Включено в книгата
Оригинално заглавие
დათა თუთაშხია, (Пълни авторски права)
Превод от грузински
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Никандро Килиа

Какво да говорим, Мушни Зарандиа беше голям хитрец. Което е право, право е. Хитреците, както се знае, биват различни. Той беше добър хитрец, не беше зъл. Ей сега ще ви го докажа, стига да не ме прекъсвате. Кой може да знае от какво зависи съдбата на малкия човек! Силният е виновен, ама на слабия му отсичат главата, нали ги знаете тия работи? В такъв капан можеш да паднеш, че и най-големият мъдрец няма да ти помогне да излезеш от него. Малкият човек трябва да прави това, което му заповяда стопанинът, нали така? Какви ще ги дъвчеш! Ами ако стопанинът поиска да се заемеш с някаква нечестна работа, че иначе ще си загубиш мястото и челядта ти ще тръгне да проси? Какво да прави тогава малкият човек? Ей сега ще ви обясня. Трябва, повярвайте ми, да се спъва, ама да не пада. А и да падне, нека го изправи онзи, заради когото е паднал. Тъй трябва да нарежда нещата малкият човек, както направих аз, след като ме уволниха от началник на митницата. Цяла година се мъчих без заплата, а после същите тия хора, дето ми взеха мястото, ме направиха полицейски началник. Как сполучих ли? Само благодарение на почитта и уважението към началството. Началникът трябва да разбира, че си му благодарен, да те има за порядъчен, послушен, благовъзпитан човек и в същото време трябва мъничко да го е страх от тебе. Крий в пазвата си някаква тайничка, та да го е страх от разгласяване. Това е деликатна работа, без опит и знания нищо не излиза. Да не мислите, че съм се раздрънкал, че съм забравил за какво почнах да ви говоря? Помня аз, за Мушни Зарандиа, за него ще ви разправя сега.

В един прекрасен ден получавам аз депеша от Тифлис, а в нея нареждане: да разуча и да доложа срещат ли се Мушни Зарандиа и Дата Туташхиа и в какви отношения са. Че какво да проверявам, като са братовчеди! Беше ми наредено още да изясня как се е държал Мушни Зарандиа в нашия акциз през тези пет години, през които служи тук, и не е ли извършил някакво противозаконно деяние? Някой чиновник, който не си разбира от работата, естествено ще си рече: направи разследването, напиши донесението и — край, както се казва, краят увенчава делото! Ама за мене не го увенчава, а го започва. Бива ли да изпуснеш коз, ако сам ти е дошъл в ръцете?! Само един кръгъл глупак не знае какво се прави с козовете. Какво знаех аз, както си зная името? — Че Мушни Зарандиа заради държавните работи и на бесилото ще отиде, честен беше до немай-къде, а с братовчеда си никога не беше се виждал. Какъв полицейски началник съм аз, Никандро Килиа, ако не знам това! Но си имах и свои съображения. Дето се вика, по телето може да се познае какъв ще е бикът. Та и аз бях съвсем сигурен, че Мушни Зарандиа ще стане голям човек, а на големия кораб голямо плаване му предстои. Е, лошо ли е, съгласете се, такъв човек да се опасява от тебе? Някой ден тоя страх може да ти свърши добра работа.

Стана една такава история. Мушни излови всички контрабандисти по нашите краища и ги натика в затвора, а заедно с тях и едни техни приятелчета, които му предлагали десет хиляди, за да ги освободи. След това дошли при него двама евреи — и техният брат бил в затвора — и му предложили грамадна сума, само и само да отърват брат си. Мушни не взел парите, скарал се на евреите: „Брат ви ще го осъдят на година, най-много на две, не си хвърляйте парите на вятъра и не искайте от мен да нарушавам закона.“ Не ги огряло, значи, тия евреи.

Но не се примирили. В Сухуми имаше тогава един златар, викаха го Доментий Руруа, купили от него брилянтени обеци за пет хиляди и тайно ги поднесли на жената на Мушни, склонили я да не казва нищо на мъжа си, но да се застъпи за брат им уж случайно, барем две думи да каже, пак ще са й благодарни. Аз, разбира се, научих за това, навих си го на пръста и си затраях.

Времето минаваше. А като получих онази задача, то, както ви казах, проверих какво е положението, но не можах да открия нищо, което би могло да навреди на Мушни. Написах донесението, ама не бързах да го изпращам, а започнах да се ровя в оная история с брилянтите. Нарочно го правех така, че да стигне до ушите на Мушни Зарандиа в Кутаиси. За стигане, стигна, ама той си трае, уж ни лук ял, ни лук мирисал. Ама не можа да изтрае дълго. Поиска да се види с мене. Отидох при него, а той ми казва: „Запомни, че нищо незаконно не съм извършил. Гледай да не направиш някоя грешка.“ А пък на мен само това ми трябваше. Намекнах му, че ще си мълча, ама златарят Доментий Руруа е жив и здрав, а ония двамата евреи също живеят наблизо, а пък глупавата ти жена, му викам, си седи у дома и ония обеци са в скрина. Разбира се, не го казах така направо, говори ли се на глас за такива работи, но му дадох да разбере, че си имам едно наум.

А после отидох в Тифлис и връчих донесението си на началството, а за брилянтите добавих устно, обясних, както се полага, че не съм писал за това, че само се носят такива слухове, ала доказателства засега няма. Та да не ме упрекват после: демек, знаел си, а не си казал. Че то знае ли човек как ще се обърне работата; ако това разследване продължи, винаги ще имам право да кажа: думах ви аз, ама вие не ме послушахте.

