Включено в книгата
Оригинално заглавие
დათა თუთაშხია, (Пълни авторски права)
Превод от грузински
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Първа част

Промъкнаха се шпиони от племето, що се кланяше на Мамона, и пръснаха всъде семената на изкушението. Падна злото зърно в земята и избуяха пищни кълнове, че коренът му проникваше в геената и смучеше нейната отрова. Разцъфна цвят прекрасен, но разлагащ с отровния си дъх плътта на склонилия се над него. А народът гледаше и се радваше на красотата му, опияняваше се от благоуханието му и не мислеше за бъдещето.

Паднаха катинарите и резетата от ония зандани, дето бяха затворени враговете на разума и душата човешка, и отвори се път за Скорпионите, и разгоря се жажда за плячка. Завидяха хората на чуждото охолство, облада ги злоба един срещу друг и се помрачи разумът им. Вдигна човекът меч срещу ближния си, закри се с щит от събратята си и нямаше вече народ. И тогава Туташха започна бой със злините и пороците на света: облагодетелствува бедните, срази богатите, осъди неправедните и възвиси унижените, внесе мир в сърцата на враждуващите и изгони злото от душите човешки.

Но умножиха се: предателството между братя, прелюбодеянието сред съпрузите, неблагодарността на облагодетелствуваните, високомерието на властвуващите, ласкателството на подчинените, двуличието на учените, раболепието на невежите, шарлатанството на книжниците.

 

 

И смути се тогава Туташха, че не знаеше как да внесе мир и покой в сърцата. И рече в своя смут:

— Не зная, що върша, зло, или добро. От тоя час скръствам ръце и обричам силата си на бездействие.

И отвърна се от своя народ и престана да слуша стенанията му. Понеже не бе бог.

Граф Сегеди

… Има хора изключително надарени, които не умеят да използуват разумно способностите си. Едно е природната дарба, друго е умението да я управляваш. Двама души, еднакво надарени, могат да бъдат съвсем различни нравствено и всеки от тях по своему да използува дарбата, която му е дадена. Стойността на всяка постъпка се определя от нравствеността на онзи, който я извършва. Убеден съм, че във всички времена обществото е предоставяло поприще и на орела, и на лешояда, и на божите птички и жизненият път на всеки от тях е бил определян от неговите нравствени склонности.

Дългогодишната ми служба като началник на кавказката жандармерия, а след оставката — моята близост до тези кръгове ми дадоха възможност да проследя открай докрай една история, която нагледно потвърждава горната мисъл. Това е историята на живота и отношенията на две силни натури — абрагът Дата Туташхиа и неговият братовчед Мушни Зарандиа. Съдбата ги бе надарила с еднакъв талант, но нравственото им различие ги тласна по различни пътища.

Ще започна своя разказ със следната мисъл: макар господ-бог да е сътворил прекрасното като извор на добро и чистота, но и това правило има изключения. Този път прекрасното бе породило нещастие: красотата на младата грузинка Еле Туташхиа бе накарала поручика в оставка Андриевски да направи необмислена стъпка, продиктувана от чувствата му. Дата Туташхиа, брат на грузинката, ранил смъртно поручика и станал абраг. Това се случило през 1885 година, когато бил на деветнайсет години.

Аз самият два пъти съм разпитвал неговата сестра и, кълна се в честта си, съществото, родено от морска пяна, несъмнено е наподобявало Еле Туташхиа.

 

 

Из архива на кавказкото жандармерийско управление

Дневниците на поручик Андриевски

1884 година, 9 април

… Имам само един писар в учреждението. А работа — до гуша. Опитите да намеря порядъчен, достатъчно образован човек за постоянна служба бяха безрезултатни, и аз наех временно за десет рубли на месец някой си Мушни Зарандиа, акцизен чиновник. Той идва три пъти седмично: вечер, след работа. Мушни Зарандиа е млад човек с гимназиално образование, но по обширните си познания не отстъпва на завършилите университета. Има влечение към науките, особено към правото. Дори проявява способности в това отношение. Работи обикновено в стаята на началника на канцеларията. Към нея води една от вратите на моя кабинет, която често оставям отворена, за да извикам чиновника, ако е необходимо.

