Включено в книгата
Оригинално заглавие
დათა თუთაშხია, (Пълни авторски права)
Превод от грузински
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Граф Сегеди

Събитията се развиваха по набелязаната схема и това беше най-важното. Хаджи Сеид призна, че мадмоазел де Ламие му е съучастничка и че са си разменяли получените сведения. Значи, те бяха виновни и пред своите разузнавателни служби. Достатъчно беше да уведомим за това техните патрони и двамата ги очакваше смъртна присъда като държавни изменници.

— Какво смятате да правите по-нататък, Мушни? — попитах Зарандиа. — Ако поне част от това, което се случи с Хаджи Сеид, стигне до ушите на мадмоазел де Ламие, тя моментално ще се опита да офейка и не е изключено да успее… Какво ще правите тогава с Кулагин и Старин-Ковалски, с тези две брънки от вашата верига?

— Смятате ли, че е по-добре да я арестуваме веднага? — попита Зарандиа.

— Не знам. Нямам още мнение по този въпрос. Иначе за какво ще ви питам?

— За да арестуваме мадмоазел де Ламие, са ни достатъчни двама полицаи, дори един. Но, ако тя си глътне езика, ако упорствува и отрича всичко, ще бъдем принудени след изтичането на срока за предварително задържане да я освободим като чужда поданичка и да й предоставим правото да замине за родината си. В ръцете ни ще останат само дреболии — шумотевица в европейската преса и дипломатически усложнения. Разбира се, не е изключено тя веднага да признае всичко. Но тази версия може да се смята за илюзорна… Друго би било, ако имахме работа с мъж. А една дама трябва да бъде държана в затвора като в скъп пансион и при това е невъзможно да се прилагат особени санкции. Нищо няма да измъкнем и от свързаните с нея лица, нито от онзи кръг, сред който се движи. Вие самият знаете, че всички отричат познанството си с арестанти и е много трудно да накараш някого да направи такива признания. Затова да я арестуваме сега, а може би и изобщо, когато и да било, няма никакъв смисъл.

— Виж ти! Дори изобщо?

— Казвам може би. Разбира се, не са редки случаите, когато затворът или бесилката са единственият разумен и оправдан край на шпионина. Но в известни случаи — и аз предпочитам именно тях — е по-разумно да го използуваме отново. Ако сполучим дори в един от десет случая, това е огромна победа. Що се отнася до мадмоазел де Ламие, нейната съдба тепърва ще се решава.

А сега на тази дама трябва да й подхвърлим улика, която да си върнем непосредствено от нейните ръце? След това нищо няма да ни струва да разединим следващите брънки.

— Откъде смятате да започнете?

— Най-напред трябва да изясним съществува ли свързващ канал Кулагин — мадмоазел де Ламие и ако съществува, какво представлява той.

Всичко, което Зарандиа казваше, изглеждаше напълно логично и убедително, но аз имах съвсем ясното усещане, че той премълчава нещо. Не исках да се задълбочавам в това свое предположение и предпочетох да му покажа известието, което току-що бях получил от Петербург. Съобщаваха ни за съществуването на нелегална група, чието пряко, а може би и единствено предназначение беше да развива дейност, наподобяваща тази на нашата служба за разпространяване на слухове. Нашият политически противник бе започнал да се бори против нас с нашите методи и сред различните слоеве на населението бяха плъзнали компрометиращи слухове за държавния строй, за царското семейство, за лицата, които заемаха най-висши държавни постове.

— Спомняте ли си, когато говорехме за прокламацията на Спадовски, ви казах, че тя подбужда към размисли? Предвиждах тъкмо този обрат на нещата. — Зарандиа размаха получения документ.

— Прекрасно си спомням и дори неведнъж възнамерявах да поговоря с вас за това, но все нямаше удобен случай.

— Виждате ли какво стана… Барутът, изобретен за фойерверки, послужи за бомба!

— Да, но до това се е стигнало след столетия. И преди всичко барутът е материален предмет, а не духовна субстанция, а това нещо — аз сложих ръка върху документа, който Зарандиа току-що бе прочел — се развива със съвсем друга бързина. Мисля, че системите за разпространяване на слухове имат блестящо бъдеще, те ще придобиват най-разнообразни форми и структури и аз виждам да се приближава епохата на масови духовни диверсии.