Но не ми повярваха тогава: на Мушни Зарандиа, казват, аджарците му бутаха десет хиляди, а той не ги взе, та с някакви обеци ще вземе да си цапа ръцете! Не спорих — което е право, право е. Но бях много доволен, че съм оплел в мрежите си такъв човек. Е, сега и да затъна в някоя бакия, той непременно ще ми протегне ръка, къде ще иде! Но, ще ви кажа предварително, не стана така, както си го мислех. Мушни Зарандиа ме надхитри във всичко, окумуш излезе…

След време пак ме извика, беше вече в Тифлис. Още щом влязох, ми нареди да сложа на масата списъка на затворените в моя участък. Носех си списъка — моля, заповядайте! В затвора тогава имаше шест души. Почна да ме разпитва кой за какво е затворен и за какво го бива. Особено му допадна джебчията Матариа, който заедно с Хазава, един чакал като него, беше откраднал в Цаленджиха една коза. И двамата ги държах в участъка. Чак накрая разбрах защо беше избрал това тъпо селянче. А тогава заговори ужким за друго — направо ми хвръкнаха чивиите. Хвана, дето се казва, бика за рогата.

— Ти — вика — трябва да арестуваш Дата Туташхиа. Но така, че за този арест поне два дни жива душа да не знае! Тихичко трябва да я свършиш!

Сега я втасахме!

Разбира се, със свой човек, дори и на висок стол да седи, трябва така да приказваш, та да помни винаги, че го имаш за свой човек, иначе никаква полза няма да видиш от него. След историята с обеците аз взех да говоря съвсем свойски с Мушни, а и той, честна дума, също се стремеше да си говорим като свои хора.

— Ха сега, Мушни батоно! — възкликнах аз. — Кой ти направи тая мръсотия?

Не отговаря.

— Че нали благодарение на тебе го помилваха! Защо сега да го ловим? И то скрито-покрито, та никой да не разбере! Ако можеше, по-рано да са го хванали, даже с дандании и с пушкане. А сега, като си седи у дома, кой ще го залови, хем така, че Туташхиа да не свари и да гръмне по него? Ако пък гръмне веднъж, ще гръмне пак и пак. И всичко ще свърши така, както е свършвало и при другите опити да го заловят.

Зарандиа вдигна ръка, прекъсна ме.

— Да си дойдем на думата — каза той спокойно. — Трябва да пуснеш тоя Матариа. Но при едно условие: да открадне черното теле на Дата Туташхиа и да ти го докара в полицията. Дай му един голям чувал, да навре телето в чувала и да ти го домъкне. Обещай му, че ще го освободиш. И ако изпълни всичко както трябва, наистина го пусни да върви, където му видят очите, и прекрати делото му. Такъв като него няма да иде далече, ще отмъкне някоя пуйка и пак участък го чака — тогава ще му припомниш и за козата. Имай пред вид, че пристигна полковник Сахнов от Петербург. Ние с него ще чакаме в хотела в Поти, а ти ще ни съобщиш, когато докара телето в полицията. Изпрати подир това един човек по селата, нека да разправя, че крадецът е хванат и телето си чака стопанина в полицията. Мисля, че Дата Туташхиа непременно ще дойде да си го прибере! Щом влезе в конюшнята, дето ще е телето му, затваряш отвън вратата и веднага изпращаш вестоносец в Поти. По-нататък полковникът си знае. Само внимавай, сбъркаш ли нещо, бъди сигурен, че ще станеш пристав. Това е всичко, което трябва да правиш.

Дълго говорихме този ден с него. Той не искаше да ме пусне, все ме учеше какво да правя, ако работата се извърти на тъй или на инак. А после ме накара да повторя като папагал каквото беше ми казал, да го науча наизуст. И докато не се убеди, че е постигнал каквото иска, не ме пусна да си отида.

После се качих на влака и си заминах. Щом стигнах, отидох право в участъка. Заповядах да ми доведат веднага онзи Матариа. Вярвайте ми, такъв кретен не бях виждал през живота си, едва не се побърках, докато успея да му втълпя какво искам от него. Криво-ляво най-после схвана. Той знаеше, разбира се, от кое стадо трябваше да открадне телето, но и хабер си нямаше чие е това теле.

След два дни през нощта той в края на краищата домъкна телето. То се знае, имах свой човек в онова село и от него вече знаех, че телето на Туташхиа е откраднато.

Дадох на нашия крадец пет рубли. Върви си, казвам, по-далече оттука. А той тъпче на едно място, като че иска да каже нещо, ама не му стиска. Върви си, казвам му, пази се от изкушение, че пак ще те затворя. Ще има да киснеш в мазето.

Че като се уплаши оня ми ти Матариа, че като викна, колкото му глас държи — едва не ми спука тъпанчетата. Не можех да разбера какво иска. После се досетих. Аз, вика, съм хвърлил око на едно още черно теленце, и то с бяло петно на гърдите. Ще ви го открадна, пък вие пуснете приятеля ми Хазава.

Изгоних тоя глупак. И изпратих един полицай в Поти да съобщи на Сахнов и Зарандиа, че телето е в полицията. На другия ден изневиделица се изтърси на главите ни самият полковник Сахнов. Уж не бяхме се сговаряли така, уж трябваше да дойде чак когато Дата Туташхиа вече ще е затворен в конюшнята. Осмелих се да му кажа, а той като ми викна:

— Млък!

Прав е, разбира се, отдето и да погледнеш. Не е работа на един малък човек да си пъха гагата в плановете на петербургските началници. Затворих си устата и изпратих човек по селата…