Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 1,7 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2018-2019)
Издание:
Автор: Пламен С. Цветков
Заглавие: Светът на мегамитовете
Издание: Първо издание
Издател: Издателство на Нов български университет
Град на издателя: София
Година на издаване: 2008
Тип: монография
Националност: българска
ISBN: 978-954-535-498-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2897
История
- — Добавяне
Глава втора
Комунистическият мит
1. Ленин като личност
Комунистическият мит е дело преди всичко на Владимир Улянов-Ленин, който създава съветската държава и е нейният пръв вожд. Роден през 1870 г. в дворянска фамилия, той има, за разлика от Сталин и Хитлер, общо взето щастливо детство. През 1887 г. обаче брат му Александър Улянов е арестуван, осъден на смърт и обесен заради един несполучил атентат срещу тогавашния руски самодържец Александър III (1881–1894). Това вдъхва на младия Владимир, който е едва 16-17-годишен, безгранична омраза към съществуващия ред. През 1889–1893 г. той се запознава с доктрината на Маркс и Енгелс и работи като адвокат в град Самара. Показателно за манталитета му в онези години е това, че когато през 1891 г. в Русия се разразява глад, от който измират половин милион души, младият Владимир Улянов е единственият интелигент в Самара, отказал да участва в акцията за подпомагане на гладуващите. Доводът му е, че „гладът води до многобройни положителни последствия, а именно до появата на индустриален пролетариат, гробокопач на буржоазния ред… Като разрушава изостаналата селска икономика, гладът… обективно ни приближава към нашата крайна цел — социализма, етап, който трябва да замени капитализма. Гладът унищожава не само вярата в царя, но и вярата в Бога.“[1]
През 1900 г. Ленин емигрира в чужбина, където започва да издава в. „Искра“, за да популяризира собственото си тълкуване на марксизма. През 1903 г., на един манипулиран задграничен конгрес на Руската социалдемократична работническа партия Ленин и привържениците му се налагат като мнозинство (на руски „большинство“) и от тогава те започват да се наричат „болшевици“, ще рече представители на мнозинството в социалдемокрацията на Русия. През 1912 г. руските социалдемократи се разцепват безвъзвратно на две, като крилото на Ленин започва да се нарича „Руска социалдемократична работническа партия (болшевици)“. Избухването на Февруарската революция в Русия през 1917 г. заварва Ленин в Швейцария. Той влиза във връзка с германското военно командване, което го прекарва в пломбиран вагон заедно с неколцина от най-близките му сътрудници до руската граница. В замяна Ленин поема ангажимента да направи всичко възможно, за да извади Русия от Първата световна война. След като извършва на 7 ноември 1917 г. преврат, Ленин оглавява новия режим и макар и с известни лъкатушения, удържа на думата си и на 3 март 1918 г. сключва от името на Русия мирен договор с Германия, Австро-Унгария, Турция и България. През юли 1918 г. той може най-сетне да отмъсти за брат си, като без знанието на ръководството на собствената си партия издава заповед за разстрела на последния руски император Николай II и на цялото му семейство.[2]