Веднъж в края на деня, когато всички си бяха отишли, останах да чакам Зарандиа, за да състави и препише някои книжа. Той дойде както обикновено в определения час и започна да пише под моя диктовка. По едно време, като вадеше носната си кърпа, от джоба му падна жълтица. Монетата звънна и се търкулна на пода. Зарандиа я погледна и ме попита не е ли моя. Поклатих глава и му казах, че съм видял как жълтицата е изпаднала от джоба му. Той много се учуди, защото, както ми каза, не бил вземал пари със себе си.

Монетата блещукаше на пода. Зарандиа я гледаше, сякаш искаше да разбере по какъв начин е могла да попадне в джоба му. Изведнъж като че си спомни нещо, наведе се и я сложи на масата. Върнахме се на диктовката. Той явно се вълнуваше, въртеше се и веднага щом свърших да диктувам, поиска разрешение да излезе, като обеща след половин час да се върне и да препише документите. Попитах го защо се вълнува и бърза така. Каза ми, че през деня бил ревизирал някакъв дребен занаятчия, намерил стоки, укрити от данъчните власти, и му съставил акт. Беше убеден, че занаятчията не е посмял направо да му предложи подкуп, а незабелязано му е пъхнал в джоба тази жълтица — нямало отде другаде да се вземе. Зарандиа каза, че незабавно трябва да я върне. Всичко това изрече на един дъх, събра книжата от масата, отнесе ги в канцеларията и излезе.

Малко по-късно се сбогувах с началника и си тръгнах и аз. Към осем часа се върнах, но влязох в кабинета през задния вход. Връщането ми очевидно бе останало незабелязано от началника на канцеларията, който също се бе заседял този ден повече от обичайното, и от върналия се вече Зарандиа.

— И какво, взе ли парите, или отрече? — чух гласа на началника.

— Взе ги. Беше смутен — отвърна Зарандиа.

— Хм, смутен! Не смутен, а по-вероятно озадачен. Сигурно си е помислил, че сумата ви се е сторила нищожна и затова я връщате.

— Не знам. Може и така да е.

— Не трябваше да я връщате.

— Как така? — с непресторено учудване попита Зарандиа.

— Просто не трябваше да му я връщате.

— Не е редно.

— А когато държавата ви плаща просяшка заплата — това редно ли е? Нима ви стига? — Началникът на канцеларията започна да покашля в очакване на отговора.

— Няма заплата, която да стига. Човек трябва да се простира според чергата си. Колкото и да му даваш, все повече ще иска. Няма голяма и малка заплата. Има голям и малък апетит.

Началникът на канцеларията не се сети веднага какво да каже. След дълга пауза се обади:

— А вашият апетит, господине, е три пъти по-голям от заплатата ви!

— Нима? Не съм се замислял, признавам си. Защо смятате така?

— Ами защото заплатата не ви стига и вие за десет рубли на месец скърцате тук с перото три вечери в седмицата.

Зарандиа се засмя от сърце:

— Аз не работя заради тези десет рубли. Остава ми свободно време, трябва да го използувам.

— Ако ви слуша човек, вие не работите заради парите. Вие и за пет рубли бихте се съгласили, нали?

— Не. За пет не.

— А какво бихте направили?

— Бих си потърсил работа за десет рубли.

— Хм, десет. Това да не е някакво свещено число?

— Съвсем не. Моята основна заплата и тия десет рубли към нея правят доход, който ми дава възможност останалото свободно време — четири вечери с неделята — да използвам за себе си. От друга страна, времето, което изразходвам за допълнителната служба, струва тъкмо десет, а не пет рубли.

— Удивителна теория, бога ми. Не бихте ли ми посочили източника на тази мъдрост, милостиви господине?

— Да оставим това за друг път.

— Защо да отлагаме?

— Тогава, както обичате: старогрузинската светска литература и някои богословски съчинения.

Тук разговорът прекъсна.

Бих искал да зная такъв ли е този Зарандиа в действителност, или се прави на такъв.

