Ан Максуел
Диамантеният тигър (40)

Глава тридесет и девета

Като многоцветна корона на морска вълна, върху дългата маса за конференции на ДСД се изливаше непрекъснат поток необработени диаманти. Както при водата, най-силното впечатление идваше от яснотата на камъните и сините светлини във вътрешността им. Като въздушни мехури, които се издигат от блещукащата вода, просветваха яркорозови и жълти кръгчета, а понякога и толкова чисто зелени, че човек трябваше да ги подържи в ръка, за да повярва в съществуването им.

Коул изтърси и последния камък от изтърканата раница и мина по дългата страна на полираната маса, върху която бяха поставени кристални пепелници, шишета с минерална вода и писалки за всички членове на Диамантения картел. После кратко кимна към Чен Уинг, който извади „молбата“ на „Блек Уинг“ от гладка кожена папка.

Без да каже нещо на останалите, които уплашено се взираха в изсипалите на масата диаманти, Коул отиде до стола, който по негова молба не бяха поставили до масата, а до стената. В голямата зала се разнесе тих, възбуден шепот. Мистър Файнберг взе един розов камък с големината на палеца му, извади от джоба си лупа и започна да шепне нещо на холандски. Очите му искряха от възхищение.

Нан Фокнър хвърли кратък поглед към Коул, наля си чаша вода и отиде при него.

— Не знаех, че Стрийт е бил купен — започна направо тя, с височина на гласа, предназначена единствено за неговите уши. Макар че нямаше защо да се тревожи, тъй като членовете на картела бяха напълно погълнати от небрежната демонстрация на Коул и огромното количество невероятни скъпоценни камъни.

За миг Коул я изгледа с поглед, също така твърд и безчувствен като чистите камъни, които бе измъкнал от безмилостно покачващата се черна вода.

— И Мат ми каза същото — промълви най-после той. — Ако след историята с фалшифицираното писмо и домашния арест още ви вярва, не виждам защо и аз да не го направя.

— Това означава ли, че ще се обедините с ДСД, както се уговорихме? — попита бързо Фокнър. — Три години не са лош срок в търговията с диаманти, нали знаете.

— Това зависи от партньора ми.

— Майчице — промърмори Фокнър. — Айрин се е заключила в хотелската си стая. Отказва да види и мен, и членовете на ДСД.

— Нима й се сърдите? Та вие едва не я убихте.

Жената го изгледа мрачно и му обърна гръб.

— Фокнър!

Тя веднага се обърна, предупредена от недвусмислената заплаха в гласа на Коул.

— Не се изпречвайте повече на пътя на Айрин.

— Разбрахме се, млади човече. — Фокнър изкриви лице. — И без това Мат Уиндзор вече ни натри носовете. Въпреки това животът и на двама ви ще е много по-сигурен, ако Айрин се откаже да следва поетия път.

С лошо скриван гняв жената затропа с токчетата си към челото на дългата маса, запали обичайната си пура и отвори богато украсената кожена папка. Мърморенето веднага заглъхна и се чу шум от изважданите от папките страници с молби. Лек кристален звън показа, че всички са оставили камъните на масата, Фокнър издуха гъст облак дим, остави пурата върху пепелника и струпа листовете пред себе си.

— Преди да премина към всекидневните ни задължения — заговори тя, продължавайки да подрежда страниците, — бих желала да ви предам от името на мисис Ван Луик благодарност за съболезнованията, изпратени по случай кончината на мъжа й. В такива времена човек узнава колко и какви приятели е имал.

Коул не обърна внимание на мрачния поглед, хвърлен в негова посока, защото бе съсредоточил цялото си внимание върху зеления камък, даден му от Айрин като знак на сключената помежду им сделка. Още като суров диамант той беше прекрасен. Но сега, шлифован и полиран, с тесен платинен обков, бе станал съвършен и святкаше като зелен пламък.

Ръката му бавно се сключи около пръстена, докато ръбовете на камъка се врязаха в плътта му.

— Ще се радвате да чуете, че на името на мистър Ван Луик е създадена стипендия. Парите ще се използват за обучението на перспективни млади геолози, които желаят да се специализират в откриване и експлоатация на диамантени мини. Разумното и внимателно използване на тези мини е абсолютно необходимо за поддържане на стабилни цени на диамантения пазар — продължи спокойно Фокнър. — Във време, когато икономическите системи се сриват по-бързо, отколкото можехме да си представим преди няколко години, стабилността на ДСД е решаваща за икономиката на всяка нация.

Тя отвори кожената папка и извади отговорите на ДСД на молбите на участниците. Наля си чаша ледена вода, изпи я на един дъх и я остави.

— „Кон Мин“ не е напълно сигурна от провал — заговори направо тя. — Намираме се в решаващ етап от нашето развитие. Причината за това е на масата пред вас. Разговарях поотделно с всеки член на комитета. Някой има ли да добави нещо?

Отговорът беше абсолютна тишина.

— Тогава официално казвам добре дошъл на новия член на комитета, мистър Чен Уинг. Той защитава интересите на фирмата „Блек Уинг“, откъдето идват диамантите, на които се възхищаваме днес. Благодарение на обстойните разговори между мистър Уинг и неговия партньор, ние ще контролираме не само двадесет и пет, а петдесет процента от добива на мините „Слийпинг Дог“.

— За колко време? — поиска да узнае Яраков.

— Три години — отговори кратко Фокнър.

Около дългата маса се разнесе недоволно мърморене на различни езици.

— Това съвсем не е достатъчно за сигурно стопанско планиране — възрази остро Яраков.

Една от микрофонните уредби започна тихо, но настойчиво да звъни, Фокнър сърдито изруга и натисна копчето.

— Дано имате важна причина — изръмжа в микрофона тя.

— Дошла е някоя си мис Уиндзор.

— Дяволски добър повод. Пратете я в залата.

Голямата врата се отвори и Айрин влезе. Тя дори не забеляза благоразположените лица на мъжете около масата. Очите й бяха втренчени в едрия мъж, който седеше отстрани и я гледаше под спуснатите си мигли. Беше облечен както при първата им среща: черно копринено яке, сиви панталони, бяла риза, без вратовръзка. Тя също беше облечена както тогава: черна риза и черни панталони, малко измачкани от пътуването.

— Е? — попита Фокнър, когато Айрин понечи безмълвно да я отмине.

— Какво каза Коул? — попита тя, без да спре.

— Пробен срок. Три години, петдесет процента от добива.

— Една година, сто процента.

— Две години, сто процента — предложи Коул, когато Айрин спря пред него, и се изправи.

— Две години, сто процента — съгласи се тя.

— Мазл и брокхе — промълви бързо Фокнър, за да приключи сделката.

От всички страни на масата се чу „Мазл и брокхе“, към което се присъединиха и гласовете на Айрин и Коул.

С израз на трудно потискана надежда мъжът сведе поглед към жената, чиито очи бяха по-красиви от зеления диамант в шепата му.

— Две години, така ли? — попита той с дълбок, предрезгавял глас.

— Това не важи за теб. — Айрин вдигна ръка и с треперещи пръсти докосна устните му. — Ти няма да се измъкнеш толкова лесно. Никакъв пробен срок. Целият ти живот. Сто процента.

Коул мълчаливо разтвори шепа и показа пламтящия диамантен пръстен.

— А ти?

— Същото. Сто процента. Целият ми живот.

Коул сложи пръстена на пръста й и с безкрайна нежност я привлече към себе си. В мига, преди да я целуне, прошепна плътно до устните й:

— Добре дошла върху гърба на Диамантения тигър.