Пламен С. Цветков
Светът на мегамитовете (52) (Някои политически и историографски митове на XX век)

6. Втората световна война — „народът без жизнено пространство“ и борбата срещу „западните плутокрации“ (1937–1941 г.)

За разлика от Първата световна война, която още с избухването си придобива планетарни размери, Втората започва като два унищожителни регионални конфликта, първоначално без пряка връзка помежду им. Колкото и да е мащабно, нахлуването в Китай, което японските военни предприемат на 7 юли 1937 г., си остава в следващите четири години един по-скоро местен сблъсък. Макар че от ноември 1936 г. Германия и Япония са свързани помежду си с Антикоминтерновския пакт, Хитлер няма никакво намерение да помага на японците и дори е склонен да симпатизира на китайците. Пактът Молотов-Рибентроп от 23 август 1939 г. пък сякаш изправя Япония и Германия една срещу друга — още на 21 август руснаците се нахвърлят срещу японците при река Халхин-Гол в Монголия, на 1 септември Германия нахлува в Полша, на 16 септември японската квантунгска армия е ликвидирана, а на 17 септември войските на Сталин се присъединяват към „вермахта“, за да доунищожат Полша, като я нападат от изток. Войната става световна с недвусмислено очертани коалиции едва след намесата на САЩ, предизвикана от японското нападение срещу Пърл Харбър на 7 декември 1941 г.^[1]

Японската агресивност е от традиционен, имперски тип. Закъснялата, но и бурна модернизация на страната я изправя пред един свят, който вече е поделен до голяма степен между Великобритания, Франция и някои по-малки европейски страни като Нидерландия и Белгия. Бързо разгръщащата се японска промишленост се натъква на високите митнически бариери, които са издигнати от съответните колониални империи и трудно може да се конкурира с американското производство, още повече че подир Първата световна война Съединените щати също въвеждат убийствени вносни мита. Успоредно с това в междувоенния период японският парламентаризъм, който поначало е нововъведение, без никаква връзка с традициите, бързо изпада в криза и реалната власт се поема от армията. През 30-те години на XX в. правителствата продължават формално да се сменят по волята на парламентарното мнозинство, но в действителност съдбата им зависи от надмощието на една или друга фракция на генералитета. Това е и атмосферата, в която на Източна Азия започва все по-масово да се гледа като на жизненото пространство, запазено за Япония, още повече че традиционната шинтоистка религия придава на императора божествено потекло и определя японците като богоизбран народ.^[2]

Както се видя, идеята за германците като „народ без жизнено пространство“, което трябва да бъде завоювано за сметка на Русия, е една от основните и в доктрината на националсоциализма, а с формирането на временния съветско-нацистки съюз към тази идея се прибавя и пропагандната тема за солидарността на Берлин и Москва срещу „западните плутокрации“. Тристранният пакт, сключен между Германия, Япония и Италия на 27 септември 1941 г., когато Хитлер все още вярва в съюза си със Сталин, съдържа в себе си както тезата за „жизненото пространство“, така и войнстващата омраза срещу западните демокрации начело със САЩ. Според чл.1 „Япония признава и уважава ръководството на Германия и Италия в създаването на нов ред в Европа“, а според чл.2 „Германия и Италия признават и уважават ръководството на Япония в създаването на нов ред във великото източно-азиатско пространство“. Чл.3 задължава националсоциалистическа Германия, фашистка Италия и Япония „да си сътрудничат на посочената по-горе основа“ и „да се поддържат взаимно с всички политически, стопански и военни средства, в случай че една от трите договарящи се страни е нападната от която и да е държава, която в момента не участва в европейската война и в китайско-японския конфликт“. Този текст дава възможност за всякакви тълкувания, тъй като е трудно да се определи дали Москва вече „участва в европейската война и в китайско-японския конфликт“ или не. Със сигурност може да се каже, че трите сили се задължават да воюват заедно срещу Съединените щати при евентуална намеса на американците в сблъсъка, макар че САЩ не се споменават изрично. Чл.5 пък отваря вратата за влизане и на сталинска Русия в Тристранния пакт: „Германия, Италия и Япония заявяват, че това споразумение по никакъв начин не засяга политическите отношения, съществуващи в момента между всеки от трите участници в споразумението и Съветския съюз.“^[3]