Дявол да го вземе! Рядко ми се е случвало да видя Мушни Зарандиа толкова раздразнен! Даже гласът му звучеше другояче, от гърдите му се изтръгваше глухо боботене. Той почувствува, че се афектира, сдържа се и каза с обикновения си тон:

— Докато се намираше в наши ръце, службата за разпространяване на слухове представляваше част от един обширен план, а самият план беше система от методи, насочени срещу точно определени лица. При това той беше създаден за област, твърде своеобразна в географско и административно отношение. Беше предназначен за ограничено и съвсем конкретно приложение, а не за цялата държава. На четири очи, графе, можем да си признаем: да се направи от разпространяването на клюки, злословия, одумки постоянен метод, всеобхватна система — дотам не е падала дори светата инквизиция! Оправдава ни единствено това, че използувахме този метод против насилници, грабители, убийци, които не можехме да заловим и обезвредим по друг начин. Изключение е само Дата Туташхиа. Прилагането на този метод спрямо него смятам за свое служебно престъпление. Това е свършен факт, който тежи на съвестта ми… Разбира се, на полковник Сахнов и пет материала ще му се сторят малко, но за да си представи човек до какъв адски резултат ще доведе разпространяването на нашия провинциален и краткотраен опит върху цялата държава — необходима му е елементарна съвест, да не говорим за здравия разум. Сахнов няма нито едното, нито другото. Когато една държава в борбата срещу политическите си противници е изправена пред необходимостта да прибягва до подобни методи, това означава, че тя е неизцелимо болна. Тъкмо това бързат да докажат враговете на империята. А в същото време някой си Сахнов — образно казано — чака с паве в ръка върху челото на отшелника да кацне муха. И още нещо, графе… Вие самият сте ме учили и знаете, че съществува такава закономерност: ако някое учреждение или каквато и да било друга човешка общност внезапно, в някой момент от съществуването си, престане да се подчинява на силата, която управлява този организъм, това означава, че е невъзможно да се управлява по-нататък по предишния начин, докато не бъде открита причината за парализата и не бъде изнамерен нов начин на управление. Ако се разхлабят юздите на управлението на митниците или за известно време се изпусне контролът на данъчната система, това няма да е катастрофално, но слуховете… В природата им се съдържа хаос, а разпространяването им наподобява лавина от хаотични, разрушителни удари. Клюката, проникваща в глъбините на многохилядни, многомилионни маси от населението, е като вулканична лава, за която не се знае кога и как ще изригне. А сега си представете деня, когато общодържавната система за разпространяването на клюки и слухове престане да ни се подчинява! Питам ви, какво ще спаси тогава империята от разруха, от разложение, от разпадане?

— Сред народа е разпространен слухът, че негово величество ежедневно благоволява да яде кюфтета — прекъснах го аз. — Смешно ли е? Никак, защото не се знае каква е взривната сила на този слух. Версията за кюфтетата, разбира се, е измислена не от престолонаследника, а от негов враг. Длъжни ли сме да вземем контрамерки? Длъжни сме. Значи ли това, че нашата империя е безнадеждно болна, както вие, Мушни, благоволихте да се изразите?

— Не, графе. Това значи само, че тя е болна в такава степен, в каквато ще бъдем принудени да прибягваме до подобни методи в нашата политическа борба. Дотолкова ли сме принудени да прибягваме до тях сега? Съвсем не.

Че империята е болна, разбираха мнозина, но да се говори на тази тема между стените на нашето ведомство се смяташе за светотатство и сериозно провинение. Мушни Зарандиа се реши да заговори за това в мое присъствие. А аз мълчах и нямах намерение дори да му направя забележка! Макар да ми беше ясно, че ако Зарандиа имаше възможност, с един замах щеше да изтрие от лицето на земята службата за разпространяване на слухове, която благодарение на Сахнов се бе разпълзяла по цялата държава.

— Да се закрие едно вече съществуващо ведомство, е по-трудно, отколкото да се създадат пет нови. При сегашните условия гласното и официално ликвидиране на системата за разпространяване на слухове ми изглежда невъзможно, дори ако с това се заемете вие.

Зарандиа разбра, че не искам да му ставам съучастник и единомишленик в кампания, която можеше да бъде разкрита, и каза:

— Вие изтълкувахте неточно мисълта ми, ваше сиятелство. На такива малки хора като мене не им прилича да се намесват в подобни работи!

— Мушни, утре пристига полковник Сахнов! — Промених темата на разговора, като с любопитство зачаках неговата реакция.

— Зная! — Зарандиа беше безгрижен.

