Чабуа Амираджиби
Дата Туташхиа (7)

Граф Сегеди

… През 1893 година името на Туташхиа изплува едновременно в досиетата на няколко жандармерийски управления от севернокавказките губернии. По това време тъкмо тук усилено се разпространяваше нелегална литература. На всичко отгоре в канцеларията на началника на жандармерията постъпи донесение от агентурата за подготвяно покушение срещу негово височество великия княз. Като капак на всичко престъпници, чиято самоличност не беше установена, изклаха семейството на богат кавказки търговец и плячкосаха пари и скъпоценности на голяма стойност. Пристигналият по този повод от Петербург генерал Шанин, като проучи материалите, стигна до извода, че в северен Кавказ действува добре законспирирана политическа организация с бази в Закавказието, с други думи, на територията, която ми беше подведомствена. От заключенията му се виждаше, че солидната сума е била похитена от търговеца, с цел да се финансира терористичният акт, и че ако не главатар, то във всеки случай един от организаторите на това е бил Дата Туташхиа. По такъв начин аз бях обвинен и ми се нареждаше да взема мерки, толкова повече, че началникът на жандармерията настойчиво изискваше да му бъде разяснено всичко, което се бе случило, да се ликвидират групите, развиващи подривна дейност и да се арестува Туташхиа.

В тази връзка трябваше да определя и уточня почерка на престъпленията на Туташхиа, чието ново криминално амплоа всъщност ми изглеждаше изсмукано от пръстите. Получих всички налични материали по неговото дело и се залових да ги анализирам. Ще отбележа между другото, макар че това не се отнася към предмета на моите записки, че заключенията на генерал Шанин се оказаха повърхностни и безпочвени. Управлението на жандармерията най-после изясни цялата работа. Сведенията за подготвяно покушение срещу великия княз и опитът да се свърже убийството на семейството на търговеца с политически мотиви излязоха несъстоятелни. По време на следствието се изясни, че нито политическите престъпници, нито убийците са познавали Туташхиа.

Нещо друго привлече вниманието ми: изучаването на материалите за Туташхиа ми показа в съвсем нова светлина личността на този човек и ме доведе до едно интересно заключение. Преди всичко открих, че в престъпленията на Туташхиа липсваше единен почерк, с други думи, извършените от него престъпления не носеха печата на някакъв определен метод, начин на изпълнение, още по-малко на система, и затова да се припише на Туташхиа престъпление, извършено неизвестно от кого, беше също така лесно, както да се припише на друг престъпление, в което е обвинен Туташхиа. Делото му включваше много разнородни престъпления, но беше невъзможно да се разбере кое в действителност е извършил той и кое му е приписано. Беше ми крайно необходимо да установя неговия криминален тип, криминално-психологическия му портрет. Материалът на базата на догадки и хипотези не можеше да ми помогне. След едномесечна работа ми стана ясно само това, че Туташхиа няма нито програма на действие, нито определено политическо кредо. Очевидно всичките му постъпки бяха следствие на афект, предизвикан от ситуацията. Убедих се също в едно крайно важно обстоятелство: неговата известност и влияние сред населението бяха необикновено големи. Подобни авторитети по време на стихийни недоволства стават вождове на тълпата. От материалите се виждаше, че народът е очаквал своя изчезнал идол и не е криел очакването си. Тук вече беше необходима решителна намеса. Наред с другите мерки по залавянето на престъпника обещахме за главата му награда от пет хиляди рубли. Туташхиа сякаш тъкмо това чакаше — не мина и месец от деня, в който бе обявена наградата, и той се върна, като по съответен начин отбеляза завръщането си в родината: заедно с анархиста Бубутейшвили ограби в Поти лихваря Булава.

Тогава не разбирах какво го е накарало да се върне в Грузия и с предишната смелост, ловкост и енергия да възобнови играта с огъня.