Чабуа Амираджиби
Дата Туташхиа (3)

Граф Сегеди

… Само по себе си бягството от отговорност с времето поражда верига от нови престъпления и колкото повече стават те, толкова по-наложително е изолирането на престъпника. Животът на абрага, подобно живота на леката жена, се състои от онова, което е извършил и което е станало известно на учрежденията, упражняващи надзор над него. От онова, което не е извършил, но мълвата му приписва. И най-сетне от онова, което е извършил, но не е станало публично достояние. Досието на Туташхиа бързо набъбна и се изпълни с толкова противоречиви, понякога твърде съмнителни сведения, че освен служебния дълг, вече ни подтикваше и професионално любопитство — какво е извършил Туташхиа в действителност и какво му е било приписано. Искаше ми се да се срещна с него насаме, на четири очи, за да намеря отговор на тази загадка.

През първите четири години от живота си като абраг Туташхиа — може да се твърди почти със сигурност — не бе напускал Грузия и това ни даваше възможност често да се натъкваме на следите му, а ни вдъхваше и надеждата, че рано или късно ще се хване в някой от нашите капани. Такива отношения с полицията и жандармерията очевидно бяха по вкуса на Туташхиа. Обяснението е донякъде в това, че всяка негова сполука, даже незначителна, намираше силен отзвук сред народа, славата му се ширеше, а това гъделичкаше неговото честолюбие. Има една безспорна закономерност: жребият на абрага е в края на краищата ако не бесилката, то куршумът на преследвача, ножът в гърба или отровата на предателя. Но Туташхиа ясно бе избраник на съдбата и животът му не се предопределяше от закономерностите. През четиригодишния му престой в Грузия тайното разузнаване беше завербувало двайсетина души измежду неговите довереници и укриватели. Може да се допусне, че половината от тях са предупредили Туташхиа за опасността; останалите, без съмнение, той сам е разкрил и е престанал да се ползува от услугите им. Неведнъж успявахме да узнаем къде и кога трябва да се появи. Пет или шест пъти той не дойде и полицейският патрул напразно го очакваше. Веднъж се изплъзна от обкръжение, при това отведе и осем коня от полицейската конюшня. Продал ги в Озургети на турците.

Друг път се вмъкнал в обкръжена от полицията къща, вечерял със стопаните и си отишъл. Споменавам тези истории, защото през дългогодишната ми служба това беше единственият случай, когато един абраг с необяснимо упорство си играеше и забавляваше ако не с бесилката, то поне с каторгата.

През 1889 година Дата Туташхиа изчезна безследно. Сред народа се носеха много слухове по този повод, но нито един не беше убедителен. Мисля, че ни бе сметнал за много слаби, недостойни противници. Интересът му към нас бе се изчерпал. Играта му бе омръзнала…