… Още с пристигането си в Тифлис полковник Сахнов се заплете в такава паяжина от обстоятелства, в каквато и дяволът не би се оправил. Аз се преселих в един свят на двулики явления. Като се изключи трагичният епизод със Старин-Ковалски, всичко, което ставаше, имаше двойствен смисъл, разкриваше се в две противоположни плоскости, еднакво необичайни, убедителни и при това абсолютно несъвместими. Мушни Зарандиа владееше толкова изкусно всички методи и похвати на нашата работа, че въпреки солидния си опит, загубих сума време и душевни сили, за да отделя действителното от имитациите и изопаченията в безбройните плетеници от истина и лъжа, които възникваха ежедневно, да не кажа ежечасно. Зарандиа бе подготвил за Сахнов изключително сложна мрежа от клопки и капани. Трябваше да търся истината в обстоятелства, почти недостъпни за окото, а не в тези, които бяха на повърхността и биеха на очи.

Казвам да търся, защото подозренията ми се оправдаха: по отношение на Сахнов Зарандиа действуваше, без да съгласува с мене нито една крачка, и дори когато всичко свърши, не ми откри цялата истина. В някои неща не съм сигурен и досега; в тази история останаха подробности, които и днес ми изглеждат твърде съмнителни.

Мястото на Зарандиа сега се заемаше от полковник Князев. Отделът, както по-рано, бе под ръководството на Сахнов. Князев заедно с нас посрещна Сахнов на гарата и го склони да вземе участие във вечерята, която се даваше в негова чест и по случай новата длъжност на Князев. На вечерята до Сахнов седеше мадам де Ламие! Доведоха я Кулагини, като, разбира се, предварително се бяха разбрали с Князев да я поканят. Бях неволен свидетел на флирта на Сахнов с мадмоазел де Ламие — не можех да си затворя очите пред това, което в продължение на няколко часа ставаше пред мен, пък и открито казано, не исках да си ги затварям. Мадмоазел де Ламие флиртуваше с подкупващо очарование, лукаво и грациозно. След вечерята Сахнов откара с моята каляска първо Кулагин, а после и нея. Кочияшът ми разказа, че полковникът и по пътя, и пред жилището на Ламие бил твърде настойчив, опитал се да проникне в дома й, но мадмоазел де Ламие се показала твърда и успокоила предприемчивия си спътник, като му обещала да се срещнат след три дни на вечеря у Кулагини.

Засега всичко си вървеше по реда и всички участници в представлението заемаха своите места, но нали до тази вечер мадам Князева бе само клиентка на мадмоазел де Ламие?… При това на вечеря, давана от висши чинове на тайната полиция в чест на толкова високопоставено лице, присъствието на една търговка на корсети, въпреки финеса на маниерите й, би могло да фрапира всекиго. Нека не бъда упрекван в прекалена подозрителност, но чувствувах, че Зарандиа има пръст в тази работа.

На сутринта го попитах за смисъла на снощната комбинация.

Зарандиа беше непресторено учуден и ме помоли да му разкажа за всички събития на вечерята.

— Прекрасно. Този съюз може да ни бъде от полза. — Каза го с такава обезоръжаваща естественост, че ме обхвана съмнение: може би наистина нищо не е знаел предварително?

Не беше необходима особена проницателност, за да се досети човек, че де Ламие бе примамка за Сахнов. Но аз пак не взех никакви мерки. От едно високопоставено лице, близко до царското семейство, правеха пионка и я жертвуваха. Оказах се замесен в този заговор, което противоречеше на убежденията ми, беше за мен немислимо и чуждо на характера ми и въпреки това цялата тази история вече сякаш не ме засягаше. Очевидно бе дошъл часът за преоценка на всички принципи.

Сред висшите чиновници е прието (струва ми се, че и сега е така и още дълго ще бъде така) един тип службаши да бъдат наричани „воини“. Така се говореше за чиновници, неудовлетворени от постигнатото и постоянно измъчвани от мисълта, че положението, което заемат, е унизително, дори оскърбително за способностите им. Борбата за нова длъжност е тяхно перманентно състояние. Такива хора обикновено си създават репутация на прозорливи и енергични натури, но по правило приличат на падащи звезди — пламват веднъж и изчезват. Подобни примери има много. Когато анализираш някакъв процес или отделно явление и се приближаваш най-сетне към обобщението на размишленията си, най-убедителният аргумент се оказва самият резултат от изследвания процес или явление. Тъкмо затова, без колебание причислявам претърпелите поражение „воини“ към ограничените хора. Истинският боец, надарен с талант и жизнена сила, трябва да умее трезво да оценява контранастъпателните възможности на съперника, на противника, без да говорим за необходимостта от елементарна предпазливост в борбата. Липсата на предпазливост и на способност за трезва оценка не говорят ли за ограниченост?

