно резултатите от другите изследвания. Те също бяха интересни. Оказваше се, че при г-н Уилсън Даулинг няма обичайни неща. Което беше добре. Единствено необичаен човек можеше да бъде пратен на подобна мисия.