Пламен С. Цветков
Светът на мегамитовете (30) (Някои политически и историографски митове на XX век)

4. Тоталитарният милитаризъм

Хитлер също отрича личността, тъй като свежда човека до изцяло биологичен индивид, а за Мусолини личността е немислима извън държавата. Това логично води до характерния за всяка тоталитарна доктрина милитаризъм. Още през 1905 г. Ленин гледа на болшевишката дейност като на „енергично и успешно събиране на една армия“ с цел да се завземе властта. Проблемът обаче не е само да се завземе властта, но и да се задържи. Руският комунистически вожд видимо е убеден, че това може да се постигне единствено с война. През 1920 г. той разгласява, че „победата над буржоазията е невъзможна без дълга, упорита, отчаяна война не на живот, а на смърт — война, която изисква самообладание, дисциплина, твърдост, непреклонност и единство на волята“^[1].

В тези рамки армията се радва на специален култ. За Хитлер „организираните въоръжени сили на нацията“ са институцията, в която нито за момент не е спрял да доминира „най-естественият принцип“ на власт от горе на долу и отговорност от долу на горе, а Мусолини възхвалява войната сама по себе си: „Само войната изопва максимално всички човешки енергии и бележи с благородство народите, които имат смелостта да я посрещнат.“ След победата си във Втората световна война Сталин като че ли повтаря Мусолини: „Но войната беше не само проклятие. Тя беше заедно с това велика школа на изпитание и проверка на всички сили на народа. Войната разголи всички факти и събития в тила и на фронта, тя безжалостно разкъса всички завеси и покривала, които скриват истинското лице на държавите, правителствата, партиите, и ги изложи на сцената без маска, без подправки, с всичките им недостатъци и достойнства.“^[2]

Свещената война или джихадът заема централно място и в доктрината на ислямския фундаментализъм. И в тази насока аятолах Хомейни и други фундаменталистки теоретици подминават онова тълкуване на Корана, според което джихадът е също така чисто духовна, лична война срещу собствените пороци. Поради качествено по-слабите позиции на Иран спрямо водещите световни държави начело със САЩ джихадът във фундаменталистката си разновидност неизбежно придобива характера на партизанска война и на поредица от самоубийствени, но изключително смъртоносни терористични удари.^[3]