Сахнов пръв хвърли ръкавицата — поотделно на мен и на Зарандиа, а след това и на двама ни заедно. Очаквах, че тук, в Тифлис, на неприятелска територия, ще го видя вътрешно мобилизиран, съсредоточен и предвидлив. Той се държеше така, сякаш след завръщането в Петербург го очакваше креслото ако не на министър, то поне на негов помощник. Ако беше проявил, поне минимална способност за трезва оценка на противника и известна предпазливост, може би нямаше да претърпи фиаско…

Полковникът не чака вечерята у Кулагини, а изпрати по адютанта си бележка, в която напомняше на мадмоазел де Ламие за обещанието да го заведе да види уникалния килим и да му посредничи при покупката. Жанет де Ламие предаде, че е съгласна, но отложи срещата с пет часа и докато се приготвяше за излизането, държа влюбения полковник в гостната си още един час.

От минутата, когато бе изпратил по адютанта си бележката, тоест от пладне до шест и половина вечерта, полковникът изгаряше от нетърпение. Ласкаеше го мисълта, че ще убие с един куршум два заека — ще я види, ще приближи тайната им среща и ще стане притежател на килима на Великите Моголи, напук на ценителите и приятелите от висшето общество.

Естествено Хаджи Сеид приел полковник Сахнов и мадмоазел де Ламие лично. След чашка кафе и кратък разговор разгърнали килима на Великите Моголи. Реакцията на Сахнов надминала всички очаквания. Полковникът бил потресен и едва се държал в границите на приличието. Откраднатият от Спарапет килим бил оценен на тридесет хиляди. Полковникът почнал да се пазари, но скоро се разбрало, че просто му доставяло удоволствие да говори за това съкровище, пък и му се искало да се представи за солиден купувач и добър познавач. В действителност той не разполагал с тридесет хиляди, нито дори с една трета от тази сума. Хаджи Сеид намалил цената с пет хиляди, но за повече не искал и да чуе. Полковникът казал, че ще дойде на другия ден, за да продължи преговорите, и крайно развълнуван напуснал къщата на Хаджи Сеид.

Положението му наистина не било за завиждане. От една страна, тази жена, която мислела само как да му се изплъзне, от друга — килимът, който легнал върху трептящото сърце на върлия колекционер с всичката си красота, ценност и тежест. Ала простият инстинкт подсказал на Сахнов, че само тя, мадмоазел де Ламие, може да разреши и двете му главоболия. А може би просто искал да се поразтуши. Тъй или иначе, влюбените отишли на ресторант.

Тази вечер Сахнов почти нищо не постигнал, защото търсел близост, а тя прибягнала до тактика, която можела да го отведе само до задънената улица на една нежна дружба. Но макар тази вечер да не спечелил нищо, освен честта да изпрати дамата си, той се върнал в хотела си с убеждението, че е намерил доброжелателка, а може би и предана приятелка. В душата му като перка на златна рибка трепнала надеждата, че това чаровно създание ще му донесе не само насладата на любовното ложе, но ще му даде възможност цял живот да се прехласва по дивния килим.

Всичко това ми съобщи на сутринта самият Мушни Зарандиа, добавяйки, че новата среща на Сахнов с мадмоазел де Ламие ще се състои днес по обед. И пак си изми ръцете, като каза, че нямал нищо общо с това.

— Ваше сиятелство, аз само предизвиках атмосферата, в която хората сами създават отношенията помежду си. Забележете, графе, казвам аз, а не ние, защото за всичко, което ще стане по-нататък, отговарям само аз, ако изобщо се наложи да се отговаря пред някого за нещо.

Сега ми оставаше да разбера доколко е възможна такава ситуация, в която Зарандиа само да хвърли мрежите си, а хората, озовали се в създадената от него атмосфера, да правят тъкмо онова, което му е необходимо.

За всичко случило се би могъл да научи единствено от мадмоазел де Ламие. Следователно поддържат някаква връзка. Не е изключено самият Зарандиа да е изпълнявал само ролята на слушател, без да дава никакви нареждания. Но какъв е тогава смисълът от подобни отношения? Щом тя е в ръцете ти, накарай я да изиграе целия репертоар, с който разполага… Пък и прилича ли той на човек, който ще остави събитията да следват естествения си ход, след като ги е вкарал в русло, изкопано от самия него, и то с толкова усилия!

Спомням си, тогава ми хрумна мисълта, че и най-малкото недоглеждане на Зарандиа можеше да доведе до скандал в цяла Европа и този скандал би поставил августейшото семейство в твърде двусмислено положение.

Все пак предпочетох да премълча.

На другата вечер трябваше да бъдем на вечеря у Кулагини. Към пет часа следобед при мен влезе Зарандиа.