 

 

1884 година, 14 ноември

Вчера с Дата Туташхиа заминахме за околийския град с файтона на Канкава. Конят тичаше в тръс. Ръмеше. Настигнахме жена на средна възраст. Тя едва се влачеше, беше мокра до кости и цяла трепереше. Туташхиа предложи да й отстъпим файтона, като каза, че до града е близо и той с удоволствие ще се поразходи пеша. Аз, разбира се, се съгласих…

В града най-напред се отбихме по моя работа в един дюкян за канцеларски стоки, а след това в магазина за платове, където и двамата имахме да правим покупки. Беше неделя, пазарен ден, и пред тезгяха се бе натрупал сума народ. Но не се наложи да чакаме дълго. Продавачът бе разгънал вече пред нас няколко топа плат, когато в магазина влетя жената на Шабатава. Учителят Шабатава е млад човек, и жена му е млада, миловидна, но малко вятърничава особа. Разблъсквайки безцеремонно хората, тя се запъти право към тезгяха. Опита се да отмести и Туташхиа. Спътникът ми се обърна, измери я с поглед от главата до петите и рязко й прегради пътя. Жената на младия учител не мирясваше, но Туташхиа не отстъпи, а да го помръднеш от мястото му, се иска сила, каквато няма у една жена.

Продавачът ни загъна покупките и ние платихме. Дата ме помоли да почакам малко, обърна се към дамата, застанала най-близо до тезгяха, попита я ще купува ли нещо и напусна позицията си едва след като продавачът й донесе търсената стока.

Да си призная, постъпката на Туташхиа ме учуди. Неговото отношение към слабия пол е било винаги, бих казал, особено почтително. Достатъчно беше да си спомня, че само преди няколко часа заради съвсем непозната жена той походи доста по разкаляния път, а тукашните пътища са прочути с калта си. Стори ми се странно държането му с лошо възпитаната, но млада и привлекателна мадам Щабатава.

— Направих това за нейно добро — отвърна Дата.

Подобен алтруизъм ми се видя съмнителен и той обясни:

— Хората не се раждат нагли, те по-скоро стават такива по моя и ваша вина. От благородство често сме склонни да прощаваме на такива глупци като жената на Шабатава наглостта, която си позволяват отначало само от недомислие. Но после те я повтарят и потретят и все повече я затвърждават в себе си. Колкото и да е прост, такъв човек разбира, че наглият живее по-леко, и си остава нагъл, докато е жив. Но да си представим, че някой му се опъне и той е бил посрамен за наглостта си. Тогава, колкото и да е дебелоок, наглият рано или късно ще се откаже от подлостта си и може би ще стане съвсем порядъчен човек.

Разбира се, това убеждение на Дата Туташхиа е твърде необикновено. Наглият е роден, за да бъде нагъл. И все пак съзирам доза истина; привлича ме у него енергичното му отношение към живота.

 

 

Протокол на разпита

11 март, 1885 година, гр. Поти, Военен лазарет

Следовател — ротмистър Евтихий Агафонович Иевлев от Кутаиската губернска жандармерия.

Потърпевш — потомственият дворянин от Московска губерния, поручикът в оставка Сергей Романович Андриевски

 

 

Въпрос на следователя: Господин докторе, позволява ли състоянието на болния да бъде разпитан? И протоколът на разпита ще има ли стойността на редовен юридически документ?

Отговор: Господин Андриевски е ранен в горната част на черния дроб, което ви е известно от заключението на медицинската експертиза. В настоящия момент температурата му не е висока, психическото му състояние е нормално и ще може да даде показания, без да навреди на здравето си. Що се отнася до юридическата сила на документа — не съм компетентен да я утвърдя, нито да я отрека.

Въпрос: Господин поручик, моля да обясните на следствието мотивите за вашата оставка и защо избрахте свободната професия на художник?

Отговор: Въпросът няма връзка с делото и аз отказвам да отговоря.

Следователят: Началникът на жандармерийското управление ви моли да отговорите на този въпрос.

Андриевски: Предайте на графа най-дълбокото ми съжаление във връзка с това, че здравето ми не позволява да изпълня молбата му, а и нямам сега настроение да говоря на тази тема.

Въпрос: Кой ви нанесе раната, която лекувате във военния лазарет на град Поти?

Отговор: Дата Туташхиа, живущ в Зугдидска околия, Кутаиска губерния.

Въпрос: Какви доказателства можете да представите?

Отговор: Дата Туташхиа ще го потвърди. Може да потвърди и сестра му Еле Туташхиа, както и моят слуга Фьодор Никишов. Ще отбележа обаче, че стреляхме един срещу друг по взаимно съгласие.

Въпрос: Искате да кажете, че сте се дуелирали?

Отговор: Не, не сме определяли условия и стреляхме без секунданти, което, както ви е известно, не може да се счита за дуел.

