Пламен С. Цветков
Светът на мегамитовете (45) (Някои политически и историографски митове на XX век)

8. Тоталитарната агресивност в някои малки европейски страни

В сравнение с Мусолини много по-подчинени на Хитлер са унгарските „кръстосани стрели“ и румънските легионери. В случая със Салаши това се дължи и на императивния факт, че Унгария не може да осъществи ревизионистичните си планове без решаващата помощ на Германия. Програмата максимум на унгарския ревизионизъм предвижда страната да си възвърне границите, които е имала по времето на своя крал-кръстител Свети Ищван (997–1038) и които са включвали днешните земи на Словакия, Хърватия, Войводина и Банат, както и цяла Трансилвания. На земите под короната на Св. Ищван отговаря и идеалът на Салаши за „Голямо дунавско-карпатско отечество“ като федерация на подкарпатските украинци, словаците, румънците, сърбите, хърватите и бургенландските немци под унгарско надмощие. Проблемът е, че Салаши сякаш изобщо не се интересува дали посочените народи биха поискали да влязат в такава федерация, което най-малкото предполага, че тази цел може да бъде постигната предимно, ако не и изключително с насилие и война.^[1]

Твърде специфичен е експанзионизмът на румънските легионери, тъй като териториалното разширение, което Румъния постига в резултат на Първата световна война, надхвърля и най-смелите очаквания на Букурещ. Мирните договори не само потвърждават румънската власт върху Южна Добруджа, но включват в границите на страната Трансилвания, източния дял на Банат, Бесарабия и Буковина. При тази ситуация румънците нямат друг избор, освен да се солидаризират изцяло с линията на Франция за увековечаване на версайското статукво. Отначало Корнелиу Кодряну одобрява тази линия и дори препоръчва да се задълбочи сътрудничеството между държавите, стремящи се да опазят съществуващите граници „с всякакви средства“. Същевременно обаче той се нахвърля върху демократичното идеологично покритие на френската система от съюзи — договорите за подпомагане между Франция и Чехословакия и Франция и Полша, както и Малката антанта между Чехословакия, Югославия и Румъния. За продукт на френската дипломация се смята и Балканската антанта, учредена през февруари 1934 г. от Румъния, Югославия, Гърция и Турция, макар че това всъщност не е така. Във всеки случай според Кодряну демократичната фразеология, с която се оправдават тези съюзи, била главната причина за тяхната неефикасност. Безсилието на западните демокрации пред Третия райх и пред Съветския съюз сякаш придават меродавност на критиките му. В края на 30-те години на XX в., когато всички средни и малки източноевропейски страни, включително и Румъния, са притиснати между националсоциалистическата и комунистическата агресия, легионерският вожд започва решително да се застъпва за безусловна прогерманска ориентация: „Аз съм срещу западните демокрации…, срещу Малката и Балканската антанта и смятам Обществото на народите за безполезно. Четиридесет и осем часа подир победата на Легиона Румъния ще бъде в тесен съюз с Рим и Берлин.“^[2]

През 1936 г. легионерите изпращат с шумни манифестации десетина доброволеца за армията на Франко в помощ на кръстоносния му поход срещу „либерализма, социализма, комунизма и анархизма“. През март 1938 г. Кодряну пък телеграфира лично на Хитлер, за да го поздрави за поглъщането на Австрия от Германия. Другояче казано, в случай, че страната е слаба и териториално задоволена, тоталитаризмът изисква от нея съучастие в агресията на големите тоталитарни държави.^[3]