— Ваше сиятелство, полковникът е купил килима на Великите Моголи. Мадмоазел де Ламие е дала на Хаджи Сеид полица за двайсет и пет хиляди.

— Но защо тя?

— Сахнов не е имал нари. Тя му е дала назаем.

Останах с чувството, че Зарандиа иска да убие кит не с харпун, а със стрела от детски лък…

— Мушни, нима мислите, че обвинението в купуване на краден килим може да навреди с нещо на такава влиятелна персона като Сахнов?

— Не, не мисля. Това не може да навреди дори на един пристав. Впрочем аз не си поставям за цел да навредя на Сахнов. Полковникът се сражава със самия себе си.

— Тогава не разбирам: какво може да даде тази суетня около килима?

— Тя вече го даде, графе… — Зарандиа ми протегна едно листче. — Ето заключението на експертизата относно идентичността на почерка. Благоволете да го прочетете.

„Дано не е истина… Дано да е фалшификат…“ — едва не се молех аз, поемайки това проклето листче от ръцете на Зарандиа.

— Не може да бъде! — Това, което прочетох, наруши обичайното ми самообладание.

Трябваше да се овладея и за да се успокоя, направих няколко крачки из кабинета. Като се върнах до бюрото, пак прочетох текста. Разписката беше написана на немски:

„Получих от мадмоазел де Ламие двадесет и пет хиляди руски рубли. Полковник Сахнов“ и датата.

— Полковник Сахнов — промълвих аз, — член на извънредния съвет на министрите, кръщелник на великия княз, взел двадесет и пет хиляди рубли от австро-унгарската шпионка фройлайн Жанет де Ламие… Боже мой! Боже мой! Това е европейски скандал. Компрометиране на негово величество!… Мушни, откъде взехте тази разписка?

— Даде ми я Хаджи Сеид.

— Но как е попаднала у него?

— За предаване на донесенията си във Виена мадмоазел де Ламие използува каналите на Хаджи Сеид.

— Това са измислици! Всичко, което става около Сахнов, е инспирирано от вас.

— Даже в такъв случай пак би трябвало да говоря така, както говоря. Но най-интересното е, че всичко наистина е така, както ви казах.

— И вие не сте свързан с мадмоазел де Ламие?

— Засега не. Вдругиден през нощта, преди очната ставка с поручик Старин-Ковалски, ще установя връзка с нея. Чакам утрешния ден, по-скоро вечерята у Кулагини. Искам на всяка цена да завърша тази операция не по-късно от шестнайсети. На седемнайсети трябва да съм в Мегрелия, имам среща с Дата Туташхиа.

— Почакайте… Откъде знаете какво става между Сахнов и мадмоазел де Ламие, когато са насаме?

— От Хаджи Сеид, ваше сиятелство, и от госпожа Терехова. Тази дама излезе много способна.

— Полковник Зарандиа, аз искам, и съм длъжен да зная всичко!

— Ваше сиятелство, вие знаете точно толкова, колкото и аз. Говорихме вече за това, което стана. За онова, което очаквам или смятам, че може да се очаква, съм готов да ви доложа.

— Говорете… И ако може, не ми разправяйте приказки!

— Ваше сиятелство, имате пълно право да се съмнявате в моята правдивост и в моето чистосърдечие, но нямате никакви основания да не се доверявате на моята лоялност!

— Често се случва да откриваш у хората черти, които не си подозирал у тях. Продължавайте!

— Ще бъдат унищожени австро-унгарската и турската резидентури — каза той. — Ще спрат поне за известно време панислямистките интриги на турците в Северен Кавказ. Ще имаме по един опитен агент в повече в Техеран, Женева, Рим. Полковник Сахнов ще си подаде оставката и никой, освен нас двамата няма да знае истинската причина за това. Ще бъде преустроена или напълно ликвидирана службата за разпространение на слухове. Килимът на Великите Моголи ще бъде върнат на притежателя си, а на полковник Глебич ще му бъде назначен нов адютант… Наистина много от тези неща, за които ви говоря сега, са още в сферата на предположенията, но тези предположения трябва да станат действителност. Иначе, не дай, боже! — мога да се намеря в Сибир, ако преди това моллите на Кара Исмаил не ми видят сметката в Метехския затвор. — И Зарандиа весело се разсмя.

В думите на моя помощник като че нямаше нищо неочаквано, но фантастичната картина, нахвърляна от неговата ръка ме порази, може би защото тогава за пръв път си представих всичко това изпълнено, въплътено, съществуващо… О, това беше циклопско творение!