Въпрос: Желаете ли да заведете углавно дело срещу Дата Туташхиа?

Отговор: В никакъв случай. Освен това трябва да кажа, че решително възразявам против завеждането на такова дело от страна на когото и да било. Имам пред вид характера на отношенията ни с Туташхиа.

Пояснение на следователя: На следствието е известна обективната страна на престъплението, т.е. фактът, че е тежко ранен един офицер в оставка, човек със свободна професия, потомствен дворянин. Съгласно действуващите закони жандармерийското управление е длъжно да заведе наказателно дело против причинителя на раната. Субективната страна на престъплението, т.е. мотивът за действието, ще се установи от съда и при произнасяне на присъдата ще се вземат под внимание смекчаващите вината обстоятелства, ако има такива. В момента престъпникът Дата Туташхиа се укрива от углавна отговорност. Против него е заведено углавно дело и полицията го издирва.

Въпрос на потърпевшия: Какво наказание очаква Дата Туташхиа?

Пояснение на следователя: Ако престъплението не съдържа политически или съсловен мотив, т.е. такова действие, което може да се определи като терористичен акт, престъплението ще се квалифицира като преднамерено, но неосъществено убийство, или като нанасяне на рана с тежки последици за здравето. Що се отнася до санкцията, т.е. степента на наказанието, тя ще бъде определена от съда.

Въпрос на потърпевшия: Ако подам писмена молба за прекратяване на наказателното дело срещу Дата Туташхиа, ще бъде ли тя уважена?

Пояснение на следователя: С такава молба можете да се обърнете към съда, на който сме длъжни да предадем делото.

Въпрос на следователя: Следствието изисква вашите изчерпателни показания относно станалото. Как бихте предпочели — да разкажете последователно за всичко или да отговаряте на въпросите ми?

Отговор: Питайте.

Въпрос: Познавахте ли Дата Туташхиа, преди да ви рани, ако да, кога и при какви обстоятелства сте се запознали?

Отговор: Дата Туташхиа е скотовъдец, джамбазин. През зимата взема под аренда крайморските пасища на княз Анчабадзе и там пасе добитъка. Арендата е почти постоянна и затова си е направил на пасбището кошара, в която живее зиме заедно със сестра си Еле. По тия места брегът е скалист и за мен като пейзажист е особено привлекателен. Затова помолих арендатора да ми разреши да лагерувам там със слугата си. Както вече казах, арендатор беше Дата Туташхиа. Той разреши и дори ни помогна да опънем палатката. Това беше през октомври миналата, 1884 година. Преди пет месеца.

Въпрос: Опишете външността на Туташхиа. Има ли някакви особени белези?

Отговор: Над среден ръст, добре сложен. Очи сиви, гърбав нос, краката леко изкривени от постоянна езда. Облича се изящно, с вкус, обича да носи грузинска чоха, предимно черна. Често сменя конете си. И конете му са един от друг по-хубави. С една дума, почти по нищо не се отличава от сънародниците си потомствени аристократи.

Въпрос: А Еле Туташхиа?

Отговор: Мисля, че този въпрос няма отношение към делото.

Въпрос: Какво знаете за близките роднини на Дата Туташхиа?

Отговор: Дата и Еле са брат и сестра. От малки са сираци. Доколкото ми е известно, имат леля по бащина линия, вуйчо — мъжът й, и братовчеди.

Въпрос: Какво образование има Туташхиа?

Отговор: Не е завършил гимназия, въпреки това е доста образован. Лелята и мъжът й, селски клисар, възпитавали сираците. Гледали ги заедно със своите деца. Научили ги на четмо и писмо, на Закон божи, запознали ги с литературата. Дата Туташхиа добре владее руския разговорен език, по-добре, отколкото аз грузински. Но къде и кога го е учил, не зная. Има жив, проницателен ум. Той е необикновено порядъчен, справедлив млад човек.

Въпрос: Какво ви свързваше с него и какви бяха отношенията ви?

Отговор: Много близки, приятелски. Независимо от случилото се между нас, аз и сега дълбоко уважавам Дата Туташхиа и сестра му Еле.

Въпрос: Толкова близки хора, а решили да се погубят? Навярно е имало сериозни причини за това. Защо се скарахте?

Отговор: Дата Туташхиа ни свари насаме с Еле. Считам за необходимо да кажа, че макар и да се обичахме, аз не съм злоупотребил с доверието нито на приятеля си, нито на неговата сестра.

