Пламен С. Цветков
Светът на мегамитовете (10) (Някои политически и историографски митове на XX век)

3. Великоруският шовинизъм на Ленин

Фанатичният атеизъм на Ленин е в пълно съгласие с марксистките догми. Той съществено се различава обаче от Маркс и Енгелс по великоруския си шовинизъм, тъй като марксистката доктрина се самоопределя и се възприема от повечето хора като интернационална. И наистина още в „Манифеста на комунистическата партия“ от 1848 г. се изтъква, че „работниците нямат отечество“ и че „националните обособявания и противоположностите между народите изчезват все повече с развитието на буржоазията, със свободата на търговията, със световния пазар, с еднаквата форма на индустриално производство и съответстващите му условия на живот“. Затова според Маркс и Енгелс „господството на пролетариата още повече ще ускори тяхното изчезване“, тъй като „в същата степен, в която ще бъде премахната експлоатацията на един индивид от друг, ще бъде премахната и експлоатацията на една нация от друга“.^[1]

Все пак дори и Маркс и Енгелс не са съвършено чужди на известен национализъм. Това проличава във вярата им, че Германия щяла да се превърне в следващия революционен център на света: „Комунистите насочват своето внимание главно към Германия, защото Германия се намира в навечерието на буржоазна революция и защото тя ще извърши този преврат при по-напреднали условия на европейската цивилизация въобще и с много по-развит пролетариат, отколкото Англия в XVII и Франция в XVIII век, така че германската буржоазна революция може да бъде непосредствена прелюдия към една пролетарска революция.“^[2]

Германия не оправдава надеждите на Маркс и Енгелс. Революцията от 1848 г. пропада и след нея се забелязва дори втвърдяване на абсолютизма на пруските Хоенцолерни и на австрийските Хабсбурги. Това само засилва марксисткия интернационализъм и на пръв поглед Ленин го споделя, като посочва, че при „зрелия и отиващ към своето превръщане в социалистическо общество капитализъм“ е налице „развитие и засилване на най-различни сношения между нациите, разрушаване на националните прегради, създаване на интернационалното единство на капитала, на икономическия живот изобщо, на политиката, науката и т.н“. Нациите според него възникват при началното развитие на „капитализма“, когато се осъществява „пробуждане на националния живот и националните движения, борба против всяко национално потисничество, създаване на национални държави.“ С други думи, нациите са продукт на „капитализма“ и неизбежно ще изчезнат с ликвидирането на същия този „капитализъм“.^[3]

Още през 1902 г. обаче, когато е главен редактор на в. „Искра“, Ленин ентусиазирано обнародва една статия на германския социалдемократ Карл Кауцки под наслов „Славяните и революцията“. Произведението може да се окачестви като класовопартийна разновидност на панславизма и на великоруския шовинизъм. Основната мисъл е, че „славяните не само са влезли в редовете на революционните народи, но че и центърът на тежестта на революционната мисъл и на революционното дело все повече и повече се премества към славяните. Революционният център се премества от запад на изток… в Русия“. В най-скоро време Русия щяла да стане „извор на революционна енергия“ за Запада. Според Кауцки, а оттам и според Ленин „в 1848 г. славяните бяха лют мраз, който попари цветовете на народната пролет. Може би на тях сега е съдено да бъдат оная буря, която ще разбие леда на реакцията и неудържимо ще донесе със себе си новата, щастлива пролет за народите…“ През 1920 г., когато е вече на власт, Ленин не се отказва ни най-малко от тези виждания, като не само цитира пространно статията на Кауцки, но и специално подчертава: „Хубаво пишеше преди 18 години Карл Кауцки!“^[4]