Въпрос: Какво стана по-нататък?

Докторът: Господин ротмистър, болният се умори. По-нататъшният разпит ще се отрази зле на здравето му. Господин Андриевски трябва да си почине.

Следователят: Не мога да ви откажа. Надявам се, че след няколко дни господин Андриевски ще се чувствува по-добре и аз ще имам възможност да продължа разпита.

Показанията ми са записани вярно.

Подпис

 

 

Рапорт на Л. Д. Швангирадзе

27 март, 1885 година

… Изпълнявайки вашата заповед, аз наредих да бъдат следени лицата, които посещаваха в лазарета поручика в оставка С. Р. Андриевски, както и лицата, които бяха във връзка с персонала на лазарета и по-късно посетиха гроба на починалия поручик. Докладвам ви, че до смъртта на С. Р. Андриевски не бяха получени каквито и да било сведения, че престъпникът Дата Туташхиа или негово доверено лице се намират в Поти и по-специално, че са се появявали в лазарета. На деветия ден след погребението, т.е. на 26 март т.г. в 11 часа сутринта при пазача на лазарета С. Табагуа дошъл приятелят му по чашка, пристанищният хамалин И. Бибилейшвили. Уж между другото Бибилейшвили се заинтересувал за състоянието на г-н Андриевски, С.Р. Като научил за смъртта му, той попитал къде е погребан. Табагуа подробно му описал гроба, след което, като поседял за очи още известно време, Бибилейшвили си отишъл. Табагуа незабавно ми докладва за тази среща.

Напоследък из потийските кръчми често се споменава името на Туташхиа и това ни даде възможност да започнем да следим лицата, които твърдят, че познават Туташхиа или са в близки отношения с него. Между тях бе и споменатият Бибилейшвили. След посещението му при Табагуа веднага наредих да бъде следен и поставих две засади на военното гробище. Следенето на Бибилейшвили не даде резултати. Както бе установено, Туташхиа успял да се срещне с него, преди да започнем да го следим. Бибилейшвили, който понастоящем се намира под арест, напълно отрича както че се е срещал с Туташхиа, така и че изобщо го познава. Обаче фактът, че Туташхиа дойде на гробищата и лесно намери гроба на г-н Андриевски, несъмнено се дължи на сведенията, дадени му от Бибилейшвили, и изобличава последния в лъжа.

Престъпникът Туташхиа се показа край гробището привечер. Вървеше и оглеждаше околността. В засада го очакваха вахмистър Стропилин и приставът Махатадзе. На отсрещната страна бяха залегнали фелдфебел Иваницки и полицаят Шариа. Ние с участъковия полицай Турнава наблюдавахме операцията иззад храстите.

Престъпникът не забеляза засадата и тръгна право към гроба на г-н Андриевски. Стигна до него и се спря. Очевидно искаше да запомни това място… Вахмистър Стропилин се изправи и като заповяда на престъпника да се предаде, се прицели в него. Същото направи и Махатадзе, който се намираше зад гърба на Туташхиа. Фелдфебел Иваницки стреля във въздуха и заедно с полицая Шариа се насочи към престъпника. Последният легна на земята и извади от пояса си два маузера. От Стропилин и Махатадзе беше защитен от хълма на гроба, и той, без да им обръща внимание, се прицели в Иваницки и Шариа. Иваницки стреля с втората пушка, но не улучи. В отговор се разнесоха изстрели от другата страна. Шариа извика и побягна, накуцвайки. Стреля се пак. Престъпникът пълзеше между гробовете и отговаряше със стрелба. Иваницки беше тежко ранен. Ние с участъковия полицай Турнава тръгнахме навреме, за да пресечем пътя на престъпника, но попаднахме под пушечния огън на Стропилин и Махатадзе и залегнахме. Туташхиа се възползува от суматохата и изчезна.

Довеждам до знанието ви още едно обстоятелство: полицаят Шариа твърди, че е ранен от изстрела на пристава Махатадзе. Не е възможно това да се провери, тъй като куршумът е преминал през тялото му. Аз съм убеден, че го е ранил Туташхиа. Що се отнася до фелдфебел Иваницки, от раната му извадиха куршум от маузер.

Търсенето на престъпника Туташхиа Д. продължава. Наблюдават се всички места, дето е възможна неговата поява.